Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Градинката на Ева 🇧🇬

ГРАДИНКАТА НА ЕВА
Макар че беше отрасла край морето, Ева много обичаше да рови земята. Всъщност „да рови” беше пренебрежителното определение на мъжа ù, който се дразнеше от това, че Ева иска непременно да си направи градинка в двора на село.
Винаги когато си идваха на село, Ева тичаше напред като ко ...

Раш

Prose » Short stories

2.1K 2

Безкрайност... (2) 🇧🇬

... и бях роден, а вече бях мъртъв. Изгубен в ничия земя, която беше без посоки и път. В дъжда се молех за малко вода. Сред пълни градини се лутам от глад. В полунощ търся спасение в мрака, който приижда на вълни, силни и помитащи. Дърветата шепнат от довяните от вятъра думи. Хоризонтът е огледален, ...

ГФСтоилов

Prose » Short stories

1.1K

Забранена среща в Забранената гора 🇧🇬

Слънцето отдавна се бе скрило зад високите хълмове , недалеч от Бийттаун. Луната бавно се извисяваше над земята в безоблачната нощ. Милиони звездички сякаш прогаряха мънички дупчици по мастиленото небе. Беше тихо, покоя на отдалата се на заслужена почивка земя от време на време нарушаваха само някол ...

Lill

Prose » Short stories

1.1K

Продължение от книгата 🇧🇬

Колчо рипна и една звучна целувка се появи на устните му. Чистият, детски смях озвучи кръчмата и Алито погледна с разширени очи момчето. А неговите очи придобиха някаква загадъчност, която навярно му напомняше ранните години в катуна. Колко славно живееше! Помнеше само майка си. Баща му, думаха, че ...

mari45

Prose » Novellas and novels

1.1K 1

Моят призив (2 юни) 🇧🇬

Означава ли, че съм патриот това, че всяка година на 2 юни, докато стоя права и слушам сирените по случай деня на Христо Ботев, настръхвам цялата и сърцето ми се изпълва с толкова уважение, възхищение, поклонение и любов към тези хора, които са направили най-голямата жертва на този свят в името на Б ...

Zornitsa_Subeva

Prose » Others

1.3K 4

Началото на края и краят на началото 🇧🇬

Началото на края и края на началото
Виждал светлина, която никой друг не виждал.
Поглеждайки себе си, виждал един самотен човек.
Явно никой не го е грижа за него. Той си отива.
Никой няма и да разбере. Този човек си няма никого. ...

mikebelan

Prose » Others

1.4K 2

Български цветя 🇧🇬

БЪЛГАРСКИ ЦВЕТЯ
Тази година юли беше дъждовен и необичайно хладен. И днес беше валяло. Около няколкото микробуса се суетяха пътници с много багаж. Болшинството бяха жени. Заобикаляха калните локви, мъкнейки с усилие тежките си пътни сакове и търсеха точно оня, в който трябваше да се качат, за да ги ...

LONTANA

Prose » Short stories

1.8K 5

Любов и омраза Dessy Kestern 3-8p 🇧🇬

ПРИЯТЕЛИ, ТОВА Е РОМАН :) 3-8P
Бе месец Май, време за абитуриентски и абсолвентски
Едва прекрачила прага на офиса и в носа ù се вля обичайния мирис на хартия. Имаха навик с колежката Роза, която първа влезе, се отправя към прозореца, за да се освежи въздуха в бързо вмирисващото се помещение. "Сега н ...

dessy

Prose » Novellas and novels

1.5K 3

Любов и приятелство 🇧🇬

(или осмисляне на ценностната система)
Горещ летен ден. В такива жеги, красавици бяха предавали Богу дух, ниви бяха изгаряли до последния стрък, хора, със сълзи на очи, бяха правили молебен за дъжд. Сигурно родовата памет беше проговорила у Георги и той изпитваше чувство на обреченост. Как иначе да ...

rarebird

Prose » Short stories

1.3K 7

Джонатан 🇧🇬

Джонатан вървеше по пътеката към фабриката. В нея бе прекарал почти целия си живот, най-малкото тази част от него, която беше съзнателна. Баща му беше работил там и Джонатан беше израснал покрай всичките машинарии, които бяха живота на баща му. След това го беше наследил. Докато палеше втората цигар ...

Rainbow-eye

Prose » Short stories

1.4K 1

Опитах в седем, но и без тях съм аз 🇧🇬

Посветих го на опитите да се себепознаем, за да ни видят другите, но най-вече посветих на приятелите... Знам, че тези приятели, които съм нарекла свои, не са забравили къде е пътят за към мен и колкото и да ги отдалечава времето, по правата, най-кратката допирна, ще построят отново мост. От моята ст ...

inaMay

Prose » Letters

1.5K 3

Като болка от разтопено сребро 🇧🇬

Агония пулсира във вените ми.
Изгаряща, унищожителна болка разкъсва тялото ми, прогаря нервите ми...
Казват, че смъртта настъпва бързо, преди още да си осъзнал, че си наранен.
Не и този път.
Този път среброто не бе милостиво. ...

michael

Prose » Science fiction & fantasy

1.3K 3

Забавни български хроники част втора 🇧🇬

Част втора
Хан Тервел или как Европа бе спасена от
нашествието на арабите
Според една книжка, писана от неизвестен любител на перото, която се нарича „Именник на българските ханове” Хан Тервел е вторият български владетел след създаването на България и всички го спрягат за син на Хан Аспарух. Това в ...

Greg

Prose » Short stories

1.7K 11

Планетата на Легендите - фантастична приказка 🇧🇬

І част
През много съзвездия и през много галактики от тук насред звездният кръг на историята имало малка планета. Атмосферата ù била изпълнена с вопли и тя изглеждала като мъничка мъглява точка посред ширналите се огромни планети наоколо ù. Натам корабът `Одисей` и екипажът му се били запътили, за д ...

Лепидоптерия

Prose » Science fiction & fantasy

2.8K

Чифт топли черни очи 🇧🇬

ИСТОРИЯТА НА ЕДИН ЧОВЕК БЕЗ ИЗБОР
1.
Мати Хайконен погледна с острите си сини очи през малкото прозорче на затворническата си килия и въздъхна:
- Битоля е прекрасна, но, знаеш ли, бих дал всичко да зърна пак Тампере. Тези малки прекрасни дечица, които всеки ден минават покрай затвора на път за учили ...

rosenrotfeuer

Prose » Short stories

2K 1

Лошо Време 🇧🇬

Не знаех откъде да започна. (Нищо ново! Всеки път в началото е така. После теква от само - себе си :- ))… Всички спомени за лошо време напират вкупом и сякаш става задръстване. Струва ми се, че е най-добре, ако оставя моментът да решава. Toлкоз много впечатления, че се обърквам и се чудя, а е добре, ...

vanyom

Prose » Short stories

1.5K 4

Да ви е честит Денят на детето! 🇧🇬

Когато се разхождате по улиците - вгледайте се в децата!
Има три неща, които възрастните могат да научат от тях:
Да бъдат радостни без повод!
Винаги да са заети с нещо!
Да се стремят с всички сили към това което желаят! ...

ZEMEDELEC

Prose » Others

1.4K 14

Вина 🇧🇬

Случвало ли ви се е да се чувствате виновни, когато нещо се прецака? Да чувствате, че нещо се е провалило заради вас, макар това да не е така?
Точно така се почувствах онзи ден. Виновна. Никога не съм се чувствала по-гадно, сякаш съм най-низшето същество на планетата и не заслужавам ничие съжаление. ...

MaRtiTyyy

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.2K 2

Хората без души 🇧🇬

Хората без души
Тишината дълбае бездънни дупки в мозъка ми. И оттам, като пясък в детски длани, мислите ми полека изтичат. Безброй спомени, мечти, надежди, копнежи, тъги и усмивки... напускат завинаги душата ми. Нямам представа колко загубих вече и колко още ще си отидат. Не мога да ги спра, нито да ...

isabelle

Prose » Others

1.5K 3

Късмет до поискване 18 🇧🇬

Глава 18 - На осемнайсет
Някъде около 5 сутринта ме събуди майка ми от Италия. С най-хубави пожелания, хиляди въпроси и обещания за страхотни подаръци. И предупреждението да не се помакедончвам. Някак между другото накрая вметна:
- Поздрави на дядо и баба и да не пиеш на рождения ден, да не вземат д ...

inakrein

Prose » Novellas and novels

2.2K 16

Носталгия 🇧🇬

Ето, ето душата е гладна. Гладна за отминали чувства, умира от глад. Защо толкова време я държах да гладува горката. Обичах да я храня със болка и агония, но ги забравих тези двете, сами от себе си забравени.
И сега като ги открих, там криещи се в сърцето ми реших да дам на душата си да усети пак те ...

DevilAgony

Prose » Others

1K

Какво ми трябваше?... 🇧🇬

Окончателно се убедих, че от мен човек няма да стане. И всичко е пак заради прословутата ми слабост към истината. Когато се регистрирах в сайта, най-добросъвестно попълних личните си данни. Ако ми искаха кръвната група, щях и нея да напиша - А+. Будала! Това да не ми е CV?! Та нали виртуалното прост ...

feia

Prose » Humorous

2.2K 40

Част от повест 🇧🇬

I.
Тя затвори вратата! Не мога да повярвам, че тя затвори вратата! Трябваше да ме изслуша! Защо затвори шибаната врата?! Аз имах нужда да поговоря с нея! Разбира се, и да я чукам, но тя си тръгна! Как можа?! А аз тъкмо се бях отпуснал да й говоря красиви неща!
Да знам, че вероятно трябваше да й се о ...

sandman

Prose » Short stories

1.2K 3

Съдба 🇧🇬

Едно насекомо летеше на неголяма височина във въздуха. Едва-едва се олюляваше и немощно се крепеше на крилата си. Рухваше, губеше самообладание, от време на време поспираше на някое цветно листо, за да си почине. После отново отлиташе безшумно. И не се отказа да лети.
Полетът на насекомото бе красив ...

egoistic

Prose » Short stories

1.3K 3

За простотията и орисията 🇧🇬

Една бивша учителка от съседния блок доста атрактивна по цял ден си намираше слушатели от квартала и водеше безконечни разговори. Гласът ú звучеше ясно и отчетливо, високо и мелодично, явно все още се вживяваше в ролята на преподавател номер едно.Чувах в разговорите често да казва:
- Може да е висши ...

dimi49

Prose » Short stories

1.9K 4

Тук долу... 🇧🇬

Тук долу всички се реем. Живеем в мъглата, забулваща съзнанията ни, прикриваща черните ни грешни души.
Тук долу всички сме слепи за чуждата болка и мъка. Слепи за собствените си недостатъци, но зрящи за чуждите.
Тук долу всички сме глухи за гробовните стонове, раздиращи мрака. Чуваме това, което ни ...

MaRtiTyyy

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.3K 1 1

Пустиня 🇧🇬

Пустиня
Вали. Дъждът се спуска плавно по лицето ти. Кристални капчици се приземяват нежно върху клепачите и притихнали се спускат стремглаво надолу към устните. Спират там за кратка целувка и отново продължават. Нямат вкус. Не са сладки като твоите целувки. Нито солени като сълзите, които пролях по ...

isabelle

Prose » Others

1.4K 2

Без грим 🇧🇬

Без грим
Толкова много исках да ме забележиш, когато се разминавахме по пътя. Но ти никога не ме забеляза... Толкова много исках да спечеля любовта ти, но това бе непосилна задача – ти дори не вдигаше очи, за да ме видиш... Толкова силно те обичах, че бях склонна да умра за теб... А ти дори не знаеш ...

sui4i-bel

Prose » Others

2.8K 5

Небесно знамение 🇧🇬

В старите и прашни книги, дълбоко скътани в древни хранилища е казано, че най-сигурно и бързо стигала до Бог молитвата от чисто сърце, от устата на дете и Песента...
Античният град около минералните извори, лежеше под съвременния град. От тракийското племе меди, обитавало околностите му, бе роден Сп ...

LadyKat

Prose » Short stories

1.3K

Вълшебното канарче 🇧🇬

Веско беше много тъжен. Отдавна молеше родителите си да му купят куче, но те все си намираха някакви причини, за да откажат. Най-често му обясняваха, че кучето е голяма отговорност, а той е много малък. Да бе да! Защо не си го мислеха, когато го изпращаха да изхвърля боклука или за мляко и хляб до м ...

rarebird

Prose » Stories for children

1.6K 9

Никога повече лекарки 🇧🇬

Никога повече лекарки
Събудих се сутринта с мисълта, че Господ определено не е бил такъв перфекционист в работата си, за какъвто го мислят. Първо ни дарил с това прекрасно питие – виното, а след това въобще не се погрижил да ни отърве от махмурлука, този враг на доброто настроение и незабравимите ве ...

Greg

Prose » Short stories

1.8K 20

Съседи 🇧🇬

Бай Миро беше наш съсед. Буден човек. Уважаваше доброто и беше непримирим с неправдите. Всеки следобед стоеше с жена си баба Марийка, облегнати на тухления парапет на стълбището и наблюдаваше кой минава през парка. Бяхме деца и обичахме да се въртим около него, защото винаги пускаше по някой майтап, ...

marco777

Prose » Short stories

2.7K 8

Плачът на детето 🇧🇬

Малкият Мартин ревеше вече втори час. Гласът му прегракна. От време на време замлъкваше, за да напомни отново за себе си след минута с безпомощно хълцане.
Пешеходеца седеше в креслото срещу прозореца, правеше се че зяпа навън и стискаше зъби. Отлично знаеше за какво плаче синът му. Проклетото списан ...

krashkov

Prose » Short stories

1.2K 6

Някой казвал ли е колко много те обичам, колко много те обичам… 🇧🇬

Не го обичам и не го харесвам, и не ми е дори симпатичен, и не мисля за него, и не се нуждая от нищо, и не плача скришом, и не моля да се върне, защото не го обичам, и дори не го искам за себе си, не го вълнувам, и той не ме вълнува, не се разтрепервам при погледа му, не го гледам скришом, дори не г ...

sunnyrainbow

Prose » Others

1.7K 7

Светецът 🇧🇬

Светецът
Вече пети ден термометрите стояха твърдо заковани на минус пет градуса. Толкова ниски стойности за началото на ноември не бяха отчитани близо от тридесет години, а синоптиците предвиждаха необичайният студ да продължи още седмица поне. Ситен снежец продължаваше да вали, като безмилостно зат ...

Явор_Костов

Prose

1.3K

Един непораснал романтик (3) 🇧🇬

Един непораснал романтик (3)
Изминали са четири дни. Още съм под впечатленията от срещата с Елена. Тя е непрекъснато в мислите ми. Кога ще я видя отново и как ще ме посрещне? Служебните проблеми минават машинално около мен, все едно, че съм страничен наблюдател. Въртя се в някакъв омагьосан кръг. Ми ...

razlichen

Prose » Novellas and novels

1.2K

Късмет до поискване 17 🇧🇬

Глава 17 – Семейни тайни
От няколко часа разглеждах снимката от годежа на мама и татко. Преди малко приключихме августовското чистене по листата на дворните лози. Дядо твърдеше, че всеки грозд трябва да е на шарена сянка, така че като погледнеш отдолу лозата, нито едно листо да не закрива грозд, но ...

inakrein

Prose » Novellas and novels

1.6K 12

Предизборни размисли 🇧🇬

Седнала на пейката в парка, накичена като елха, старата дама, оглеждаше минувачите с присвитите си малки очички и се любуваше на собствената си особа.
- Няма като мен - мислеше си самодоволно. Дрешките ми дрешки, живея си като Симеончо, парички не ми липсват, реституирани имоти също. Благодаря на Бо ...

dimi49

Prose » Others

1.5K 5

Турски гроб 🇧🇬

- Брусяяя! - провикна се горе, от ореха, Дичкиното момче и жените под дървото се дръпнаха да не ги цапне някой от падащите орехи. Като тежък, плоден дъжд закапаха орехите от раздрусаните клони заедно с откършените листа, клонки и шушулки, за да замрат върху постланите в тясното сокаче стари черги и ...

Регина

Prose » Short stories

2.5K 17

Пианото на Ема 🇧🇬

От съседния апартамент се носеше тиха и лека музика. Пиано. Как може да сбъркаш гласа на нежния инструмент, пренасящ те в царството на вълшебството. И какво свири, заслушваш се – Fur Elise – Бетховен... Старият учител по пиано отново си припомняше младините. Той бе на около седемдесет години, с млад ...

icohim

Prose » Short stories

1.8K 9

Short stories and prose by contemporary authors

Градинката на Ева 🇧🇬

Безкрайност... (2) 🇧🇬

Забранена среща в Забранената гора 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

Моят призив (2 юни) 🇧🇬

Началото на края и краят на началото 🇧🇬

Български цветя 🇧🇬

Любов и омраза Dessy Kestern 3-8p 🇧🇬

Любов и приятелство 🇧🇬

Джонатан 🇧🇬

Опитах в седем, но и без тях съм аз 🇧🇬

Като болка от разтопено сребро 🇧🇬

Забавни български хроники част втора 🇧🇬

Планетата на Легендите - фантастична приказка 🇧🇬

Чифт топли черни очи 🇧🇬

Лошо Време 🇧🇬

Да ви е честит Денят на детето! 🇧🇬

Вина 🇧🇬

Хората без души 🇧🇬

Късмет до поискване 18 🇧🇬

Носталгия 🇧🇬

Какво ми трябваше?... 🇧🇬

Част от повест 🇧🇬

Съдба 🇧🇬

За простотията и орисията 🇧🇬

Тук долу... 🇧🇬

Пустиня 🇧🇬

Без грим 🇧🇬

Небесно знамение 🇧🇬

Вълшебното канарче 🇧🇬

Никога повече лекарки 🇧🇬

Съседи 🇧🇬

Плачът на детето 🇧🇬

Някой казвал ли е колко много те обичам, колко много те обичам… 🇧🇬

Светецът 🇧🇬

Един непораснал романтик (3) 🇧🇬

Късмет до поискване 17 🇧🇬

Предизборни размисли 🇧🇬

Турски гроб 🇧🇬

Пианото на Ема 🇧🇬

Queue