Prose

Subcategories: All Short stories Novellas and novels Literary sketches Science fiction & fantasy Stories for children Humorous Erotic Letters Epigrams, Miniatures, Aphorisms Reviews, analyses, critical articles Others
41.8 results

Писмото 🇧🇬

Най-после слънчева събота след сковаващите януарски студове! Бях зажадняла за разходка. Не че не „се поразходих" преди три дни, когато градчето се бе превърнало в ледена пързалка... Спомних си как като деца се спускахме от хълма. Разликата беше, че найлончето под седалищните части го нямаше...
На из ...
feia (Вилдан Сефер)
feia
Prose » Humorous
1.7K 24

В една страстна нощ... 🇧🇬

18+
Поредната самотна вечер. Есенна, изпълнена с меланхолия и тъга. Навън леко ръмеше и градът бе потънал в мигащи светлинки.
Тази вечер Ангрези седеше и замислено гледаше през прозореца. Изстиналото кафе стоеше наполовина изпито. Мислеше за толкова много неща, че главата ѝ пулсираше. Въздъхна и реш ...
SlaY (Самота)
SlaY
Prose » Short stories
2.4K 4

Има хора... и хора 🇧🇬

Има хора, които се боят да вземат това, което искат. Има хора, които не могат да приемат, че съдбата може да ги удари през ръцете и да им отнеме мечтите. Затова те ги пазят някъде дълбоко в съзнанието си с мисълта, че може би някога, някой, по незнайно каква причина ще им даде всичко просто така, за ...
reason_of_life (Алекс)
reason_of_life
Prose » Letters
1.7K 8

Усетих я!!! 🇧🇬

Усетих я!!! Най-накрая и аз разбрах какво значи истинската любов. Дори не вярвах в нея... Не мислех, че наистина съществува. За мен тя беше просто легенда...
Но ето!!! И аз я усетих... Разбрах какво е чувството да ти пърхат хиляди пеперудки навсякъде и да не знаеш как да реагираш. Чудиш се дали тряб ...
zority_bs (Зорница Маринова)
zority_bs
Prose » Letters
1.6K 4

1.Queen`s и Разбитите мечти 🇧🇬

Прибирам се. Сама съм. От толкова време мечтаех да бъда сама. Без родителски контрол - свободна. Прибирам се и сълзите потичат, толкова дълго се опитвах да ги спра, че изведнъж всичко, което се беше събрало вътре в мен, излезе и то в доста обилно количество.
Пуша, без да се притеснявам, че някой ще ...
broken_dream (Нямам)
broken_dream
Prose » Others
2K 8

Баш майсторът и Маргарита 🇧🇬

БАШ МАЙСТОРЪТ И МАРГАРИТА
„Няма ли други кандидати за матиране?" - написа в прозорчето за чат играчът с никнейм Баш майстора, след като беше смъкнал скалпа на поредния смелчак, дръзнал да седне срещу него във виртуалния шах-клуб.
Неколцината кибици, които бяха наблюдавали току-що приключилата партия ...
Svetozar (Атанас Димитров)
Svetozar
Prose » Short stories
1.5K 2

До някого 🇧🇬

Знаеш ли защо хората вършат престъпления? Защото така търсят щастието, мислят, че така ще отмъстят за своите нещастия! А това е най-трудното... да търсиш щастието. Не знаеш къде се намира, не знаеш как ще го намериш и не знаеш „за какво ти е”! Ето това е щастието! Нищо! Обичаш да го имаш, дори затов ...
kameron (Зелиха Ибрахим)
kameron
Prose » Letters
1.9K 4

До бора борче расте 🇧🇬

Прочута е родопската каба гайда. Влезне ли в прегръдката на майстор гайдар, те се сливат в едно – сърце до сърце, дъх до дъх. С една въздишка изплакват скръбта, с един възглас споделят радостта. Родопската каба гайда е песен и съдба!
Преди повече от шейсет години военен съд осъдил родопчанина Михаил ...
Меричка (Мери Попинз)
Меричка
Prose » Literary sketches
1.6K 2

Лудост 🇧🇬

Лудост
Тишина... Мрак... Отново сам...
Отново? Да, отново. Беше свикнал със самотата, беше прекарал целия си живот лутайки се из нейния затвор, но все пак се чувстваше ужасно. Нямаше желание за нищо, чувстваше се като стаята в която се намираше – празен, безмълвен, без нищо, което да предложи на све ...
Chaoscore (Цветан Иванов)
Chaoscore
Prose » Short stories
1.4K 6

Драконовият пламък (втора част) 🇧🇬

Драконовият пламък
II част
ivon97 (Ивон Димитрова)
ivon97
Prose » Short stories
1.1K 1

Покоят може 🇧🇬

Покоят може да те влуди,
но лудостта не може
да раздвижи покоя.
На моменти не усещаш ли, че мразиш повече
отколкото обичаш??? ...
Александър_Василев (Александър Василев)
Александър_Василев
Prose » Others
1.3K 1

Падението на сутеньора - глава пета и шеста 🇧🇬

Глава пета
Събираха се обикновено около осем вечерта в Лоби бара. Сядаха, запалваха цигари, поръчваха питиета и чакаха да им се обадят за работа. Момичетата никога не ходеха да се предлагат сами, това беше под достойнството им. Обикновено още при регистрирането си в хотела, гостът питаше пиколото ил ...
Nelsan (Нели Вангелова)
Nelsan
Prose » Novellas and novels
1.6K 4

Не-споделено 🇧🇬

Днес слънцето се роди отново. Денят някак се усмихва, сякаш се смее на падащите по улиците хора, моите ботуши не се хлъзгат. Заради една безумна мисъл тази сутрин си взех чадър. Представих си как скачам в розовото полукълбо и се пързалям по снега като с шейна – лудост сред облаци. Понякога си мечтая ...
via (Тя)
via
Prose » Short stories
1.3K 4

Друга любов. На друго момиче 🇧🇬

sunnyrainbow (Венцислава Благоева)
sunnyrainbow
Prose » Others
922 1

Параклис 🇧🇬

ПАРАКЛИС
Цура живееше в най-горния край на селото и къщата й беше на пътя, всеки като мине, да види красивите й бедра.
Цура беше единствената жена в село, която носеше къса пола и с удоволствие си показваше краката. Пейката, на която седеше с часове, и на която в крайна сметка напълня, беше култовот ...
Раш (Раш)
Раш
Prose » Short stories
1K 1

Успореден свят 🇧🇬

Загуби се писателската химикалка, затова се наложи да пиша с молив. Но това не е най-големият проблем.
Всъщност най-големият проблем е, че се загуби и писателският любовник. А при писателите, както е известно, е много важна музата. Пък моят муз направо потъна вдън земя. Отиде, та се не видя. И каква ...
Апостолиция (Ели Лозанова)
Апостолиция
Prose
887 3

Тя и безкрайността 🇧🇬

Беше вечер... отново. Тя се прибра в стаята си и заключи вратата. Може би, не очакваше никого или просто не искаше да вижда, когото и да е било. През прозорците не влизаше светлина, а беше пълнолуние. Мракът в стаята беше отражение на мрака в душата й. А новият ден беше толкова близо. Зората, утрото ...
konchita_pz (Десислава Гагарова)
konchita_pz
Prose
2.3K 2

Порцелановото Ангелче 🇧🇬

Аз и съпругът ми живеехме в съседство на сестра ми в малка къща до голямото й имение. Нямахме много пари, сестра ми ми помагаше за всичко. За мен тя беше като слънце, беше човека, когото най-много обичам и, на когото най-много разчитам. Въпреки че нямахме достатъчно средства и живеехме главно с това ...
no_fear (Радина)
no_fear
Prose » Short stories
1.6K 2

Обичам те! 🇧🇬

И отново съм тук с теб. За малко. После ти ще си тръгнеш и всичко ще започне отначало. Не искам това да свършва никога. Колкото и да съм с теб, никога няма да искам дори за малко да си тръгна. Казах ти, че винаги ще бъдеш в сърцето ми, в ума ми и не лъжа. Обещах ти, че винаги ще съм до теб каквото и ...
YourLittleSunshine (Гери)
YourLittleSunshine
Prose » Letters
2K 1 2

Приказка за Дявола, Принцесата и Черния рицар 🇧🇬

Принцесата тичаше из дългите бели коридори на замъка. Спъвайки се в дългата си рокля, едва не падна на твърдия каменен под. Пое си дъх, и продължи отново. Кого търсеше тя? Рицарят в бели доспехи. Ето го, неговата светла фигура, размахваща меча. Принцесата спря. Извика неговото име. Ала той не се объ ...
bib4eto656 (Биляна)
bib4eto656
Prose » Short stories
2.9K 5

Споделено 🇧🇬

Споделено
Легнах си, уморен след дългия ден!
Легнах си, ала не мога да заспя, не съм спокоен!
Заслушах се в тишината, и това, което чух ме озадачи!?
Беше пълна тишина. Мъртвешка тишина! ...
pipo_ty (Петър Рашков)
pipo_ty
Prose » Others
1.5K 2

Милосърдие 🇧🇬

МИЛОСЪРДИЕ
Само Захаринчо знае какво е да си беден.
Да живееш на село.
Да нямаш майка, защото те е изоставила.
Баща ти да е пияница, да е сакат и да няма пари. ...
Раш (Раш)
Раш
Prose » Short stories
1.1K 1

Кучката 🇧🇬

Страшен студ бе сковал София. Всичко беше побеляло и вледенено. Мъглата натискаше с пронизваща костите влага. Хората, настръхнали като врабчета, бяха по-тъжни, уморени и изнервени от обичайното. Кучетата лаеха и се зъбеха по-често. Транспортът беше по-натъпкан и нередовен. С две думи обичайна софийс ...
моменти (Антонела Огнянова)
моменти
Prose » Short stories
2.3K 14

Тук и сега 🇧🇬

Уморих се да бъда най-съвършеното животно на тази Земя. Вече нямам сили да бъда човек. Понякога се питам: "Защо, Господи, ни прокле така като ни дари с тази душа? Защо само на нас я даде, за да ни носи само страдание?" Всички тези чувства, които именно ни отличават от животните. Любов, омраза, вина. ...
delight (Цветелина Димитрова)
delight
Prose » Others
1.3K 1

След тебе 🇧🇬

"Никога не позволявай да откраднат мечтите ти" е казал Декстър Ягър. А аз какво направих, позволих да откраднеш мечтите ми.
Защо го направи? За да ме нараниш? Да, успя, нарани ме. Даже успя да съсипеш моя "идеален" свят.
След тебе сълзи се стичаха по лицето ми, след тебе дълбока рана имах аз в душат ...
Гери95 (Гергана Желязкова)
Гери95
Prose » Others
1.4K 4

Размисли по време на масаж 🇧🇬

Отново същата картина, аз и тя върху леглата на втория етаж на онова прекрасно място, наречено дом, обитание на поетични и натуралистични личности, творци по свой собствен начин и подобие, заслушани в ритъма на музиката, хранещи се от старите си спомени. Какво ново - нищо, всичко винаги се въртеше п ...
afro3 (Андриана)
afro3
Prose
671

Наше село - Пришълците 🇧🇬

наше село
В наше село е много спокойно, имаме си всичко... Имаме си къщите, дворовете, поляните... Хората, като хора гледат си добитъка и никой нищо на никой не прави... Имаме си една кръчмичка на центъра на селото, там хората се събират и обсъждат нащо село, ама да кажа, няма кой да ги чуе, щото те ...
red_ant (ДдП)
red_ant
Prose
1.3K 2

Искам 🇧🇬

Искам да ми направиш море. Кобалтовосиньо, бурно. Не като по рекламите на карибски плажове - прозрачно и блудкаво. Не можеш ли? - Добре.
Искам да ми направиш тогава скали. Не заоблени, валчести камъни, а остри и стръмни, могъщи скали, обрасли с бръшлян и мъхове. Можеш само да ги изкатериш ли? - Добр ...
Апостолиция (Ели Лозанова)
Апостолиция
Prose
1.4K 11

Зима 🇧🇬

Зима
Дърветата бяха замръзнали и бездушни, очакващи с надежда дори и най-малкия слънчев лъч. Но в този ден той липсваше. Мъглата, която властваше наоколо, обгръщаше приказно красивите им кристални корони и ги превръщаше в надменни и студени призраци на своята еднообразност и сивота. Постепенно тя се ...
Незнам_коя_съм (Златина Иванова)
Незнам_коя_съм
Prose » Short stories
1.1K 1

Защо животът ми е толкова скапан? 🇧🇬

Защо животът ми е толкова скапан?
Искам да си прережа вените, искам да скоча от терасата, искам да не бях се раждала!!!
Имах трудно детство. Нашите постоянно се караха, тормозеха се и физически и психически. Аз бях свидетел на всичко това, брат ми никога не присъстваше, винаги беше някъде, далеч... ...
disnilent (Коколлляк)
disnilent
Prose » Others
2.1K 2

Бягство 🇧🇬

Колко пъти исках да избягам, да загърбя всичко и да бягам докато следите от сълзите не ги изсуши вятърът на забравата?! Колко още мога да понеса без да загубя представа коя съм?! Колко мечти още е нужно да пожертвам в името на своите илюзии, заблудили ме с празни обещания за любов?! Колко нощи ще тр ...
gabu64o (Габриела)
gabu64o
Prose » Short stories
1.4K 3

Земен рай 🇧🇬

Ясно небе, топли дюни. Пъстри очи, широка усмивка, златни коси. Прекрасно море, прекрасно тяло. Сладък писък, бързи пръски, радостен вик. Детска усмивка, женска радост, морски вълни. Усмихнато слънце.
Земен рай.
newking (Нов Герой)
newking
Prose
1K 1

... Може би... 🇧🇬

... Може би по-доброто съчетание 3 в 1 е: Да отиваш на работа с желание, да си тръгваш с удовлетворение и да се прибираш с удоволствие...
нмг (Надежда Маринова )
нмг
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
1.4K 9

Мечтите - спасение или фарс на човешкото съществувание 🇧🇬

Мечтите – това са пътищата към по-добро бъдеще или пълен фарс на човешкото съществуване...
Мечтите - за някои са спасение, за други - фарс. И колкото повече пъти се опитваме всячески да се измъкнем от горчивата действителност, толкова повече страдаме - защото мечтателят е един наивен глупак... Ведна ...
nicoleivanova (Николина Иванова)
nicoleivanova
Prose » Literary sketches
1.3K 1

Морни хора 🇧🇬

Зелено жито, морни хора. Жълто поле, палещо слънце. Ясни очи, ясна песен. Леден вик, свъсени лица. Червена забрадка, червена кръв. Мило лице, стъклени очи. Морни хора, тежък труд.
Тежък живот, лека смърт.
newking (Нов Герой)
newking
Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
1.3K 1

Спомен за него 🇧🇬

Видях го. Ама съвсем случайно. Докато избирах плодове, докато ги подавах да ги премери продавача, докато плащах - така, някак случайно, главата ми се завъртя надясно, клепките ми трепнаха и очите ми се фокусираха в неговите.
Той също ме видя. Ако беше книга, тук щеше да е написано: „ Той впери погле ...
Апостолиция (Ели Лозанова)
Апостолиция
Prose » Short stories
1.3K 5

Приказка за теб 🇧🇬

Краката ти едва докосват земята. Понякога се чудя дали креслото е твърде високо или все още си само на три. Когато вечер присядам до краката ти, а клепачите ми се спускат над очите, а аз опитвам да ги спра само за да чуя поредната ти приказка, имам чувството, че си ей толкова голям, и знаеш всичко, ...
jenny_insider (Лин)
jenny_insider
Prose » Others
1.3K