Prose

Subcategories: All Short stories Novellas and novels Literary sketches Science fiction & fantasy Stories for children Humorous Erotic Letters Epigrams, Miniatures, Aphorisms Reviews, analyses, critical articles Others

41.8 results

Аз 🇧🇬

Аз съм тази, която сутрин застава пред огледалото и казва: "Здравей, съвършенство!", а то - горкото - се напуква.
Аз съм тази, дето си бърка в очите с разни странни предмети, само защото на теб ти харесва да трепка със 7-сантиметрови мигли.
Аз съм тази, която всеки ден сменя цвета на очите си, защот ...

Апостолиция

Prose

2009-01-04T11:40:27+02:00 943 6

Животът на една сълза 🇧🇬

Беше наказано. Очите му залепваха за мечтите да бъде простено. Една мъничка сълза се отрони, за да му дойде на гости. Само тя неволно осъзна, че там, в сърцето му, ще намери своята свобода. Цяла зима бе мечтала да се излее във вълшебното царство на Радостта. Бе застинала в окото му и сега, преминала ...

agapeiya_polis

Prose » Short stories

2009-01-04T11:18:11+02:00 874 2

Навън вали 🇧🇬

- Навън вали. Като си подадеш черния ръкав и става моментално бял.
- Не искам да вали. Искам да е бяло, цялото бяло, но да не вали. Искам да е пролет. Да е бяло и розово.
- Аз пък искам да вали. Но да вали само над нашата градина. И да сме там заедно. Да се целим със сняг, да се смеем. Просто да сме ...

mj2006

Prose » Others

2009-01-04T10:38:05+02:00 1.6K 4

Нещастната аз 🇧🇬

Защо съм такава? Защо вярвам на всичко и всеки, който ми се усмихне? Нима съм наивна или добротата е моята орисница? Непрекъснато съм наранявана и предавана... и защо? Не зная. Аз съм тази, чиито живот е сянка, аз съм тази с празния поглед, аз съм детето, загубило своята играчка. Най-добрите приятел ...

sugar_kukli4ka

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2009-01-04T10:33:48+02:00 1.4K 2

Детски игрички - "Спортното събитие" 🇧🇬

- Дадоха ли ти топка, Тоше? - попита Крумчо.
- Да бе, даде я господинът. Гледай, отзад Ванката я носи.
- Супел, ще иглаем мач - крещеше Мирко. Още му бе трудно да казва „р", макар че вече бе втори клас.
На училищния двор се събраха момчета от вторите А, Б и В класове и по всичко личеше, че предстоеш ...

nossferatu

Prose » Humorous

2009-01-04T10:32:42+02:00 1.6K 2

Като в приказките 🇧🇬

Вчера го видях за пръв път. Впечатли ме гласа му. Загледах го, защото ми заприлича на известен артист, но не можех да се сетя на кой. Трябваше да ми донесе още един документ на другия ден.
Тъкмо излизах от офиса и той застана пред мен с най-чаровната си усмивка. Потръпнах. Усещах, че потъвам в усмив ...

svetlanal

Prose » Short stories

2009-01-04T10:19:15+02:00 1.3K 21

За какво тъгува... аааааа, не Гилбърт Грей, Тарзан... 🇧🇬

Ооооооо, Марче, селям алейкум, бе, върнах са! Опссссссс, това не беше на карибски... Чакай!... Кво?... Що изсъсках ли? Ми щото учих чужди езици, затова. Па там у джунглата к'ви ли не щеш, и съскащи даже... Ча'й сега да се сетя как беше поздрава, стига ме препиня! Мммммм, мархаба, май! Тцъ! И така не ...

andrina_mark

Prose » Humorous

2009-01-03T22:17:35+02:00 2.4K 10

* * * 🇧🇬

Черна мъгла, сиви хора. Червен неон. Мрачни лица, задушен въздух. Ледени погледи, проблясващи пури, меко уиски. Червена коса, огнени очи, къса рокля. Бърза уста, лесна обида, рязък шамар.
Мрачна усмивка, ново уиски, нов шанс. Руса коса, мили очи, дълги крака. Бърз комплимент, огромни очи, лек коктей ...

niko_niko

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2009-01-03T17:46:10+02:00 992 4

Драконовият пламък (първа част) 🇧🇬

Драконовият пламък
Първа част
В едно малко градче, на име Гардения, живееха мъж и жена, които много искаха да си имат дете. Мъжът (Джим) беше пожарникар, а жената (Емили) работеше в магазин за цветя... Един ден преди Коледа, в магазина на Емили избухна пожар... Джим повика и другите пожарникари, за ...

ivon97

Prose

2009-01-03T16:21:56+02:00 1.3K 1

Hash on the Beach(откъс) 🇧🇬

Писател съм. Не много добър, но не и слаб. Успявам да пиша забавно и увлекателно, но пък не умея да запълвам десетки страници със сложни разсъждения за живота и хората.
Не съм красавец, но и грозен не съм, или поне нямам сериозни недъзи. Висок съм малко над средния ръст, по-скоро слаб, отколкото пъл ...

Foolosopher

Prose » Short stories

2009-01-03T12:54:58+02:00 1.4K 2

Моята малка лятна „Одисея” (III част) 🇧🇬

До извора на вечната младост и назад
Иииииии така. Аз, братовчеда, жена му и дъщеря му успешно пристигнахме на Темпи, минахме по тясното мостче, разгледахме храма „св. Петка" и се позачудихме на какво толкова се възхищават туристите и докато правехме сравнения с нашенските реки и планини, решихме да ...

дкф99

Prose » Humorous

2009-01-03T12:46:50+02:00 2.6K 2

Любовта, от която умирах 🇧🇬

Любовта, от която умирах
Живях, живея с мисълта за теб.
Знам, че няма да ме погледнеш, да ме обикнеш както искам аз. Сърцето ми е изпълнено с любов, а няма кой да ме обича. Чувствам се самотна, напълно сама в този огромен свят, изпълнен с хора, но аз се лутам в тълпа от сенки. Единственото ми желани ...

charlotte

Prose » Others

2009-01-03T06:53:32+02:00 1K 3

Без име... 🇧🇬

Нещо в мен се ражда...
Нещо, което трябва да скрия на всяка цена, но...
Уви, чувствата ми към теб са по-силни от всичко друго...
Сърцето ми ти принадлежи, макар умът да го отрича.
А устните две вълшебни думи изричат... ...

ivo_karamanski

Prose

2009-01-03T06:51:04+02:00 1.7K 4

Няма 🇧🇬

Без заглавие
Има моменти, в които никой не може да ни помогне... Има моменти, в които на човек му се иска просто да затовори очи и да си отдъхне завинаги от това тежко битие... Имаше моменти, в които не усещах вкуса от живота си... Но ето, че един ден... ти се появи в него... Сега ти го осмисли... С ...

kemito_16

Prose » Letters

2009-01-02T23:05:42+02:00 1.6K 4

Един миг 🇧🇬

Миг... вълшебен... неописуем... сякаш беше вчера, а всъщност днес, преди секунди...
Всичко се върти, усещаш пулса на сърцето, то бие силно...
Един миг, един глас, едни думи... изгарящи те.
Как само за миг можеш да се почувстваш желан завинаги... щастлив, както никога досега, като красива магия.
Затв ...

alex_f52

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2009-01-02T22:59:26+02:00 2.1K 6

Лицемерие 🇧🇬

Тръгвам някъде, едва ли някой го интересува къде,
но всички питат с фалшиви усмивки на лице.
Нормално - в природата им е да са лицемери,
но после питам себе си "- А сега накъде ли...?"

ivo_karamanski

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2009-01-02T22:48:04+02:00 2.3K 3

Тъжна история 🇧🇬

Каква е ползата от лъжите...
Като те се усещат както болката, която изпитвам!?!
Хайде бе, момче, нямаш ли смелоста
да говориш в очите...
Истина... истина... истина... ...

НиКс_

Prose » Letters

2009-01-02T22:47:16+02:00 2.5K 4

Приказка за предшествано начало... 🇧🇬

... Колко объркано може да бъде моето момиче, то в момента представлява едно кълбо от нерви, емоции и разпиляни мисли. Не зная как да му помогна, но нека се опитам.
7.30 сутринта е. Спокойно е. Времето сякаш е спряло, слънцето едвам наднича изпод кадифените бели облаци, защо пък бели - те всъщност с ...

afro3

Prose

2009-01-02T22:29:33+02:00 690

Литературен герой: част втора - 7. Изпитанието на Александър 🇧🇬

- Не мога да повярвам! Това беше... жестоко, брутално! - възкликна Дарина.
Кристиян се обърна към нея:
- Остават още четирима. Съжалявам, но просто така трябва да бъде. Те сами го избраха.
Неумолимостта в погледа му говореше повече от ясно. Момичето погледна към литературния герой - неговият поглед ...

presian_penchev

Prose » Short stories

2009-01-02T16:41:25+02:00 1K

из "Спорове от кръчмата" 🇧🇬

Въображаемото око на въображаемия наблюдател се намира на около 30 метра над Околийската Околия, а във въображаемото ухо на същия тоз въображаем наблюдател отеква единствено воят на вятъра. Не след дълго на въображаемият наблюдател му стана студено на въображаемата му наблюдателна позиция и въобража ...

Bersek

Prose » Short stories

2009-01-02T10:14:16+02:00 773

Любовната песен на мотрисите 🇧🇬

Суетите на пролетта предаваха последното си жизнено дихание в жилите на все още търсещите човешки същества. Лятото не се и опитваше да се налага. То знаеше, че го чакат за да полудуват под сияйните лъчи и топлите му нощни сенки. Две личности – подвластни на сезонните влияния и собствените си терзани ...

agapeiya_polis

Prose » Short stories

2009-01-02T10:05:26+02:00 890

Самотата 🇧🇬

Самота, чувство обвито от скръб и немощие.
Слабост, която превръща и най-силните в безпомощни души. Колко нощи вървя сам и поглеждам в чуждите къщи в студената тъмнина и ще видя две прегърнати тела в нощта. Но винаги отминавам. Търся топлина, която да стопли изстиналата ми душа.
Топлина, това се нам ...

Sweet_D3ViL

Prose » Letters

2009-01-02T09:57:12+02:00 1.8K 2

Литературен герой: част втора - 5. Изпитанието на Николай 🇧🇬

Дарина се свести на един стол, а пред нея стояха двете момчета. Единият (който би трябвало да бъде въпросният Яни) седеше на леглото, а другият, високо и атлетично момче с лице на пластмасов манекен, се бе облегнал до вратата. Двамата все още държаха дискетите в ръце.
Щом тя отвори очи, те я изгледа ...

presian_penchev

Prose » Short stories

2009-01-01T23:52:46+02:00 955

Влакове, пътници и старата билетопродавачка 🇧🇬

Беше един от онези дни, за които ти е писнало да слушаш и четеш. Дъждовно и мъгливо. Ноември. Три дни след това всичко побеля като косите на старицата, която видях тогава. Всъщност, не знам дали беше старица, но по лицето й бяха изписани толкова умора, отегчение и отчаяние, събирани обикновено в про ...

Vyrtina

Prose

2009-01-01T19:29:34+02:00 1.3K 8

Двойното отрицание или внимават ли хората, а и не само те 🇧🇬

- Чакай! - възкликна Ко Та Рак. - Какво пък е това "двойно отрицание"?!
- Примерно - започна да му обяснява Кух Че Реп - Изречението "не, не искам повече вино"...
- Ти луд ли си?! - прекъсна го колегата му Дърт Пън, който не слушаше какво си говорят двамата. - Как може да не искаш повече вино, та ка ...

Bersek

Prose » Short stories

2009-01-01T19:16:49+02:00 3.9K

Един загубен мъж... 🇧🇬

Тя ли е или не е?! Призрак от миналото или моята вечна богиня?!
Забързаните токчета отекваха в празния коридор както спомените за отминалите дни в главата ми. Напрягах зрението си в сумрака, а в съзнанието ми изплуваше мътният образ на моята най-голяма и гореща любов!
Токчета спряха и чак тогава се ...

gabu64o

Prose » Short stories

2009-01-01T13:48:24+02:00 1.1K

Една съдба 🇧🇬

По асфалта се движеха много коли. На спирката беше спрял обиколният рейс номер 2. От него слязоха доста хора. Сред тях вървеше
едно момиче. По вида й личеше, че е много тъжна. Тя вървеше бавно. С нея се изравни една жена.
- О, Сузана, как си? От работа ли се връщаш?
- Да, от работа! - отговори тихо ...

*Dark_Girl*

Prose » Short stories

2009-01-01T12:40:57+02:00 1.3K 1

Подаръкът на Фортуна 🇧🇬

ПОДАРЪКЪТ НА ФОРТУНА
Работният ден беше свършил преди час, но тя приключи със служебните задачи едва сега, оправи тоалета си, облече се, заключи офиса и излезе. Отпред, срещу входа, до тротоара, облегнал се на спрял автомобил, пушеше млад мъж. Тя го погледна бегло мимоходом, както правеше напоследък ...

Юлия

Prose » Short stories

2008-12-31T23:25:25+02:00 1.3K

"Кой?" 🇧🇬

Вече не знам на кого да вярвам, дори приятелите от хора се превърнаха в критици...
Защо ли се впрягам, всички на този свят са егоисти и лицемери.
На кого да разчитам, след като всички зад гърба ми говорят с мръсни езици?
От сърце му се усмихваш, a той дали добро кътче в себе си ще намери?!
Да ти се ...

ivo_karamanski

Prose

2008-12-31T18:53:24+02:00 1.8K 5

Новогодишно 🇧🇬

- Как се казвате?
- Снежанка Мразова Коледарова.
- Откъде сте?
- От Лапландия.
- Какво правите в България? ...

Kors

Prose » Humorous

2008-12-31T18:32:34+02:00 1.2K 2

Кантонерът 🇧🇬

Съавтор - Димитър Люцканов -
"Жди меня и я вернусь,
только очень жди..."
К. Симонов
http://www.youtube.com/watch?v=G74lt1O-b68&feature=related ...

inakrein

Prose » Short stories

2008-12-31T14:42:43+02:00 1.2K 21

Реално 🇧🇬

Гердан от разноцветни мъниста положен е на изящния врат. Една усмивка необикновена и чиста, пред която положил бих цял един свят. Очите, големи и светли, изпиващи всяка сила в мен, косите меко червени при залез след дългия ден. Но друго аз видях в теб, друго аз обикнах. Едно дете ранимо, едно порцел ...

koledko

Prose » Others

2008-12-31T14:15:13+02:00 990

Сарабанда в черно 🇧🇬

Зимното небе беше бледо и ледено. Над черните комини пламтеше декемврийската луна. Разкривената посърнала улица загръщаше в черното си наметало зъзнещите минувачи. Хилавите улични кучета се взираха в месечината. Притаяваха дъх, за да дочуят шепота от цигулката, с която свиреше вятърът. Тъмните дърве ...

azura_luna

Prose » Short stories

2008-12-31T11:22:58+02:00 1.6K 1 30

Елементи 🇧🇬

Огън
Винаги след дълга пауза първото ми палене е малко несигурно и плахо, като котка, прибираща се в къщи след дълго отсъствие, не знаеща дали ще й се зарадват или скарат... Тялото може да забрави, умът също, но духът - никога. Скоро огънят и духът ми отново се сляха и аз започнах да запридам своите ...

Bersek

Prose » Short stories

2008-12-31T00:30:11+02:00 894 3

Сняг... 🇧🇬

Мъртва тишина се спусна в мразовитата зимна нощ в гората до малко село. Сняг имаше навсякъде... Дърветата скърцаха, като че ли искаха да проходят. Мъртви тътени идваха из краищата на огромното поле. Вятърът беше по-силен и по-студен от всякога. Дори и мъртвите в близкото гробище сякаш се страхуват о ...

pa4oppp

Prose » Others

2008-12-31T00:03:13+02:00 1.2K

Цирк 🇧🇬

Беше горещ юнски следобед, в самото начало на лятото. Малката Даниел Смит играеше в задния двор на къщата, край лехата със зеленчуци, когато внезапно я стресна силен звук от мегафон. Гласът, който идваше от улицата, извади малкото и скучно градче от следобедната дрямка. Мощният глас на мегафона съоб ...

Mariq_Vergova

Prose » Science fiction & fantasy

2008-12-30T23:56:59+02:00 1.8K 3

Нереално 🇧🇬

Сякаш сънувам, а всъщност не...
мечтая или тъгувам, или някой ме зове
в ледените светове?
Свят в ледена обвивка с ледени хора, ледени сърца,
бродят без посока, без светлина. ...

alex_f52

Prose

2008-12-30T23:48:00+02:00 1.2K

Четири сезона в мен 🇧🇬

Виждам как есента преминава през погледа ми. Съзирам през малкия прозорец оголените дървета, пустите алеи на парковете, празните детски площадки и не чувам звънкия смях на децата. Замлъкнаха песните на птиците. Слънцето тъжно е скрито зад облаците. Вятърът бавно ги носи по небето - посивяло и мрачно ...

veselomomi4e

Prose

2008-12-30T18:42:35+02:00 1.6K 5

Че как иначе 🇧🇬

Котаракът ми умира. На 13 години е, че как иначе!? От няколко дни не е ял. Прилича на скелет. Че как иначе!? Мъчно ми е, нали с него израснахме заедно, отгледахме се. Помня, че когато го взех го храних с мляко и спринцовка. Че как иначе, нали нищо не знаеше и не разбираше, вкарах го в големия свят. ...

disnilent

Prose

2008-12-30T14:23:01+02:00 1.4K 1

Щастлив ден 🇧🇬

Дните, прекарани с теб, са тъй близо в моето съзнание, но ти отдръпна се от мен след моето признание. Бях искрен и с това сгреших. Обичах те! И си заплатих. Благодаря ти за отделените дни, часове и минути. Благодаря ти за този скъп миг, в който, макар и в илюзия, се чувствах щастлив. Благодаря за де ...

koledko

Prose » Others

2008-12-30T12:43:40+02:00 1.6K 3

1
←
868
869
870
871
872 (current)
873
874
875
876
877
→
1045

: ??:??