Помня как, когато бях едно мъничко момченце, плажът за мен се сбираше в това да строя пясъчни замъци на брега и да нагазвам до глезените във вълните, усещайки приятната пяна по кожата си. Тогава денят ми минаваше в издигането на нови и нови пясъчни кули, които рухваха под напора на леките и бавни, н ...
- Ачооо – чу ласкаво мъркане до себе си. Опита се да отвори очи, но не успя. Много здраво се бе „отрязал“ снощи. Топлото, ароматно-възбуждащо същество до него го засмука по възглавничката на ухото. Той изохка от удоволствие, а устните му интуитивно потънаха в целувка с други устни. Отвори очи и я ви ...
"Скъпа Мери,
Седя на масата в кухнята и се чудя как да ти съобщя това, което трябва да ти кажа.
Ние с теб преживяхме нещо прекрасно и аз те уверявам, че никога няма да го забравя. Не искам да си мислиш, че си означавала по-малко за мен, отколкото аз за теб. Ти си изключителна личност и затова се влю ...
ЗА ДВА ОРЕХА - БЕЗ ЛЮБЕНИЦА
Седя си по никое време на пейката пред входа, кога силна-вилна насреща се зададе Дешка: ветрее грива, очи искреят, мята любеници. От деца се знаем, Дашната ù викат в квартала, ама на мен още нищо не е дала. Таман си мислех, че пак ще ме подмине и:
- Видях те отгоре и на н ...
Тя наблюдаваше как той спи. Беше 4 сутринта и все още беше тъмно. Сънят за нея така и не дойде, защото просто не можеше да откъсне очите си от него. Спящ сънливко. И се беше сгушил до нея, прегръщайки я закрилнически. Пфу, закрилнически... По-скоро като една голяма мечка, уловила плячката си. Но тя ...
Ако някой те обича истински, той не би те поставил в опасност. Една влюбена жена не би причинила болка на мъжа си и не би го упреквала за бедността му. Иван Стефанов така и не можа да вникне в смисъла на тези думи. Да, простичкият Иван! Тъжен факт бе, че той не беше по-интелигентен от български селя ...
Изгубен
Той е добър човек.
В погледа му имаше и тъга, и някаква безумна лудост. Изгубен сред човешката жлъч от омраза, търсеше себе си. Въплъщаваше се в различни роли и играеше ли играеше - всеки път по-добре, и всеки път по-тъжен. Другите не го разбираха, но той не се и стараеше да бъде разбран. Ум ...
Отначало всичко вървеше по план. Изследователският кораб „ТР–17” кацна успешно на пранетата, чиито ресурси трябваше да бъдат проучени, и екипажът се зае да монтира сондите. Работата често спираше заради бурите, които връхлитаха изневиделица, вдигайки огромни облаци червеникава прах. Но като цяло сер ...
Оня ден седнах и пия бира на една ограда до СОУ Любен Каравелов. Край мен минаваха хора, минаваха трамвай, минаваха кучета, котки, минаваше целият свят и всичко беше едно такова безтегловно. Не знам как да го опиша. По едно време, на ъгъла до кръстовището гледам Младен - лудия. Ръкомаха пак на колит ...
С него сме се родили в един и същи ден, почти по едно и също време. Вероятно защото майките ни са били много големи приятелки, силно привързани една към друга, и открай време каквото направи едната, веднага го правела и другата, да не остане назад.
Да имах брат-близнак едва ли щеше да е по-различно, ...
Бученето на пулсиращото столично движение ù причиняваше главоболие. Крачеше бавно, забола слушалки в ушите с отчаяна нужда спокойствие. След тежката работна седмица единственото, за което бленуваше Надя в петъчната вечер, не бяха шумни компании, кръчми, клубове, концерти. Искаше единствено тишина. Т ...
Внимавай какво си пожелаваш!
Полицейска кола, виеше, крещеше и се заканваше на автомобилите наоколо. Плътно по петите ѝ линейката внимаваше да не изостане. Булевард "Драган Цанков" приличаше на пълноводна река, задръстена от гуми, пушек, ругатни и нерви. И в тая река като малки лодчици двете коли се ...
Габи е вече на пет години.Тя е като чайниче пълно с кипяща вода-шумно, весело и игриво. Има очета- два зрели лешника и косица с цвят на мед. Изпод дългия й бретон шават две тънки веждички като месечинки. Но най-красивото нещо у Габи е усмивката и двете й трапчинки на бузките. Тя почти никога не слиз ...
Мирис на сандалово дърво... Беше навсякъде около мен, докато пристъпвах прага на уютния апартамент с въздишка на задоволство. Последните слънчеви лъчи на залязващото слънце се прокрадваха измежду белите копринени завеси и вятърът нежно полюшваше платовете. Чувствах се изтощена от дългия работен ден ...
Под сянката на Стария бряст
(репортаж от мястото на събитието)
Една, че две, че три, че даже четири весели години, пълни с радост и дружен смях, с поезия, песни и приятелски прегръдки, ний пак се тук събрахме, на поредната Национална среща на „откровенци“.
В подножието на „Сините камъни“, под сянкат ...
Болката в сърцето ставаше все по - силна. Колко е реална! - учуди се с частица от ума си той. Не беше се сещал, че "сърдечна болка" не е само израз. Напротив, с всяко вдишване болката растеше и се разливаше по цялото тяло.
А не се бе случило нищо особено, нищо специално. Той само бе видял как си вър ...
Стела се среса набързо и се облече за работа. Погледна телефона си и видя, че минава 8 часа. Ако не успееше да хване маршрутното такси, което току що бе спряло пред блока, най–вероятно щеше да закъснее. С бърза крачка тръгна към входната врата, но се спря и се върна да се напръска с марковия френски ...
Времето започна да захладнява, а небето придоби топли отенъци. Появи се лек вятър, който премина през короните на дърветата. Някъде в далечината се чуваше жалното гладно мяукане Бъги.
- По дяволите, Оливър, не го ли нахрани тоя досадник? – викаше Леа по брат си.
Но от Оливър следа нямаше. Този факт ...
ЛИПАТА
Тя бе стройна, висока, никога не беше еднаква, но винаги красива. Променяше се със сезоните. Беше дом на много души и мъките им, и живота им.
Тя бе липа. Преживяла бе много бури, много зими. Често се взирах в нея през прозореца и си мислех как никога нищо няма да я свали на земята. Очевидно б ...
"Надежда"
Ухае въздухът на аромат духовен и надежда откровена.
Светът земен пее с глас вълшебен.
Слънчогледи заспиват под залезни лъчи,
детски глас кънти из полята. ...
Здравей, Нина!
Пиша ти това любовно писмо за пореден път, но не намирам правилните думи за него.
Обичам те безкрайно... но всъщност не знам дали да започна по този начин. Както и да е, ще започна с думата "здравей" и след това ще разкрия чувствата си пред теб. Седя на канапето топло с чаша горещо ка ...
- Тази вечер се отървах само със счупен зъб. Това дори развесели старшината на ротата, с когото бяхме в антагонистични отношения. На следващата вечер отново бях призован в стаята на началник-щаба. Този път ме повали с два пестника, свали колана и ми съдра кожата. Едвам се прибрах в помещението и явн ...
Музиката в бара заглушаваше всичко наоколо. Беше толкова силна, че едвам чувах собствените си мисли. Бях адски изморен, а нощта бе в разгара си. Хората прииждаха и бях затрупан с поръчки. Беше тъмно, горещо и задимено от цигарите. Приятелят ми, който работеше до мен, от половин час флиртуваше усърдн ...
ДЯДО ГРИГОР
Приех го за приятел преди около три месеца. Развесели ме още в началото. Прати ми покана за приятелство, а когато я приех, ме попита:
- Познаваме ли се бе, младо момче? За да ме търсиш, май знайш кой съм.
И като започнахме едни разговори... Позитивен, както и откъдето го погледнеш. Внукъ ...
Бяха си на село няколко дни, та се бях затъжил за някой и друг разговор с майка ми. Тя се все ще сподели някоя смехория или глупост дет я е свършил старият хъш. Той, дядо ми седемдесетака прехвърли, ама се не крoтна. Пък и не само че се е вдетинил, но е и подивял отвсякъде. Сигурно заради това, че о ...
Стаята се въртеше, танцуваше свой собствен нереален танц около главата ù. Тя се опитваше да се включи, но всеки път щом направеше опит да се изправи и тялото й се пречупваше недоволно, принуждавайки момичето отново да се отпусне върху студения под. Мислите ù звучаха някак далечни, някак чужди. Ту за ...
Женската въздишка наруши гробната тишина. Беше по-точно стон на отчаяние, отекващ в тъжната тишина. Като малко сиво врабче от тъжната есен, кацнало на клон, а след това отлитащо в далечината. Така се изгуби и въздишката. Сякаш потъна в необятността на мъртвешката тишина в стаята.
Женевив пристъпи ба ...
Модерна Приказка за Титаник (Из Цикъла „Приказки от 1001 Евроатлантически Нощи”)
🇧🇬
Евросъюзът Титаник отплува от европейския порт Маастрихт сред цветя, балони и шампанско с непоклатима самоувереност към Атлантическите брегове на Новия свят да търси кухите кули на сбърканите европейски ценности. Гордият свръхорел на титаничната европейска мисъл се носеше на вълните на щастието, уст ...
В крайна сметка какво сме ние? Кои сме ние?
Аз съм тяло. Тяло с душа. Обичам. Мечтая. Копнея. Боря се с живота.
Да, аз съм такава... Радвам се, смея, понякога дори през сълзи се смея...
Днес съм тук, за утре не зная... и точно поради това не спирам да мечтая. Обичам живота и го живея тъй както умея, ...
Ако имаше Световно първенство по футбол на животните
🇧🇬
Цитати от коментари на мачовете:
„... Таралежите влизат много остро за всяка топка!”
„... Мечките проспаха всички положения в мача!”
„... След поражението, на вълците им идваше да вият от мъка!”
„... Лисиците успяха да излъжат тактически противника си.” ...
И все пак борбата с вятърни мелници не е съвсем безсмислено начинание.
Падаш, изправяш се, нанасяш не много точен или прекалено слаб удар, но си твърде луд, за да се откажеш. Хмм... не, думата не е лудост, а необходимост. Да се доказваш, да знаеш, че вярваш в нещо, в себе си, в инстинктите си, да се ...
Мисля за теб. Във всички нюанси на черното. Мисля за теб до края на всяка песен. Мисля за теб сякаш си до мен. Сякаш винаги си бил. Мисля за теб, когато ми е много тежко и когато съм безкрайно щастлива. След това се ядосвам, че го правя отново и отново, но не спирам. И те виждам – полусънно и съвсем ...
Израснах на село. Израснах е някак грубо казано, по-скоро - борих се с живота на село. Виждате ли, повечето хора се раждат и си имат мама и татко. Аз имах баба и дядо. Много ги обичах. Те бяха стари. После станаха възстари. Пред очите ми остаряваха. Ставаха все по-бавни и бавни. Моята мила баба готв ...
- Вие сте много странен вид хора против закона. - каза непознатият.
- Казва се престъпници. - каза интервюиращият.
- Аз така си казвам.
- Ами значи имаш аутизъм.
- Не е вярно! ...
- Имаш ли го? – този въпрос винаги вбесяваше Лиъм. Толкова много случаи, свършени заедно и сякаш Дан все още не вярваше, че той се справя със задачата си.
- Имам го, естествено! – Лиъм отговори троснато и сложи камерата в скута на Дан, като се обърна да си сложи колана. Дан се ухили до уши и потупа ...
Мелодията се отронва от клавишите на пианото. В началото звучи малко нестройно, плахо и неуверено, но после бързо набира сила и зазвучава наоколо с цялата си прелест. Понася се из въздуха, лека и ефирна, като ангелска въздишка. Достига всяко ъгълче на стаята и го изпълва, а накрая полита навън през ...