Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Виенското колело на звездата 🇧🇬

Кога за последно се въртяхте на Виенско колело?
Кога за последно се издигнахте там, на най-високото?
И погледнахте Света, в който живеете, почти от звездите?
Кога за последно си помечтахте?
Да не се връщате там, долу, например? ...

galinabg

Prose » Short stories

1.7K

Стела 🇧🇬

Стела беше малко дете на 7 години. Тръгваше на училище и искаше да намери много нови приятели и да научи всички букви и числа, но ù беше трудно и с буквите и с приятелите. Всички ù се подиграваха, че няма приятели, но тя не се сърдеше. Реши да се запише на тренировки, за да не мисли за това и не тъг ...

pupils

Prose » Short stories

1.1K

Една старинна къща 🇧🇬

Някъде, много далеч, през девет планини в десета, през девет реки в десета... ти си сега! Там те отведе пътя на живота, далече от мен, но всъщност не си! Чувам гласа ти, толкова топъл и ведър! С нежност ми разказваш за този далечен свят и аз сякаш виждам всичко през твоите очи. Красиво е, разказано ...

Vili1305

Prose » Letters

1.1K 1

Опит за летене - разказ 🇧🇬

Мисля, че отново съм готов да полетя. Винаги съм бил един мечтател, който си измисля най-откачените мечти, макар че черният цвят на брадата ми отдавна е преминал в чисто бял. И когато се погледна в огледалото, си казвам, какво различно виждам в него, само някакъв цветен нюанс, я да си помечтая още м ...

lubara

Prose

888 3

Земна пчела ли? 🇧🇬

Малка градинка, а с толкова много цветя. И всички разцъфнали. Красиви и в различни багри...
Двете пчелички летяха от различни посоки, но като че ли се надпреварваха да кацнат на едно и също цвете. Да. Това искаха. Вече точно до цветето, едната поизостана. Даде възможност на другата да кацне първа.
- ...

HariMarSui

Prose » Stories for children

2K 1

10 неща, на които Facebook дължи широката си популярност 🇧🇬

1-во нещо:
Това е единственото място, в което можеш да намериш убедени поддръжници на дълбоко хуманната кауза - "Да спрем геноцида, на който системно са подложени колорадските бръмбари, населяващи селските земеделски райони".
2-ро нещо:
Това е единственото място, в което можеш да напишеш на Стената, ...

duffmckagan

Prose » Humorous

1.5K 10

Порив на душата 🇧🇬

Порив на душата
В тъмен лъч светлина съзирам,
дали дим се спуска над очите,
или очите вглеждат се в душата?!
В пристана мечтан спира моят кораб, ...

MacTukaTa

Prose » Others

1.1K

Вятърът 🇧🇬

ВЯТЪРЪТ
Дядо Илийчо седеше прав на височината, подпрян на бастуна си. Вбил побелялата си глава в тъмното небе, приличаше на чародеец, паднал от облачните висоти върху земята. Вятърът го блъскаше в гърба с вой и развяваше отдавна неподстригваната му коса. Пешовете на разкопчаното му палто плющяха кат ...

ivliter

Prose » Short stories

865

Продължение от книгата 🇧🇬

Когато султанът се върнал от Бунарджика и влязъл в черквата “Успение Богородично”, видял, че жена му си стои невредима в олтара и гледа към него из царската врата. Мурад се уплашил и побягнал из църквата, но Мария го настигнала и рекла: “Ти погуби сръбските воеводи и техните синове ще погубят теб.” ...

mari45

Prose » Novellas and novels

908

Жива картина 🇧🇬

Есен. Варна през есента не прилича на себе си. Улиците са почти пусти, алеите в морската градина – тихи, плажът – самотен. Ако привечер се спуснете към морската градина покрай Фестивалния комплекс, в края на алеята ще намерите свободни пейки с изглед към морето под есенните дървета. Тишина – и можеш ...

pslavkov

Prose » Others

767

Дълг и смърт 🇧🇬

ДЪЛГ И СМЪРТ
През студената есенна нощ Венко вървеше през гората и търсеше убежище. Вървеше трудно - вечерта бе валяло дъжд и земята беше кална. Но сега по-важно беше скривалището в гората. Дълго вървя Венко, докато далеко пред погледа му, на една полянка, между дърветата, съзря колиба...
Венко беше ...

vaskometala

Prose » Short stories

2.1K 4

Недостатъчно 🇧🇬

Любов. Ледена, изтръпнала, неизживяна любов. Гледам в студените ти, поглъщащи очи, в които е останала само празнота. Недостатъчност. Пронизваща, болезнена и крадяща недостатъчност. Недостатъчна ми е болката и мислите ми за теб, недостатъчно ми е да те сънувам всяка нощ и да треперя на сутринта, кога ...

kopele

Prose » Letters

1.1K 4

Пеперудите със сребърни крила 🇧🇬

Пеперудите със сребърни крила
Черна, смъртоносна сила. Нощната река. Подобно цев на пистолет.
И небето без звезди – черно. Само кръглата Луна пръска блясък на прах върху белите маргаритки, погребани под повличащата стихия.
Пипалата на водата (Вечните) са пропълзели чак до короните на вековните Дъбов ...

em4ety

Prose » Others

1.4K

Усмихни се... 🇧🇬

Защо ми казваш, че не си обичан? Нима никой не ти е казвал колко много означаваш за него? Нима не вярваш, че си перфектен? Ти си толкова перфектен, колкото един човек може да бъде. И нима никой не ти е казвал, че в очите ти има толкова вяра и надежда, че можеш да озариш света с тях? Ти не си роден н ...

Moon0girl

Prose » Letters

1.8K 2

В ръцете ти 🇧🇬

Да съм в ръцете ти... Жадувам този ден, бленувам тази нощ! В съзнанието ми лудо се надпреварват минали моменти, събрали толкова любов и щастие! Мисля за теб, усещам всяко твое докосване и всеки твой жест... Затварям очи - ти си пред мен, такъв, какъвто те видях за първи път, такъв, какъвто те поиска ...

Vili1305

Prose » Letters

1.8K 3

Писма 🇧🇬

ПЕТО ПИСМО
“Неделя. Едно хубаво слънце е изгряло, въздухът трепти, свеж и хрупкав. Иде ти да качиш цялото семейство в колата и да запрашиш към Балчик. Един хубав неделен плаж с море, пържена рибка, някоя и друга бира добре ще ти се отрази. Вместо това, обаче, ти ставаш рано, отиваш до пазара, купува ...

purko59

Prose » Letters

1.6K 6

На човечето, което загубих 🇧🇬

Усмихни се, за да запалиш пламъка в душата си. Не построявай път с предимство на сълзите, те никога не ще да бъдат онзи верен и загубен там някъде в миналото другар.
Погледни сутрин към изгрева и запей песента на живота ти.
Нека в нея има малко болка, малко смях и сълзи горчиви, да, така ще разбереш ...

Nos7radam

Prose » Letters

2.1K 2

На риболов 🇧🇬

НА РИБОЛOB
Денят беше горещ, дълъг и ужасно скучен. Не ми се занимаваше с нищо. От сутринта ръкописите ми стояха непобутнати. Може би затова посрещнах предложението на племенника си да отидем за риба като някакъв изход.
- Добре, но нямам принадлежности - му рекох.
- Ще ти дам, имам и за двама ни.
Та ...

ivliter

Prose » Short stories

2.2K 2

Сбогом Учителю (на Борис Филипов) 🇧🇬

Дали е настъпил часът? Страх ме е дори да си го помисля.
Сега ще го отведем, някъде където ще почива за вечни времена.
Уморен от времето, той дори нямаше време да се сбогува с никой.
Изгубен старец, знаещ съдбата си. Дали вижда светлината.
Аз съм тук, където той си отдъхна. Дали е изпитвал тръпката ...

mikebelan

Prose » Others

1.8K 3

Даниела катастрофира 🇧🇬

ДАНИЕЛА КАТАСТРОФИРА
... Думите изплющяха. Внезапни и странични. Плиснаха наоколо и се разляха. Заувиваха се около мен и ме стегнаха до задушаване...
“Даниела катастрофира.”
... бях сама в стаята и едва успях да осъзная, че дойдоха някъде отвътре – ясни звуци – без емоция, без срам и свян – чисти, т ...

Rondissima

Prose » Short stories

1.1K 8

В очакване 🇧🇬

Усети изтръпване - сякаш мравки лазеха по тялото му, а между зъбите си стискаше нож. Зави му се свят. Опита да се овладее, но силите внезапно го напуснаха и той се свлече на тротоара. Като в просъница му се мяркаха краката на минувачите, а грохотът на колите се смесваше със съсъка, който го преследв ...

Eia

Prose » Short stories

1.1K 9

Тук няма "happy end". 🇧🇬

Всеки ден гледаме ужасяващи кадри, случващи се на реални хора в реалния свят, който обитаваме. Но, въпреки всичко видяно и чуто, всеки твърди, че няма как да се случи на него; с лекота казваме, че в „истинския” живот това не се случва. Но… познайте? Това е истинският живот! Нека бъдем реалисти! Нека ...

alexein

Prose » Letters

1.5K 7

И след „онова” всичко 🇧🇬

- Липсваш ми!
- Така ли?
- Да!?
- Не ти вярвам.
- Но е така. ...

selena_d

Prose » Others

1.2K 1

Нека си останеш ти, макар и там... 🇧🇬

Мисля си за това, как животът на една мила и добра леля просто бързо си изхвърча...
Как времето ни с нея много бързо свърши и как не знаехме и не можахме да ù помогнем...
Лелче, и на онзи свят остани тъй свежа и добра както бе тук, на бялата земя...

energi4nata

Prose » Letters

1.1K 1

Писма 🇧🇬

ТРЕТО ПИСМО
Преди време, мисля че беше зимата, прочетох следната история за смъртта на един българин в големите ни ежедневници: Човекът бил към четиридесетте, когато го съкратили от работа. Първите месеци се препитавал от милостите на Бюрото по труда. После си продал вещите. След това дошло време да ...

purko59

Prose

1.4K 9

Трябваше да ти кажа толкова много неща.... 🇧🇬

Трябва да ти кажа толкова неща... Толкова дълго мислих как да го направя. Няма начин да разбереш всичко, което ще напиша, ако не го прочетеш! Така или иначе, не зная дали това ще се случи. Толкова много мисли по теб се блъскат в мен - една цяла различна вселена в деня ми... Понякога е красиво от оби ...

Vili1305

Prose » Letters

3.5K 1 5

21 грама 🇧🇬

Зад стъклото околността изглеждаше толкова пуста и далечна от мен. Всичко бе затихнало в нощта и снегът се сипеше на парцали, извивайки се в ритъма на вятъра. Влакът отново бе спрял за около час насред полето, заради лошото време и студът вече започваше да се прокрадва в купето, където седях само аз ...

Mist

Prose » Short stories

1.3K

Заклевам се 🇧🇬

"Никога няма да го направя дядо. Заклевам се." каза тя, целувайки кръстосаните си пръстчета.
Кой беше по-големият наивник - тя, която беше още малко детенце и светът бе детска площадка. Тя, която си мислеше, че може всичко... или той... човекът, изживял толкова много. Той, който би трябвало да знае, ...

lavatera

Prose » Short stories

2K

Бай Пандо Шматката 🇧🇬

Дип прост чиляк си беше Пандо Шматката от наше село - дип прост и дип крадлив. Ей, оная нощ се завъртял край Гочовия рибарник, шарани да краде. Ама Гочо не е вчерашен и знае как да си пази стоката. Кучето му се разлаяло, а стопанинът туй и чакал - изскочил от скривалището си, грабнал ловната пушка, ...

Eia

Prose » Short stories

1.7K 6

Лили и митичните същества - 1 глава "НАЧАЛО" 🇧🇬

Лили си вървеше из нейния град - ''Градът на митичните същества'' в Естони, нейната страна. Тя била с много светла червена коса и прекрасни бели очи. Градът ù се казвал: ''Градът на митичните същества'' защото в него било пълно с митични чудовища: Дракула, Беззименният, влечугото-извънземно и т.н. Л ...

galeona

Prose » Science fiction & fantasy

1.5K 1

Ще те намеря 🇧🇬

Буйните треви стигаха почти до кръста му. Поклащаха се в синхрон с вятъра и мекотата на тяхното движение правеше цялото това поле вълшебно, все едно беше живо. Полето достигаше чак до хоризонта – накъдето и да се обърнеше, виждаше само танцуващи треви, плавно и завладяващо полюшващи се. Никога не бе ...

georgibogdanow

Prose » Short stories

1.7K 3

Продължение от книгата 🇧🇬

Какво ли късметче щеше да изтегли? Черните очи на Вяра се изпречиха на пътя му. Дали мислеше и тя за него? Спомни си за една Мария. Джамията на Света Мария, която е била черква под името “Успение Богородично.” Турците бяха я превърнали в Имарет джамия.
Когато покорили Южна Тракия и избрали за своя с ...

mari45

Prose » Novellas and novels

758

10 правила за оцеляване с деца на море 🇧🇬

И замирисва на море! За тези, които са обречени да отидат с деца на море - това са 10 правила за оцеляване...
1-во правило: НИКОГА НЕ ОТИВАЙ НА ПЛАЖА С ЛОПАТКА
Внимание: Една нищо и никаква пластмасова лопатка в ръцете на по-сръчно дете може да направи най-малко 2 непоправими мизерии... Да подкопае ...

duffmckagan

Prose » Humorous

2.3K 5

Необяснимото 🇧🇬

НЕОБЯСНИМОТО
В падащата прохлада на лятната вечер Борис спря при съседа си, за да разменят по някоя дума. След като взаимно се оплакаха от горещината на отминалия ден, съседът смени темата и каза:
- Трябва по-често да се молим на Бог за здраве и благополучие.
- Аз не съм много вярващ. Търси и ще нам ...

ivliter

Prose » Short stories

1.1K

Писма 🇧🇬

Тази кореспонденция така и не видя бял свят, когато трябваше, но сега реших да ù вдъхна живот чрез сайта "Откровения", та макар и късно. Ние си пишехме с моя приятел всеки ден и си носехме писмата собственоръчно всеки ден с уговорката да не прекъсваме. И ето какво се получи:
“Полека тръгва той към с ...

purko59

Prose » Letters

1.2K 4

Заедно... 🇧🇬

Аз съм тази, която няма да те забрави,
няма да те погуби и няма да те пусне
да избягаш и да ми казваш, че не ме разбираш...
Аз съм тази, която не само те подкрепи,
но и в сърцето си като приятелка ...

energi4nata

Prose » Letters

1.3K 1

из "Хрониките на Дърт Пън" 🇧🇬

- Нещо много пусто стана тук в последно време - измърмори една вечер Дърт Пън.
- Ъхъм - съгласи се с колегата си Кух Че Реп. - Губят ми се от полезрението разни личности.
- Карат военно обучение - каза Хо, докато чистеше поредната чаша. И той, като всеки уважаващ себе си кръчмар, отлично знаеше всич ...

Bersek

Prose » Short stories

1.5K

Завинаги веднъж 🇧🇬

Понякога дъждът се сипва от нощното небе, като остри иглички. Милиони остри иглички, които бързат да зашият нощта за светлината на нощната лампа. Понякога го обръща на сняг. Понякога спирките са претъпкани с измокрени хора, а тролеите идват на 20 минути. Понякога младежите вдигат невъобразима глъчка ...

670301

Prose » Others

918 1

Чакалът 🇧🇬

ЧАКАЛЪТ
Цяла нощ бе валяло сняг. Дебел пласт покриваше селото. Още отрано майка бе излязла да разрива. В старостта силите я напускаха. Особено след недоспиване. И как можеше да спи, като краката ù се гърчиха цяла нощ и белките не спряха да тропат по тавана на къщата, измъчвани от глада? В опразващот ...

ivliter

Prose » Short stories

1.3K

Рози и плевели 🇧🇬

- Тони! Толкова се радвам, че дойде!... Заварваш ме в градината, сигурно изглеждам ужасно! Не знаех, че си се върнал вече?
- Честит рожден ден, мамо! Изглеждаш прекрасно! Идвам направо от гарата - днес ме пуснаха.
- Това място буквално се разпада. Невъзможно е сам човек да поддържа всичко. Баща ти в ...

Romanov

Prose » Short stories

1.2K 3

Short stories and prose by contemporary authors

Виенското колело на звездата 🇧🇬

Стела 🇧🇬

Една старинна къща 🇧🇬

Опит за летене - разказ 🇧🇬

Земна пчела ли? 🇧🇬

10 неща, на които Facebook дължи широката си популярност 🇧🇬

Порив на душата 🇧🇬

Вятърът 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

Жива картина 🇧🇬

Дълг и смърт 🇧🇬

Недостатъчно 🇧🇬

Пеперудите със сребърни крила 🇧🇬

Усмихни се... 🇧🇬

В ръцете ти 🇧🇬

Писма 🇧🇬

На човечето, което загубих 🇧🇬

На риболов 🇧🇬

Сбогом Учителю (на Борис Филипов) 🇧🇬

Даниела катастрофира 🇧🇬

В очакване 🇧🇬

Тук няма "happy end". 🇧🇬

И след „онова” всичко 🇧🇬

Нека си останеш ти, макар и там... 🇧🇬

Писма 🇧🇬

Трябваше да ти кажа толкова много неща.... 🇧🇬

21 грама 🇧🇬

Заклевам се 🇧🇬

Бай Пандо Шматката 🇧🇬

Лили и митичните същества - 1 глава "НАЧАЛО" 🇧🇬

Ще те намеря 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

10 правила за оцеляване с деца на море 🇧🇬

Необяснимото 🇧🇬

Писма 🇧🇬

Заедно... 🇧🇬

из "Хрониките на Дърт Пън" 🇧🇬

Завинаги веднъж 🇧🇬

Чакалът 🇧🇬

Рози и плевели 🇧🇬

Queue