Prose

41.8 results

Пътища 🇧🇬

ПЪТИЩА
Той вървеше по пътя на логиката. Сресан внимателно, идеално подстриган, вратът му – по войнишки съвсем чист, обръснат и свеж, слънцето се мръщеше, като го вижда такъв колосан, защото видът му отразяваше светлината като огледало. Дълго бе стоял пред огледалото, преди да излезе и да поеме по пъ ...
713 3

Разговор с Господ 🇧🇬

Така е Господи, така е. Веднъж успях да се измъкна от дълбоката бездна, наречена любов. Е... поохлузен бях, натъртен. Малко кървене и много време... мина ми. Ала втори път паднах в тази магия и отърване няма. Казвам ти, нищо не може да ме спре. Чувствам копнежа ми по нея като един голям парен чук то ...
770

Лятна командировка/3 🇧🇬

Рано сутринта вече бях на път и се настройвах за задачите, които предстояха. Трябваше да направя няколко снимки на една двойка, която щеше да пристигне на следващият ден. Планът беше да съм там два дни преди тях, да огледам обстановката и да подбера подходящите места и моменти за сполучливи фотосеси ...
1.2K

Излъгах 🇧🇬

Излъгах. Не бях яла, защото вече бях нахранена от мъката в мен. Излъгах. Не бях пила нищо, защото вече бях напита от сълзите в мен. Излъгах. Не бях спала, защото вече бях се насънувала на кошмари и не спях. Излъгах. Не бях се навървяла, защото все още крачех нощем из града. Излъгах. Не бях се наслуш ...
943 2

Смарткукла 🇧🇬

На Филип му бе писнало да спи с фотомодели, актриси и певици, искаше нещо ново, нещо истинско, нещо, което да запали емоции в сърцето му. Казано с други думи, той търсеше любовта. Но смарткуклата, колкото и да беше качествена и добре програмирана, можеше да му предложи само едно – секс.
Беше дал за ...
957 1

Лили 🇧🇬

Лили попи бавно капчиците по лицето си, загърна се в мекия хотелски халат, излезе на терасата и потъна в удобния шезлонг. Заливът блестеше до безкрая. Вълните се багреха във всички нюанси на синьото и зеленото и й препращаха лъчите на залязващото слънце. Привлечени от брега, те прииждаха в своя вече ...
1.1K 7

Самоубийството 🇧🇬

- Погледни надолу. Там са близките ти. Сега тъгуват за теб. Но братята ти, майка ти и приятелите ще се събудят един ден и болката от липсата ти ще е изчезнала. Така става, с времето остават само хубавите спомени, когато сте били заедно. Твоята любов винаги ще остане на Земята. Хората трябва да знаят ...
1.6K 1

Цел 🇧🇬

Вдигнах поглед и изтичах. Правех надпревара с времето. Оставаше ми малко. Заваля, забравих чадър. Подгизнах. Разгневих се. Продължих напред. Помахах за такси, подмина ме. Дотичах до спирка, автобусът не спря. Тръгнах отново пеша. Счупих токче. Преметнах чанта, скъсах дръжката. Разпилях документи, пр ...
873 4

Неделя 🇧🇬

Неделя е. От ония, в началото на лятото. Денят започва рано и тихо. Слънцето се изтъркулва иззад баира с акациевата гора и закачливо хвърля няколко лъча надолу, към реката. А тя все бърза за някъде. Огряна от първите лъчи, започва игриво да блещука и като че с нова сила се втурва напред. Неделя е. Д ...
1.4K 5

Автобус без име 🇧🇬

И ако безмълвният човек казваше всичко с лице, то глухият ѝ да крещеше, то никой не го чуваше. Така се случва в забързания ни свят, свят от който единственият начин да се измъкнем е да хванем един безпътен автобус. Качим ли се веднъж на него, ще минем през много и различни спирки, такива, за които н ...
729 4

Милкината песен 🇧🇬

Милкината песен
разказ
Леля Филомена и чичо Мариянджело имаха три дъщери. Двете по-големи бяха в гимназиална възраст, с година разлика помежду си. Бяха прекрасни девойки, високи, кръшни, изящни, с коси, които се разпръскваха по дългите им шии, както водопади се разпръскват по склоновете на планина. ...
1.3K 1

Патрул 🇧🇬

Тази нощ не спах. Предадох себе си. На онзи патрул, който нощем обикаля по къщите и събира изтърваните съвести. Безпризорните съвести. Маршовите стъпки отекват в гърдите. Туп-туп-туп... Обзема те страх? Понечваш да избягаш?
Няма къде! А те дори нямат нужда от СРС*-та. Ти - сама. Излизаш под уличната ...
605

Празнотата в шепите 🇧🇬

Мекотата в шепите ми изтънява. И прозрачни вени се опитват да се скрият смутени. Дупки-кръпки... или отчаяни опити да дам чувство за цвят на живота си. Аз слагам оранжево, а сивотата избива в пробойни.
Не изтекоха ли всички пустини през пръстите? И всички кратки, неизживени лета? Не изгубихме ли вяр ...
1K 3

Сирил и Моудес. Последна част 🇧🇬

Сирил и Моудес. Последна част
- Коноп, ти се бъзикаш с мен, тази изгнила трева не може да е чай, по дяволите!
- Благодари се, че и това намерих стари мошенико. Как върви криптирането Сирил? Мъдреците казват, че до края на цикъла остават няколко сектана.
- Да вървят по дяволите всички мъдреци, заедно ...
748 2

Нещо като курс по творческо писане 🇧🇬

Нещо като курс по творческо писане
Цел: Да напишете текст, в който да не изпъква желанието ви за недостижимостта на писателя във вас.
Съвет: Текстът да е написан под влияние на велик композитор. Под прекрасната музика, кънтяща в ушите ви. Толкова силна, че не чувате собствените си мисли. Толкова въз ...
1.2K 3

41-ят ден на Муса планина- пиеса 🇧🇬

Арменски самодеен театър “Каприел Сундукян” - София
представя
“41-ят ден на Муса планина”
или “Сто години по-късно” патриотична балада от Крикор Асланян
Посветена на стогодишнината от Геноцида над арменския народ. ...
1.7K 2

Човек с табела най-отпред 🇧🇬

ЧОВЕК С ТАБЕЛА НАЙ-ОТПРЕД
Никой не знаеше кой ги организира, нито къде ще е следващата им сбирка. Появяваха се внезапно, носеха едни и същи плакати, исканията им бяха ясни, оправдани, последователни.
Стачкуващи хора – млади, стари, многодетни, бездетни, бедни, по-малко бедни и съвсем богати се събир ...
829 2

Сирил и Моудес. Част втора 🇧🇬

Сирил и Моудес. Част втора
„… Поляната с фосфоресциращите цветя сякаш няма край. Цветовете им спокойно могат да послужат за удобен фотьойл на който човек да се отпусне и да изпие чаша билков чай. Леки хълмчета разнообразяват релефа и го правят още по-омаен и романтичен. Сирил тича с протритите си гу ...
796 6

Не газете пясъчните статуи 🇧🇬

Не газете пясъчните статуи
разказ
Седнала съм, със затворени очи, на брега и се наслаждавам на шума на вълните. Отварям очи, за да се възхитя на пикиращите полети на чайките. Слънцето се издига бавно над хоризонта. Няколко гларуса се разхождат важно по мокрия пясък, търсейки изхвърлени от прибоя риб ...
1.2K 1

Непостижимо 🇧🇬

Шефът никога не привикваше Ния в кабинета си. Когато искаше да ù каже нещо, отиваше лично при нея, до малката ниша близо до склада, където бе бюрото ù. Човекът постъпваше така от добри чувства, просто искаше да ù спести разкарването, но Ния много се дразнеше, защото не обичаше да получава специално ...
746 2

Сирил и Моудес. Част първа 🇧🇬

Сирил и Моудес. Част първа
Вътрешността на капсулата е влажна и неуютна. Кондензът се стича на мътни грозни вади по металните стени, боядисани в сиво. Въпреки всичките несгоди капсулата поне им осигурява екран срещу опитите на машините да сканират дейността на всичко, което се движи и диша.
„Което с ...
668

Болни разкази: Гражданинът 🇧🇬

Гражданинът
Аз ли? Аз име нямам. Преди имах, но го забравих. Човекът, който го носеше вече го няма или поне не се показва – скрил се е някъде дълбоко в моето съзнание и не желае да го виждат.
Аз живея тук, наблизо, няма двеста крачки, в една таванска стая. Много е хубава, но понякога ми се струва тя ...
1.2K 4

Брадвата 🇧🇬

БРАДВАТА
разказ
Много съм пътувал. А като пътува, човек среща най-различни хора. Пък като се поразговорите, те такива истории могат да ви разкажат, че да ви настръхне косата. Веднъж например пътувах с една жена, която като заразказва, мина неусетно половината път. Какво разказваше ли? Ами различни и ...
652

Една сакрална дума 🇧🇬

Когато гледам български народни танци, в гърлото ми засяда буца и очите ми се насълзяват. Ще кажете – от умиление. Не само!
Правя паралел между красотата и символиката в народното ни творчество и нашето ежедневно поведение.
В народните ни хора всички се държат за ръце, или за поясите. Заедно! В ръче ...
682 1

Сестра на милосърдието 🇧🇬

Хората много се кискат в болничните отделения, не сте ли забелязали. Вместо, както си му е редът, поне там, а не по офисите си, да се жалват на воля от здравната система, която ни убива методично; вместо да си описват един другиму надълго и нашироко характера на заболяванията – от първите симптоми д ...
999 1

Нима е късно вече 🇧🇬

Нима наистина е толкова късно?!...
Нима пропуснахме онзи вълшебен миг, в който съдбите ни щяха да се слеят в едно. Мигът, в който любовта възкръсва и обрича душите ни на вечен живот.
За този миг бленувам всяка нощ! Но уви!!!
Сега самотна се скитам по брега на морето! Но все още усещам вкуса на устни ...
678

Смисълът на живота 🇧🇬

Смисълът на живота*
15.11.2015г.
Започвам да пиша този дневник с надеждата, че ще мога да получа успокоение, след като запиша мислите си. Напоследък направо се побърквам! Толкова много стрес! Толкова много напрежение! Вчера дори получих паническа атака.
Защо ли? Ами не знам. Предполагам, че ми е теж ...
721 1 2

Текущ героизъм 🇧🇬

ТЕКУЩ ГЕРОИЗЪМ
Смелото му решение предизвика всеобщо възхищение.
Мъжете се спогледнаха.
- Никога не съм предполагал, че е такъв смелчага! – каза с нескрита възхита един от тях. Пушеше електронна цигара и не носеше очилата си, въпреки че почти нещо не виждаше без тях.
- Той е човек с позиция, с герои ...
937 3

Животът като автомобил 🇧🇬

ЖИВОТЪТ КАТО АВТОМОБИЛ И НАЧИН НА УПРАВЛЕНИЕ И УПОТРЕБА
Ако животът е автомобил, то трябва да се кара на високи обороти и с пълна газ! Спазвайте правилата за движение! Заобикаляйте препятствията, за да се избегнат катастрофи! При лека катастрофа се молете за добър майстор. При тежка, други ще се мол ...
1K

Коктейл от летни емоции 🇧🇬

Лятна вечер на брега на морето. Бяха настъпили късните часове на нощта и всичко беше много тихо, но не и пусто. Не и за нея. За тази жена никога не беше късно да се отдаде на дълга разходка. Но незнайно защо въпреки хладината на нощта, тя сякаш пламтеше. Сякаш огън струеше от тялото ù, като обхващаш ...
1.2K

Изкривени желания 🇧🇬

– Фокуси! – Клара усети как забива нокти в облегалките на седалката и се натисна все повече в нея – Найджъл, попитах изрично майка ти дали ще има фокусници, илюзионисти и подобни в това представление и тя каза, че не!
Деветгодишния Найджъл погледна недоумяващо леля си, сви рамене, обърна се към сцен ...
1.4K 1

Събота вечер 🇧🇬

СЪБОТА ВЕЧЕР
разказ
Ресторант „Надежда“ беше тихо ресторантче на партера на едноименен хотел, в покрайнините на парка. В него звучеше тиха класическа музика. Беше посещаван от семейни двойки на средна възраст, семейства с малки деца и любители на кулинарната естетика, семплата обстановка, чистотата ...
1.3K 2

Остани при мен! 🇧🇬

Беше дъждовен есенен ден. Вятърът на перона пронизваше безмилостно и без това скърбящото му същество. Тя си отиваше от него. Влакът щеше да я отведе далеч. Вече нямаше да може да прокарва ръце през шоколадовите й къдрици рано сутрин и нямаше да се радва на сънливите й топли сини очи, с който го омай ...
1.1K

Камъчета пъстри 🇧🇬

камъчета пъстри
утро. от прозореца нахлу аромат на цъфнали липи. калинка на възглавницата. проследи я с поглед. кацна на системата. капчица.
оглушителен звук. сълза. мислите му се залутаха.
...
събуди го първата дъждовна капка по стъклото. мълния удари близкото дърво. потръпна. стана и запали цигара ...
1.3K 8

Какво ми трябва, за да намеря любовта 🇧🇬

Какво ми трябва за да намеря любовта? Чифт стари обувки, скъсана чанта на дупки, рокля стара с презрамка една. Ще тръгна по пътя, сама ще вървя, и няма да спирам докато обувките си не скъсам. Раницата няма да сваля. Дори и всичко през дупките да изпадне (мисли, грехове, обиди, сълзи, стонове, обич, ...
696 1

Плачът на слънцето 🇧🇬

ПЛАЧЪТ НА СЛЪНЦЕТО
Събуди се.
Слънцето му се усмихна игриво през прозореца, подканяйки го да се раздвижи. То се надяваше, че той ще е поредния, който ще разнообрази с приятните си изживявания работния му ден. Та нали даряваше всички със своите светлина и топлина… Нека някак от благодарност да задърж ...
780

Мразя майка си 🇧🇬

Мразя я, за всичко, което прави, я мразя. За това, че наранява татко, за това, че капризничи и го командва. Даже съм ù го казвала неведнъж.
Татко си отиде рано от този свят... Липсва ми!!! Упреквах я, че тя е виновна. Крещях ù като луда, бях ù бясна...
Сега тя не е толкова силна и борбена, сега тя е ...
3.8K 1 12

Приключението 🇧🇬

Дядо ми е живял от земята. Прадядо също. Нямали са пенсии. Копали са докато са паднали. Не е ли хубава такава смърт? Да паднеш на нивата. Мотиката е до теб, нямаш сила да я вдигнеш, но нямаш сила и да я пуснеш. Стискаш я. Слънчогледът е висок, колкото малко дете и ти си паднал досами него. Духа лек ...
869 6

@@ 🇧🇬

Далеч е въпрос на време, не на разстояние.
Любовта е изкуство, не е чувство.
Раздялата е фетиш.
Гордостта е реванш.
А съдба е - горното, събрано заедно.
666