Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Amores@yahoo.es(септември) 🇧🇬

СЕПТЕМВРИ
І
%
Продължавам да търся работа.Упорито седя зад монитора, изпращам обяви, обаждам се на обяви, ходя по обяви...Сякаш не търся място за работничка, а министерско кресло.
През това лято назначения имаше единствено в бюрата по труда, защото молбите за помощи за безработица бяха толкова много ...

bojilova1

Prose » Novellas and novels

1.1K 6

Испански дневници(откъси)1 🇧🇬

ИСПАНСКИ ДНЕВНИЦИ
(1)
Моята нова седмица започва от неделята.
Слънцето срамежливо хвърля лъчите си върху въртящия диск от ДВД-то на терасата отсреща и повдига още повече настроението ми. Специален ден е днес, без нито един дом за гладене и чистене. Да не кажа, че от години не съм имала този късмет. ...

Enena

Prose

1.2K 2

Сълза! 🇧🇬

Днес се събудих с усмивка. Станах и след обичайните сутрешни занимания на едно момиче, реших да се обадя на приятелка и да се поразходим по магазините. И ето, хванах си чантата и си уговорих среща в центъра с нея. Времето беше тъй топло и усмихнато, сякаш никога не е било зима. А лицата, които среща ...

energi4nata

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

878 1

Вълна 🇧🇬

Утро е. Днес изгревът е особено красив – оранжево-розова светлина озарява небето, нежно позлатява огледалната повърхност на водата, подобно на плах художник, който трепетно докосва новото си платно. Чайките кръжат над скалистите брегове, техните викове се чуват надалеч и напомнят за скръбта на някоя ...

Tifaret

Prose » Short stories

1.2K 1

Петото дете 🇧🇬

Чакаше го да се върне, а се молеше да не прибере. Трябваше да се обади, но бе доволна, че телефонът мълчи. Парите свършваха, хората заминаваха от България, а тя не знаеше кой път да хване. Обземаше я ужас при мисълта за мъжа ú и сърцето ú се вледеняваше. Страхуваше се от това, което става, искаше да ...

inakrein

Prose » Short stories

2.1K 16

Свободна 🇧🇬

Свободна съм. Спокойна. Все още еднослойна. Дихание стабилно след време колабирало. Роклята е мека - първата утеха. Ударите на сърце - слухово: полу-дете. Миризмата на лоза - трета степен по скалà. Вкусовете на деня - сладко-кисели зърна. Светлината в зениците - профилира леко птиците.
...
Свободна ...

ljubomira

Prose » Others

1.3K 4

Винаги остава по нещо 🇧🇬

ВИНАГИ ОСТАВА ПО НЕЩО
Виждам, че си отровила съкровените си мечти. Огромните им тела вонят пред вратата. Не им позволи да избягат, подкупи най-малката от тях, обещавайки ù да оглави списъка.Отне им дори литургията и последната опрощаваща молитва. Егото ти се е скрило в мазето и се налива със силни с ...

wishpin

Prose » Others

1.3K 7

Заемът 🇧🇬

ЗАЕМЪТ
Есенното слънце залива всичко с мека светлина. Топлите му лъчи приятно галят лицето ми. Пожълтелите листа на трепетликата весело шумолят. Птица някаква запява, прикътана в сенчестите клони. Нечии стъпки ме откъсват от сладостта на съзерцанието на природата.
- В тебе ми е надеждата - виква ми ...

ivliter

Prose » Short stories

835 1

Две таблетки "Нищо" 🇧🇬

Така... нека първо се представя. Казвам се мис Х, интересно име, а?
Цялата ми биография се свежда до дете на разведени родители, частен ученик, поетеса-аматьор, депресирана девойка, посещаваща психолог всеки вторник от две години насам, философ по душа и лесбийка до скоро. Не се шегувам, просто съм ...

Момичето...

Prose » Short stories

1.4K 3

Дали е късно? 🇧🇬

Късно е. Прекалено късно е за сън, защото утре ще дойде достатъчно скоро. Прекалено късно е да се връщам в миналото, защото настоящето вече си отива. Прекалено късно е, за да утоля жаждата си, защото сама унищожих и последните си глътки, макар да знаех, че съм в пустиня. Късно е да съжалявам, прекал ...

яаа

Prose » Others

1.8K 1

One dream 🇧🇬

Вечерта започна чудесно. Всички съученици бяха дошли: красиви, весели, готови да се забавляват. Украсата, атмосферата, музиката, всичко беше невероятно, но не предполагах колко по-хубаво ще стане…
Цветя, светлини, усмивки и танцуващите двойки наоколо, какво по-хубаво. Аз бях сама, както обикновено, ...

albaJ

Prose » Short stories

1.7K 1

Проза е… а трябваше да е поезия…. 🇧🇬

Спомням си вече доста мъгляво, когато в училище учехме Гео Милев. Спомням си и че не го харесвах особено. Даже „Септември” не харесвах особено. Смятах го за прекалено самопревъзнасящ се и се дразнех много. Тези експресионисти само се надуват като пуяци и отричат всичко, което е било някога преди тях ...

wanderingmind

Prose » Others

1.1K 1

Папагалът емигрант 🇧🇬

Папагалът емигрант
В блока ни се случи голямо нещастие. Иванови си взеха папагал. И то не какъв да е, а говорещ. Сам по себе си този факт не е повод за трагедии. Имаше обаче една малка подробност. Речникът на папагала обхващаше всички известни псувни по българските земи. В тази област бе богат и зад ...

Greg

Prose » Humorous

1.9K 10

Изкушението - шеста част 🇧🇬

- Какво, по дяволите, правиш тук? – изпищя Далия, а лицето ù поаленя от ярост. - Не ти ли стана ясно, че не желая да те виждам повече?
- Знаех си, че не си от най-непорочните девойки, с които съм бил, но не предполагах, че до такава степен владееш курвенските номера – изсмя ù се в лицето черноокият ...

Grafinia_Liz

Prose » Novellas and novels

1K 3

Болка (писмо до мама) 🇧🇬

Това съм аз – твоето дете. Нима не ме позна? Аз съм... Защо се държиш така? Нараних ли те...? Душите са раними, да... съжалявам. И ти ме нарани... Боли ме. Боли, защото съм сама. Къде си ти в този миг? Къде е любовта ти и защо аз чакам да я получа, но не я виждам... не я усещам. Седя на спирката и ч ...

cryingangel

Prose » Letters

1.5K 1

Хан Татар 🇧🇬

ХАН ТАТАР
Залезът разливаше огнено багрило, а слънцето тичаше към върха, с последните си лъчи и отстъпваше място на здрача. Тишина тегнеше над селото - децата бяха притихнали, булките срещаха мъжете си, но без оная припряна шетня около тях.
Вестта дойде днес и попари селото. Донесоха я бежанците. Ли ...

zelena

Prose » Short stories

6K 2 39

Кухини 🇧🇬

КУХИНИ
Дори в неделния ден трябваше да стане рано. Още не съмнало добре, а той вече е на крак. В неделя - в деня, благословен от бога за почивка след напрегнатата седмица. Вместо да си отспи до късно тази сутрин, ето го с маркуч в ръка сред лехата с доматите - трябва да се полива. И другите не спят, ...

ivliter

Prose » Short stories

935 1

Празнота 🇧🇬

Малко празен се чувствам, море от сълзи за теб изплаках. Странно как бях онзи, който те разсмиваше, а станах онзи, който те измаря!!! Как към мен за помощ се обръщаш, но рядко за ръка ме хващаш. Какво ли да изрека, каква ли поема да напиша, за да ме забележиш. Целуваш ме на тъмно и когато си гузна, ...

cenitel

Prose » Letters

1.4K 1

Прелестни създания 🇧🇬

Благодаря ви предварително за това, че ще прочете моя разказ.
Написах го специално за конкурса "Прелестни създания" и трябваше да са включени митични същества. Задачата ме затрудни повече, тъй като текстът не трябва да съдържа повече от 5000 символа. Съжалявам, че всичко е наблъскано и действието се ...

play-girl

Prose » Short stories

1.8K 2

Пеперудката на баба Ани 🇧🇬

Пеперудката на баба Ани
Тая къща преди около век е била навярно една от най-красивите в града. Но сега беше само старица с отблясък от предишно величие. Гледаше белналите се наоколо нови сгради със снизхождение и достойнство. Сякаш искаше да им каже: ”Какво ли знаете вие?! Когато преживеете колкото ...

ZAGORA

Prose » Short stories

1.3K 1

Демон в душата... 🇧🇬

Блести усмивката на лицето,
а зад нея дяволът със зло душата пълни...
Пребляскват очите,
а зад тях лъжата доброто пие...
Тупти сърцето, ...

bLoOdYkIsS

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.1K

Правилният човек 🇧🇬

Пред селското кметство младата Айше, подпряла се на дълга метла, чоплеше семки и се надплюваше с бай Асан. Когато преценяха, че шлюпките покрай тях са достатъчно, те ги забръсваха в лопатата си. После Асан много бавно и внимателно отиваше до коша и ги изсипваше, доволен от добре свършената работа. О ...

Eia

Prose » Short stories

1.3K 2

Още те чувам 🇧🇬

Излязох на разходка, спонтанно ми дойде желанието да избягам. Потърсих най-тихото кътче, но гласът ти ме преследваше навсякъде... Отидох на най-шумното място, но ти продължаваше да кънтиш в мен. По дяволите... Вървях и се опитвах да не мисля, бях толкова съсредоточена в това, че очите ми се напълних ...

posh`

Prose

1.1K 8

Обединението на Италия и още нещо... 🇧🇬

- Паола! Паола, побързай!- викаше Джузепе. Той току-що беше седнал да закусва и сигурно беше любопитен да види сутрешния вестник. По това време всеки се интересуваше от военните действия на Джузепе Гарибалди, обещал да обедини Италия. На него всъщност бе кръстен младият собственик на имението “Де Ро ...

ToSh

Prose » Short stories

1.5K

Легенда за сънищата 🇧🇬

Легенда за сънищата
- Дядо, време е за още една приказка! - викаше детето. – Вчера ми обеща!
- Да вярно е, обещах ти – отговори дядото, – тогава ще ти разкажа.
Питал ли си се някога какво е това сънят? Какво става, докато спим? Да, разбира се, че си се питал – усмихна се дядото, – всички хора се пит ...

inanm

Prose » Stories for children

2.8K 2

Коледна магия 🇧🇬

Един декемврийски следобед, в деня на Бъдни вечер, улиците на малко градче бяха изпълнени с глъчка и хора. Макар че навън имаше гъста мъгла и беше студено и мрачно, това не спираше жителите да вършат задачите си. Всеки бързаше да избере подарък за любим човек, да купи храна за вечеря, да посрещне бл ...

xXxBloODyLoStSouLxXx

Prose » Short stories

918

Писмо 🇧🇬

Обичам те! Какво повече ти трябва да знаеш за мен?! Липсваш ми всеки ден! Липсва ми усмивката ти, гласът ти, думите, които ми прошепваше всяка вечер, преди да заспим! Липсва ми дъхът ти, лицето ти, целувките, всичко в теб! Искам да си тук, до мен! Да ми казваш, че времето ще спре и този миг ще бъде ...

sonya

Prose » Others

1.6K

Легенда за крилатия въжеиграч 🇧🇬

Някога – много отдавна, толкова отдавна, че би могло и да не се е случило. Някъде – неизвестно къде, че би могло вече и да не съществува – живял един въжеиграч. Той бил най-прекрасният от всички въжеиграчи, защото под неговите нозе въжето просто оживявало, след което притихвало като омагьосано, дока ...

mtrifonov

Prose » Others

1.2K

Повече от чувство 🇧🇬

Поглеждам телефона си и на екрана виждам изписано неговото име, в този момент усмивката се появява на лицето ми и усещам как се разтрепервам. Изведнъж всичко около мен спира, просто седя и гледам... името му, толкова пъти съм го казвала, сънувала и мислила, толкова пъти съм искала да го чуя, усещам ...

ellsy

Prose » Others

1.7K

Вдъхновението 🇧🇬

ВДЪХНОВЕНИЕТО
Нахвърляният върху платното сюжет, изискваше от художника пълно съсредоточаване. Цветовата пъстрота трябваше да бъде овладяна, да се пожертват в интерес на цялостното въздействие на картината някои от иначе добре намерените детайли. Рисуваше на открито.
- Много отрано си я застъпил - ч ...

ivliter

Prose » Short stories

771 1

Как се подканят гости? 🇧🇬

Ето я одаята за всичко в дома на дядо Поп - сякаш отново влизам в нея.Тя още е пропита с неповторимия аромат на нещо архивно и ценно. Когато бях малък, там се вмъквах на пръсти, от страх да не настъпя някое съкровище и внимателно се заравях в миналото. Църковни вестници, писма, старинни картички, кн ...

Eia

Prose » Short stories

1.2K 1

Amores@yahoo.es(август) 🇧🇬

II
%
Какво умниче е твоето куче! И аз бих целувала това лице право в устата!
%
Разхвърляните чорапи са доказателство за здрави крака в дома, глупаче! Ти подредена къща ли предпочиташ, или жива? ...

bojilova1

Prose » Novellas and novels

1.3K 6

Раздадох се... 🇧🇬

Ще вървя по улицата и ще викам! Ще крещя, ще псувам! Ще пея с цяло гърло... Ще освободя всяка емоция от мен. Всичките ще ги оставя на пътя... бездомници. Ще се изпразня! Нека душевността ми потече из мръсните вонящи шахти. Нека мре в калта! Защо ми е?
Ще си счупя токчето, заклещено между паветата. Щ ...

stefitopz

Prose

1.2K 4

Във влака 🇧🇬

Колко красиво е навън, си мислеше девойката. Студено, но и красиво. Сама в купето, тя се радваше на снежните картини, които се редяха една след друга като на филмова лента. В този момент ù се искаше влакът да спре и тя да слезе и да се порадва на снега, както правеше като малка. Но много неща се бях ...

cryingangel

Prose » Short stories

1.2K 1

Есенни далии 🇧🇬

Есенни далии
/посветено и подарено на Виктория Ракова/
Беше ранна есен. Буковете и дъбовете тъкмо започваха да тъкат своят пъстроцветен килим по земята. Листата им се носеха надолу толкова нежно... като перца. Танцуваха последния си валс в карнавала.
Насред хилядолетната гора, където отдавна вече се ...

Nemesis.

Prose » Stories for children

2.2K

Топлината на свещта 🇧🇬

Пешеходеца дори не си спомняше откога не е давал пари назаем. Случвало се е, разбира се, но много отдавна, в друго време и друг живот.
Повечето хора не обичат да дават заеми. За Пешеходеца обаче това беше доказателство, че съществува, че го има. Че поне нещо, макар и дребно, зависи от него в тази ог ...

krashkov

Prose » Short stories

1.2K 8

Среща 🇧🇬

СРЕЩА
Двама приятели се срещнаха, след като не бяха се виждали от младостта си. Единият живееше в града, а другият на село. Градският човек беше началник, а селянинът се занимаваше със селскостопанска работа. Неусетно двамата се върнаха в спомените си от детските години.
- Да седнем някъде да се поч ...

ivliter

Prose » Short stories

829

Светът днес 🇧🇬

СВЕТА ДНЕС
Беше отдавна. Чаках вече час. Влакът дойде. Влязох в първото купе. Там седеше само една жена. Отначало мълчахме и гледахме неловко през прозореца. После
заговорихме за горещините и цените. Неусетно пристигнахме на софийската гара. Слязох с последните пътници. Майка ми бе дошла да ме посре ...

Wali

Prose » Humorous

1.1K 1

За мълчанието 🇧🇬

Често хората премълчават нещата, които искат да кажат, нещата, които трябва да кажат. Говорят с недомлъвки и намеци, страхуват се да бъдат искрени. Крият се зад маските на честността и добротата, а всъщност зад тях крият и истинските си чувства. Смятаме, че познаваме някого? Не... това е просто поре ...

Suncho10

Prose » Others

857

Amores@yahoo.es(юли) 🇧🇬

ІІ
%
Гледам снимките, които си ми изпратила и не вярвам на очите си. Каква си мъничка, слабичка, да те духнат, ще паднеш! А като чета как си минавала десетократно границите с детето на ръце и какво си преодоляла, докато стигнеш до собствена фирма за недвижими имоти, се убеждавам за сетен път в следн ...

bojilova1

Prose » Novellas and novels

1.7K 1 12

Short stories and prose by contemporary authors

Amores@yahoo.es(септември) 🇧🇬

Испански дневници(откъси)1 🇧🇬

Сълза! 🇧🇬

Вълна 🇧🇬

Петото дете 🇧🇬

Свободна 🇧🇬

Винаги остава по нещо 🇧🇬

Заемът 🇧🇬

Две таблетки "Нищо" 🇧🇬

Дали е късно? 🇧🇬

One dream 🇧🇬

Проза е… а трябваше да е поезия…. 🇧🇬

Папагалът емигрант 🇧🇬

Изкушението - шеста част 🇧🇬

Болка (писмо до мама) 🇧🇬

Хан Татар 🇧🇬

Кухини 🇧🇬

Празнота 🇧🇬

Прелестни създания 🇧🇬

Пеперудката на баба Ани 🇧🇬

Демон в душата... 🇧🇬

Правилният човек 🇧🇬

Още те чувам 🇧🇬

Обединението на Италия и още нещо... 🇧🇬

Легенда за сънищата 🇧🇬

Коледна магия 🇧🇬

Писмо 🇧🇬

Легенда за крилатия въжеиграч 🇧🇬

Повече от чувство 🇧🇬

Вдъхновението 🇧🇬

Как се подканят гости? 🇧🇬

Amores@yahoo.es(август) 🇧🇬

Раздадох се... 🇧🇬

Във влака 🇧🇬

Есенни далии 🇧🇬

Топлината на свещта 🇧🇬

Среща 🇧🇬

Светът днес 🇧🇬

За мълчанието 🇧🇬

Amores@yahoo.es(юли) 🇧🇬

Queue