Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Шепа камъчета 🇧🇬

Какво е богатството? Да имаш много пари, с които да си купиш най-хубавата къща, с най-модерното обзавеждане и голяма градина? Да имаш най-новата и мощна кола, за която всички биха ти завидели? Или да бъдеш толкова богат и известен, че целия свят да знае името ти? Да, може би за много хора това е бог ...

Boyan

Prose » Short stories

1.3K 5

Аделина 🇧🇬

Тя беше част от житейския ми път. Появи се внезапно в битието ми по някакви закони свише, и по същите тези закони така изчезна без следа.
Съдбите ни се пресякоха за малко, но още от първия път смътно почувствах, че няма да се харесаме. Всъщност, аз наистина не я харесвах и не ù симпатизирах. Защото ...

whitequeen1

Prose » Others

1.1K

Душата на Огъня- Спомен за Спомена /за конкурса/ 🇧🇬

Душата на Огъня-Спомен за Спомена
/за конкурса/
Смали се целият ми свят. Побра се на двуног в сърцето. Нарече го събрат. Научи го да гледа към небето. Избра за слънчевия път подслон. В извивките на мисълта мелодията лъкатуши-кога, къде, с кого, защо и как Животът, до живот, сред челядта, край своето ...

линасветлана

Prose

1.1K 1 15

Родината умира… 🇧🇬

Родината умира…
„Когато си спомняме за нашите бащи, деди, роднини, преселили се на оня свят преди освобождението на отечеството, преди да лъснат пред очите им сладките лъчи на свободата, често ни минува през ума какво би било учудването им, радостта им, ако по едно чудо се събудеха от вечния си сън ...

tankatanka79

Prose » Short stories

1.8K 2 6

Лятна командировка/6 🇧🇬

Лежах под същия чадър, както бе пожелала Светла и наблюдавах плажната ивица, която с всеки ден все повече оредяваше. А това не можеше да не радва окото ми. Никога не съм бил привърженик на утвърдените разбирания, че морето е задължителна дестинация за лятото, а ски курорта за зимата. Това стереотипн ...

boky10

Prose » Novellas and novels

1.1K

Огнена помощ /за конкурса/ 🇧🇬

От незапомнени времена селото се гушеше в подножието на планината, а жителите му посрещаха в ранни зори изгрева на слънцето, някъде в полето и благодаряха на бога за благата, които им даваше. Всичко течеше нормално, трудеха се честно за хляба си, спазваха се традиции, палеха се свещи в църквата, кръ ...

RaiaVid

Prose » Short stories

2.2K 20

Някъде в жегата, преди мача 🇧🇬

Ама, че време! Горещо... Задушно.... Тежко.... Не се дишаше, та чак не се траеше. На него обаче не му пукаше. Времето не му пречеше. Имаше други интереси. Вълнуваше го предстоящият мач и то много. Но… Винаги имаше по едно НО във всяка ситуация.
И така - този мъж трябваше да свърши нещо, преди футбол ...

RaiaVid

Prose » Short stories

1.3K 8

Липсата на някого 🇧🇬

Най-ужасно е когато някой ти липсва, а ти не можеш да направиш нищо, за да го промениш. Когато всичко в теб страда за този човек. А най-жалкото е, че ти си безсилен. Каквото и да правиш, той няма да се върне. И въпреки че го знаеш, ти продължаваш да таиш надежда. Нещо в теб те кара да мечтаеш за очи ...

papergoddess

Prose » Others

2.1K 2

Откровенията на Чико Чиков 🇧🇬

Откровенията на Чико Чиков
Слънцето отдавна беше залезло, когато Чико почувства откоси от Калашников в гораната част на черепа си. Редуваха се ту къси, ту дълги, но винаги в целта.
Чико отвори дясното си око с голяма мъка, а лявото въобще не се отваряше. Цялото беше залепнало от сгурели, като с обущ ...

gudman

Prose » Humorous

1.6K 8

Калиграфия на сълзите (част 1ва) 🇧🇬

Представи си чаша за шампанско. Висока, крехка, грациозна, деликатно пасваща в ръката ти. Сега си представи, че се изплъзва- изпускаш я! Пада! Чуваш ли ужасния писък, с който се разбива на пода? Стряскащ звук, от който за момент примираш, изтръпваш. Този, същият - крясък на спомен от вчерашноутринна ...

Dannia

Prose » Short stories

616 1

Вечер е 🇧🇬

Вечер е. Не знам от колко време стоя в една определена позиция в леглото си, но определено вече са изминали поне два часа. Чувствам се сама. Няма абсолютно нищо, което да разстрои тишината в стаята. Навън сякаш светът е спрял да съществува – хората ги няма, вятърът е утихнал, листата не шумолят – пъ ...

Harmless

Prose » Others

1.1K

Пералня в петък вечер 🇧🇬

Петък е. Очакваш гости и решаваш да занесеш на пералня резервния комплект чаршафи и кърпи, за да не споделят новите гъзове в стаята една и съща обител с твоя.
Архивираш гореспоменатото в торбичка от "Фантастико", барабар с 1-2 бели тениски и 1 престилка, и обзет от късноследобедно петъчно спокойстви ...

insensate

Prose » Others

1.2K 2

Любовна мъка 🇧🇬

Любовна мъка
Дъждът тихо се ръсеше навън и тракаше по прозорците на къщите. Часът беше около 5 и половина и предвид факта, че беше зима, денят бързо бързо си бе заминал и нощта бавно се спускаше над града.Наоколо беше пусто както винаги. Хората в този квартал свършваха работа по-късно и се налагаше ...

Elicaismyinspiration

Prose » Short stories

1.1K 2

Разколебания демон (за конкурса) 🇧🇬

Огромният къс червеникава материя, натъпкана с нанороботи и огромно количество миниатюрни компютри, се придвижваше през Млечния път, следвайки крайната си цел – третата планета от Слънчевата система. Начело на това стълпотворение от различни видове изкуствен интелект стоеше висш разум, който не бе о ...

Ambrouse

Prose » Science fiction & fantasy

955 5

Затваряш очи 🇧🇬

(Затвяряш очи.) Тъмнина. Разперваш плахо разтреперени ръце и въртиш бавно глава на всички страни (здраво стискайки клепачи).
Няма нищо наоколо; навеждаш се бавно. Дотолкова, че върховете на пръстите ти докосват за момент дървения под. “О, къде съм? Тук ли ще остана завинаги?“ (оглеждайки се на всичк ...

river--

Prose » Others

836

Хей, тук ли си 🇧🇬

Хей тук ли си, мое малко глупаче? С нелепата си усмивка и веселия си глас. Хей тук ли си, моя малка надежда, с догарящата си свещ? Хей тук ли си, моя несподелена любов? Със скърцащото ми като от детството скрин сърце, хей тук ли си? Тишината изпулсира, ти не си тук…

dust-in-the-win

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.1K

Тепегьозът от САЩ 🇧🇬

По действителна
история....
Някак
си странно обърнат е светът. Хората се делят на две групи-на нормални и луди. Пък лудостта също е различна, тя или се проявява както по принцип, регистрира се, след допълнително потвърждение на заболяването и веднага става всеизвестен факта, че въпросния човек е луд ...

inakalina

Prose » Novellas and novels

668

Дървото ми разказа 🇧🇬

Разхождайки се по една поляна, която често пъти посещавам, когато имам нужда просто да остана със себе си и събера мислите си, съзрях едно високо, с пожълтяла дреха, дърво. Този път обаче не гледах на него по начина, по който бях свикнал да го правя. Този път виждах много повече в него. Видях липса ...

yordanway

Prose » Others

1K

Приказчица 🇧🇬

Дворецът празнуваше. Дни наред приеми, балове и официални вечери. След години на самота, лутане и мерене на десетки пантофи, Принцесата бе открила. Него. Принцът. Оркестърът свиреше, вихреха се танци, сладки приказки, барът едва смогваше. Както обикновено.
И Той се появи. Напет, вирнал нос, шкембе и ...

superelche

Prose » Humorous

1.7K 4

Наивността 🇧🇬

"Намирам наивността за едно от най-привлекателните качества.
Не е като да си глупав.
Тя е онова малко дете у вече порасналия човек.
Онова дете, вярващо в добрите намерения на хората,
онова дете, за което зло не съществува. ...

yordanway

Prose » Others

618 2

Между рая и ада 🇧🇬

Разперих веднъж ръце, отделих се леко от земята и аха да полетя нагоре към небесата, когато усетих, че някой ме дърпа за краката. Поглеждам - едно ангелче крилато:
- Ти къде така? - ми вика.
- Как къде? - отвръщам - Към Рая, в красотата...
- Чакай, чакай! - рече то - Не сме те канили! Пък и времето ...

RaiaVid

Prose » Short stories

1.4K 8

Снимки 🇧🇬

Подпирам фотоапарата на един клон и правя десетина снимки. Дистанцията е голяма, приблизително петдесет метра, обаче обективът е прекрасен и това не е проблем. Скрила съм се зад един гъст храст, но не се чувствам в безопасност. Здраво ще загазя, ако ме забележат. Старая се де не мисля за евентуалнит ...

Heel

Prose » Short stories

1.3K 2

Онова, което ни се полага по право - Част Втора 🇧🇬

(тази част е продължение на предишната)
Чувал съм няколко души да се определят като себедостатъчни. Никога не съм ги разбирал напълно. Аз просто странях от другите. Още от най-ранна детска възраст. Имах си въображаем приятел.
Когато бях с Ники, се забавлявах истински и нямах нужда от останалите деца ...

cycletrip

Prose » Novellas and novels

599 1

Писмо до Дядо Коледа 🇧🇬

Небето беше сиво. Бели снежинки танцуваха във въздуха и се сипеха като звезден прах над града. Бяха натрупали пухкави преспи, които приличаха на одеяло, повило като бебе улиците, къщите и дърветата. Децата си играеха навън, правиха снежни човеци, замеряха се със снежни топки, пързаляха се с шейните ...

Boyan

Prose » Short stories

756 2

Речни тайни 🇧🇬

Реката изхвърли труп. Беше на млада жена. Бялата ù рокля се разстла на повърхността на водата и отдалече приличаше на издут чувал. Лице не се виждаше, а дългата коса, потопена във водата напомняше водорасли, удобно скривалище за рибите.
Мъжът стоеше и наблюдаваше. Искаше да се приближи, но все не съ ...

maiaan

Prose » Others

808 3

Сивият кардинал 🇧🇬

Телефонът ми звънеше глухо продължително и монотонно под възглавницата. Винаги когато заспивах го оставях до нея, а като се събуждах го откривах промушен под нея или паднал до леглото. Навън се зазоряваше. Оскъдната сиво – белезникава утринна светлина пестеливо се процеждаше през тънките процепи на ...

parvanski

Prose » Short stories

899

Бедната украинка 🇧🇬

Бедната украинка
Тя тъжно впери поглед в разрушения си дом. Влезе вътре и остави чувалчето с картофи на масата. Бедната украинка се оказа излъгана, оставена сама в тъмната стаичка на порутената си къщурка. Идваше зима и тя измръзваше, но от гордост не искаше помощ от по-голямата си сестра. Нейния въ ...

charliemlad

Prose » Short stories

1K 3

За тебе, Шефе! 🇧🇬

Коледа, тихо е, навън сега вали снега... и тъ нъ. На мен, обаче, нито ми коледно, нито ми е тихо, нито ме интересува дали „вали снега”. Коледно парти в службата. Всички служители са поканени, всички - задължени да отидат, а болните на легло и предалите богу дух присъстват с придружител. Изтупал съм ...

aneria

Prose » Humorous

1.1K 2

Без дъх 🇧🇬

Помниш ли онези моменти от живота ти, които са те оставяли без дъх? Помниш ли миговете, в които си изпитал най-истинското щастие от на пръв поглед дребни и съвсем обичайни неща? А онези трудни за преодоляване случки, които са спирали сърцето ти и които никога не би забравил? Но това е животът. Той е ...

Boyan

Prose » Short stories

975 3

Първа среща с братовчедите 🇧🇬

Бяхме на гости на дядо и баба през една от ваканциите...
Времето беше слънчево и излязохме на разходка с тях. Държаха ни здраво за ръцете, за да не се изгубим в големия град. В началото с брат ми се дърпахме, но като разбрахме къде отиваме, тръгнахме спокойно като възпитани деца.
Нямахме търпение да ...

RaiaVid

Prose » Short stories

1.4K 7

Грозна 🇧🇬

Катастрофа. Изглежда странна. На пръв поглед. Прав път. Пуст. Чист асфалт. Хубаво време. Малка кола. Тойота. Размазана в дърво. Засичане? Избягал виновник? Явно това. Пиян шофьор? Също възможно.
Приближава катафалка. Шофьорът е забелязал. Отбива веднага. Излиза. Оглежда. Скорошен инцидент. Трябва да ...

Ambrouse

Prose » Short stories

816 3

Онуй там, на воденицата... 🇧🇬

Съществото подскочи и пак писна. Дребното тяло за кратко литна, но големите крила не се разтвориха.
Повече пространство трябваше, а на тоя тесен ръб няма как да се засили. И то изпищя, започваше да разбира.
- Много тъжно п-п-п-плаче, к-к-като дете – прошепна Станой, като се развълнуваше, по-явно ста ...

aneria

Prose » Short stories

744 4

Мария Д. и бежанците 🇧🇬

Мария Д. взе чашата с кафе и дръпна завесите на прозореца. Днешната октомврийска утрин беше съвсем различна от предишните. Само за една нощ всички цветове сякаш бяха умрели, оцелял беше само сивият. Гледката напомняше на истинска графика - бяло, черно и много, много безрадостно наситено и хладно от ...

mtrifonov

Prose » Short stories

820

На прозореца 🇧🇬

Далечните звезди проблясват или пък вълните се разбиват в скалистия бряг. Мътно-светлинния изгрев разпръсква бледи лъчи по небето. Някъде тъмната гора говори с вятъра. Времето е застинало и на малки стъклени парченца се отронва от мислите ми. Неясните часове между съня и реалността се сплитат в изве ...

teodoralindemann

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

824

18+ Хероин, изкуство и водка 🇧🇬

Бирата не беше достатъчно студена, но пък беше най-доброто, на което можех да разчитам, след като през нощта изпих почти две бутилки водка, а остатъка глътнах на сутринта с кафето. Сервитьорката ме гледаше странно. Не би издържала и пет минути в моя свят. А тя не спираше да гледа часовника ми. Мисле ...

charliemlad

Prose » Short stories

1.7K

Любимката на шефа 🇧🇬

Тя беше невероятна – нежна и красива. Поне така си мислеха мъжете за нея, като я видеха. Жените пък й се възхищаваха, което беше някак трудно за вярване. И едните, и другите му завиждаха, когато излизаше с нея. Питаха го как я намерил, кога е родена, откъде идва, а той само се усмихваше и вдигаше ег ...

RaiaVid

Prose » Short stories

1.5K 14

Скромно малко градче 🇧🇬

Някак си ми се иска да живея в скромно малко градче, не село, градче. Тихо през деня, но все пак красиво и живо вечерно време. Понякога, например в сряда - пазарен ден, градът да сияе, бабите да се "бият" на пазара за зеленчуци и плодове, а вечерта да е смирена, да пеят само светлините около ненатов ...

evgeniya

Prose » Others

1.4K

Нов матрак 🇧🇬

В. Г. беше професор по ядрена физика и работеше в БАН. То сега в Академията на науките нямаше кой знае каква работа, ама нали си беше прецизно, той си остана там и не искаше да се раздели с нея. Всички членове се бореха само за имотите и запазване на службичката си, въпреки ниските заплати. Професор ...

RaiaVid

Prose » Short stories

1.5K 1 14

Дописки 🇧🇬

Nejnostt

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.5K 1

Преди време на село 🇧🇬

Къци и Стамат отраснаха заедно. Делеше ги една ограда, а малката дъсчена портичка стоеше винаги полуоткрехната, колкото да не преминават кокошките в другия двор. Макар, че малките тарикатки винаги намираха откъде да се промушат и ходеха задружно да кълват съседските домати.
- Въх, гиди проклетници н ...

dinko1963

Prose » Short stories

1.1K 3

Short stories and prose by contemporary authors

Шепа камъчета 🇧🇬

Аделина 🇧🇬

Душата на Огъня- Спомен за Спомена /за конкурса/ 🇧🇬

Родината умира… 🇧🇬

Лятна командировка/6 🇧🇬

Огнена помощ /за конкурса/ 🇧🇬

Някъде в жегата, преди мача 🇧🇬

Липсата на някого 🇧🇬

Откровенията на Чико Чиков 🇧🇬

Калиграфия на сълзите (част 1ва) 🇧🇬

Вечер е 🇧🇬

Пералня в петък вечер 🇧🇬

Любовна мъка 🇧🇬

Разколебания демон (за конкурса) 🇧🇬

Затваряш очи 🇧🇬

Хей, тук ли си 🇧🇬

Тепегьозът от САЩ 🇧🇬

Дървото ми разказа 🇧🇬

Приказчица 🇧🇬

Наивността 🇧🇬

Между рая и ада 🇧🇬

Снимки 🇧🇬

Онова, което ни се полага по право - Част Втора 🇧🇬

Писмо до Дядо Коледа 🇧🇬

Речни тайни 🇧🇬

Сивият кардинал 🇧🇬

Бедната украинка 🇧🇬

За тебе, Шефе! 🇧🇬

Без дъх 🇧🇬

Първа среща с братовчедите 🇧🇬

Грозна 🇧🇬

Онуй там, на воденицата... 🇧🇬

Мария Д. и бежанците 🇧🇬

На прозореца 🇧🇬

18+ Хероин, изкуство и водка 🇧🇬

Любимката на шефа 🇧🇬

Скромно малко градче 🇧🇬

Нов матрак 🇧🇬

Дописки 🇧🇬

Преди време на село 🇧🇬

Queue