Short stories and prose by contemporary authors

Subcategories: All Short stories Novellas and novels Literary sketches Science fiction & fantasy Stories for children Humorous Erotic Letters Epigrams, Miniatures, Aphorisms Reviews, analyses, critical articles Others
43.5K results

Дали? 🇧🇬

Дъжд. Живителен дъжд. Капки върху визьора на шлема. Шумът му заглушава вятъра. Мокра земя. Локви навсякъде. Ускорение. Силен звук на двигателя. Адреналин. Бърз пулс в главата. Птица в полет високо над земята. Остър завой. Рязък писък на спирачки. Простреляна птица пада. Твърдата земя лети срещу нея. ...
AndyVTR (Адриан Банчев)
AndyVTR
Prose » Short stories
1.6K 6

Кучка или курва? 🇧🇬

Ако си задавате този въпрос, най-вероятно сте жена. Жена, прехвърлила своите златни двадесет. Ако ме попитате защо мисля така, ще ви отговоря по следния начин:
- За мъжете всички ние сме курви...
Да, независимо дали си стоите вкъщи и гладите прането, дали сте работохоличка и преследвате кариера, или ...
desi.mandradjieva (Деси Мандраджиева)
desi.mandradjieva
Prose » Others
4.2K 1 18

Пари назаем 🇧🇬

Удари. Шутове. Викове.
- ОТВАРЯЙ, БЕ !
Отворих сънливите си очи и ги разтърках. Зачудих се какво става и дали просто не сънувам нещо. Ударите и виковете се повториха. Хвана ме шубе. Кой пък ще блъска така по вратата ми, какво искат от мен тия хора, бе?!
- ОТВАРЯЙ, ЕЙ, ИНАЧЕ ЩЕ ТИ ИЗКЪРТЯ СКАПАНАТА В ...
NNY (Георги)
NNY
Prose » Short stories
1.9K

Старият селски двор 2 🇧🇬

СТАРИЯТ СЕЛСКИ ДВОР 2
Широката поляна край букака беше същата. От векове огрявана през лятото от палещото слънце, тя беше вечно младата старица, с побелели през зимата коси. Дебелият зимен кожух все още стоеше непокътнат от ноември до първите дни на март, а после започваше да линее и за няколко дни ...
gudman (Крикор Асланян)
gudman
Prose » Short stories
1.9K 3

Отражения - роман - глава трета 🇧🇬

Следва продължение…
© Николай Пеняшки – Плашков
PLASHKOFF (Николай Пеняшки-Плашков)
PLASHKOFF
Prose » Novellas and novels
958 1

На тъмно играя живот 🇧🇬

На тъмно в моята стая стоя и мечтая,
тъка килими и ги подарявам на утрешния ден,
с една надежда глуха, сляпа, няма,
за да мога да вървя спокоен, не във плен.
А на сутринта - маска кова, ...
zaizuiznai (Калоян Коняков)
zaizuiznai
Prose » Others
1.3K 1

Утро край морето 🇧🇬

Ето, слънцето изгрява. Лъчите му рисуват златна пътека по теб, море. Бризът леко подухва в косите ми. Гларусите, вече будни, крачат важно по пясъка. Наоколо е просто вълшебно.
На скалата стоя и се чудя що за име е "Черно море", като то е дом на красиви създания, като понякога край него се ражда и лю ...
iwa-kondewa (Ивана Кондева)
iwa-kondewa
Prose » Letters
2.3K 3

Двата телефона, склерозата и аз 🇧🇬

Събудих се преди малко. Гледам – светло, будилникът показва седем и половина, стенният – и той! Може и толкова да е! Но ако е деветнадесет и тридесет, а аз тръгна за вестник и мляко, втори път за тоя ден? Ще ми се смеят и паяците!
Ей за това си търся gsm-а, да видя: съмва ли се, мръква ли се.
Аз все ...
YannaKaloyanova (Цонка Петрова)
YannaKaloyanova
Prose » Humorous
1.8K 27

Разказите 🇧🇬

РАЗКАЗИТЕ
Огънят, който тя беше запалила с любовта си в гърдите му, бавно изстиваше. Тя не желаеше повече да се срещат и той се приучваше да свиква с това. Отдаваше се на работата си безрезервно, за да не мисли за миналото. Искаше да напише най-хубавите си разкази, да опише красивата им любов, да ра ...
ivliter (Иван Хаджидимитров)
ivliter
Prose » Short stories
1.2K 1

Теб 🇧🇬

Трудно дишам. Задръстила съм се. С въпроси. Внушения. Съмнения.
Самовлияя си.
Студеното на въпросителните в мен ме е обгърнало и не ме пуска. Докато не стана друга. И побутвам с отвращение обвивките на костюма си. Накрая не зная коя съм. Спомням си само думи. Потвърдени, неизказани, отречени, лъжовн ...
take_me_away (Наталия)
take_me_away
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
1.6K 6

Господин Широки Пръсти И Зестрата 🇧🇬

Господин Широки Пръсти е собственикът на местната страноприемница. При него се отбиват странници, за да намерят легло за през нощта и граждани, за да обърнат по една или повече чаши вино. Вино, което Господин Широки Пръсти кръщаваше щедро с вода, вероятно от религиозни съображения.
В ранния следобед ...
BojidarZim (Божидар Зимников)
BojidarZim
Prose » Short stories
1.2K

Точност 🇧🇬

Георги Стоичков беше точен човек. Любовта му към точността граничеше с педантизъм. Държеше винаги всичко да е навреме и рядко прощаваше закъсненията. Шефовете му го ценяха високо заради тази черта, но не можеше да се каже същото за подчинените му. Макар към тях да имаше същите изисквания, каквито им ...
Рима (Ани)
Рима
Prose » Short stories
1.5K 1

Сянката на миналото 🇧🇬

- Кой си ти? - запита младежът.
- Не ме ли позна? - отвърна Сянката. - Аз съм това, което съм.
- Какво си ти?
- Аз съм твоят най-добър приятел. Аз съм най-страшният ти кошмар. Аз съм ти.
- Не! - прошепна младежът. ...
AnteMortem (Валентин Маринов)
AnteMortem
Prose » Short stories
1.2K 7

Празен Свят 🇧🇬

Празни хора с празни души, сърца ледени, вървят по улиците, тези, тъмните. Светлина за тях няма, живеят без приятел, без роднина! Празни хора, празни думи. Без смисъл издумани, не се усеща тласък, няма чувства. Наведени глави, разкъсани черни дрехи, изкуствени усмивки. Красота - живот лъжа! Градчето ...
iwa-kondewa (Ивана Кондева)
iwa-kondewa
Prose » Novellas and novels
2.1K

Продължение от книгата 🇧🇬

ПАВЛЕВИ ВЪЛНЕНИЯ
От една седмица Вяра не беше идвала у тях. Сърцето му се пръскаше от болка. Не можеше да седи на едно място. След работа бързаше да се прибере вкъщи и се надяваше, че Вяра ще е седнала до пианото и тънките ù пръсти ще докосват клавишите. Но и тази вечер беше по старому. Майка му сто ...
mari45 (Мария Герасова)
mari45
Prose » Novellas and novels
906

Реформата 🇧🇬

Понеделникът се появи официално облечен в черен костюм. Беше в любимото си мрачно настроение, замислен и забързан. Придружаваше го студена, надменна и мъглива октомврийска сутрин, която ситнеше до него на високи тънки токчета и отчаяно се мъчеше той да ú обърне някакво внимание. В същото време в лъс ...
valia1771 (Ивон)
valia1771
Prose » Humorous
1.8K 21

Няма 🇧🇬

Любовта е като сън - кратък сън,
никога не е достатъчен!
Любовта е като алкохол-антидепресант,
отпуска тялото ти, дарява спокойствие.
И на откъснато цвете прилича - ...
zaizuiznai (Калоян Коняков)
zaizuiznai
Prose » Others
1.3K 2

Сухият клон 🇧🇬

СУХИЯТ КЛОН
Колкото пъти бяха идвали тук, на това място, винаги се бяха възхищавали на красотата на планината. Тук сякаш слънцето бе по-светло, въздухът по-свеж и чист, небето най-синьо, ливадите с най-зелената трева. Бяха прекарали приятни часове и трябваше да се връщат отново в града. Пътеката мин ...
ivliter (Иван Хаджидимитров)
ivliter
Prose » Short stories
1.1K 1

Единствената... 🇧🇬

Единствената
Единствена. Такава бе за мен. Единствена. В нея намирах винаги утехата.
В забързаното ежедневия на родителите ми, лицата, в които виждах моите приятели-предатели никой не остана до мен. Всеки ме оставяше сама. Само тя остана до мен. Ден и нощ. Само с нея можех да споделям всички мои сък ...
TinChet0o (Христина Добрева)
TinChet0o
Prose
2.2K

Пещерата (Донко Найденов и Весислава Савова) 🇧🇬

Пещерата
Донко Найденов и Весислава Савова
разказ на ужасите - да не се чете от лица под 18 години!
1
Пещерата в огромната скала, която се извисяваше над градчето Белем, беше мираж за множество хора. Непристъпността и най-вече лошата слава отблъскваха туристите от това красиво място. Разбира се, нам ...
donkooooo (Донко Найденов)
donkooooo
Prose » Short stories
1.2K 1 1

Аз мога да се посмея зад гърба на времето 🇧🇬

Само малки букви имам в речника си. Твърде малки, за да изпиша думите си. Хората са безлични. Имат твърде скромни лица, за да показват емоциите си. И това ме убива. Съдбата ми е една и е безгранично непозната. Притежавам лъжливи истини, които не ми позволяват да разкажа историята си. Но съществуват ...
viky8 (Вики Николова)
viky8
Prose
1.6K 1

Вукова поляна 🇧🇬

Всяка година зимата се изкатерва на Попов дял и се сурва долу, в селото. Засипва го с рехав сняг, който заглушава звънците на джамалите, а после сковава реката, за радост на младите булки, които по Йорданов ден, на Топеница, се отървават само с леко напръскване с вода от кумовете, преди да опънат со ...
verysmallanimal (Вакрилов)
verysmallanimal
Prose » Short stories
1.4K 4

Продължение от книгата 🇧🇬

Състезанието завърши. Никой не беше бит. Всеки беше със своята индивидуалност. Прякорите са си прякори, хората са си хора. Но те оставяха печата на своето време, където живееха. Людете щяха да ги запомнят с прякорите им. Времето беше такова, че всичко се знаеше в града, а и всички се познаваха. Колк ...
mari45 (Мария Герасова)
mari45
Prose » Novellas and novels
974

Полетяха във въздуха и... о, какви изненади 🇧🇬

Трябва да си титан на мисълта, та да се сетиш да провериш и да видиш с очите си имотите на новобогаташите. Ама имали дувари! Ама пазванти не пускали и пиле да прехвръкне, ама кучето лаело, ама… всякакви „сериозни” причини се изтъкват, за да не види народът и най-вече данъчните стотиците сараи на хор ...
latinka (Латинка Минкова)
latinka
Prose » Others
971 1

Болката 🇧🇬

И точно тогава всичко се срина... невярваща седях и гледах, а сълзите не спираха да се изсипват една след друга. Той, човекът, когото обичах толкова много, този, когото смятах за най-близък, точно той ме отблъсна. Не мога да опиша каква болка изпитах при думите му. Загубих го. И всичко се повтаря от ...
independentT (Ани Тучева)
independentT
Prose » Others
972 1

из "Лагерните хроники" 🇧🇬

- Хър... фиау... хър... фиау... - тихичко похъркваше Но Щен Вълк.
- Хър мър... фиу фиу... хър мър... фиу фиу... - също толкова сладко му пригласяше Ко Та Рак.
Изведнъж ярка светлина нахлу през прозореца на спалното.
- Ммм - недоволно покри очите си с лапа вълкът. - Каква е тази светлина?!
- Това е с ...
Bersek (Стоян Вихронрав)
Bersek
Prose » Short stories
982

Първото кокиче 🇧🇬

Денят започна мрачно и тежина възседна гърдите ù, карайки сърцето ù да се чувства като в капан. Слънцето се бе скрило зад мрачната стена на гъстите пухени облаци, които дори не бяха оформили красиви формички, на които да се радва. Всичко беше мрачно и сиво, а уж пролетта бе настъпила в близките дни. ...
radity55 (Радомира Димова)
radity55
Prose » Short stories
2.9K 1

Отражение - роман - глава първа и втора 🇧🇬

“Ние сме родени, за да живеем
съществено: нашето общество е
свод от камъни, който бе се срутил,
ако единият не поддържаше другия.“
Сенека ...
PLASHKOFF (Николай Пеняшки-Плашков)
PLASHKOFF
Prose » Novellas and novels
1.2K 1

Господин Широки Пръсти и Синът на Клисаря 🇧🇬

Господин Широки Пръсти беше собственикът на местната страноприемница. Казваше се Широки Пръсти, защото беше доста щедър понякога. Щедър беше, когато разреждаше скришно виното с вода. Не се скъпеше на водата.
Мястото бе закътано, приятно. Някой заблуден пътник ще се дотътри уморено до вратата, ще вле ...
BojidarZim (Божидар Зимников)
BojidarZim
Prose » Short stories
1.3K 1

Един виц в два варианта 🇧🇬

Един виц в два варианта
I
Преди много години Владиката отишъл при Тодор Живков и казал:
- Другарю Живков, поповете ми не искат да пеят – малки им били заплатите.
- А твоята заплата колко е?- заинтересувал се бай Тошо. ...
gitarist (Дянко Мадемов)
gitarist
Prose » Humorous
1.7K

Някъде... някога... 🇧🇬

Ирина стоеше изправена до прозореца в кварталното кафене, до нея бе Мая и си говореха за нещо, когато вратата се отвори и влезе той. Не го беше виждала от години. Той явно бързаше за някъде, защото я забеляза едва в последния момент, преди да влезе в другата зала ( след ремонта през изминалата годин ...
Aija (Деница)
Aija
Prose
1.5K 3

Лианата 🇧🇬

Мария изтопурка навън влачейки тежките ботуши. Агрономът се беше отдалечил вече на десетина метра и тя го последва вперила поглед в небето. Там горе родната Земя стоеше като страж на едно и също място по всяко време на деня и нощта. Покатери се на всъдехода и агрономът припряно натисна газта. Едно о ...
BojidarZim (Божидар Зимников)
BojidarZim
Prose » Short stories
1.1K

Алеята на есенните дъждове 🇧🇬

Да избягаш от себе си, вън на простора!!
Вън на простора - далече, далеч от на Живота затвора.
И да тичаш унесен и с песен по-весел...
Унесен и с песен по-весел, далече, далече, далече, далеч от позора!
Да си огън угаснал, забравено име! ...
vseki.sledvasht (Петко Петков)
vseki.sledvasht
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
1.5K

Половин сърце - 7 🇧🇬

Оазисът беше твърде малък. Приеха всичко, което им предложиха хората, отседнали там - и сянка, и вода, и храна... но притеснението им се увеличи. Останалите пътници от кервана се скриха от жегата, без да им отделят повече внимание и това силно ги натъжи. Легнаха да поспят в една от шатрите, докато о ...
ammonia (Ив)
ammonia
Prose » Short stories
1.4K

Децата на Демокрацията 🇧🇬

Ей, това малките станаха големи демократи!...
... Помолих сина ми Сашко да налее чаша вода, че бях зает да храня малката, а той въздъхна тежко и погледна с отчаяние към тавана, сякаш търси помощ от небето. След кратка пауза на напрегната тишина, с покъртителен глас на герой от шекспирова трагедия, п ...
duffmckagan (Петър )
duffmckagan
Prose » Humorous
1.2K 1

Човекът, след когото вървят и сърните 🇧🇬

ЧОВЕКЪТ, СЛЕД КОГОТО ВЪРВЯТ И СЪРНИТЕ
Тук, в тази местност, се беше разхождал и с нея. Тогава бе пролет, дърветата цъфтяха и ароматът от цъфналите клони се носеше из въздуха. Младата зеленина напираше отвсякъде. Бе слънчево и топло и веселите им гласове се носеха като бързи пролетни води над широкат ...
ivliter (Иван Хаджидимитров)
ivliter
Prose » Short stories
915 2

Приказка за гърнето 🇧🇬

ПРИКАЗКА ЗА ГЪРНЕТО
Един човек поискал от съседа си едно гърне, на заем, за да си свърши някаква работа (да си брои жълтиците). Когато върнал гърнето, вътре в него поставил едно малко гърненце.
- Съседе, твоето гърне роди.
Зарадвал се съседът и си прибрал гърнето с гърненцето. Минало доста време. То ...
SARNE42 (Елена Димова)
SARNE42
Prose » Stories for children
2.4K

Тя 🇧🇬

Погледни я и ми кажи какво виждаш. Хайде, лесно е, просто бъди честен. Спокойно, тя няма да те види. Забързала се е за някъде и не обръща внимание на ставащото около нея. На пръв поглед - една от всички - симпатично лице, хубаво тяло, облича се стилно - „Мацка!”, биха заключили повечето хора. Пък и ...
viki-dimitrova (Виктория)
viki-dimitrova
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
2.3K 6

Къде си, мамо? 🇧🇬

То седеше до големия прозорец. Очите му бяха големи и тъжни. Малките ръчички бяха вплетени една в друга, телцето му - толкова мъничко още, беше облегнато на големия мечок. Черната косичка се виеше на къдрици около мъничките му уши и се криеше в нежното вратле. Погледът му не се откъсваше от прозорец ...
pernicious (Александра Бориславова)
pernicious
Prose
2.5K 3