Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Блага дума железни врати отваря 🇧🇬

Не знам повече от това какво да направя. Не знам! Наистина, понятие си нямам. Нямам желание да изневерявам на мъжа си. Но непрекъснато се получава. Просто така. От само себе си. И аз нямам обяснение как и защо. Да съм първа красавица – не съм. Да ме привличат чуждите мъже – съвсем не. Просто… и аз н ...

Mili4ka

Prose » Humorous

5.3K 10

Ти и той или той и ти 🇧🇬

Шепотът на стрелките пронизва съзнанието ми... Колко е часът?!
Шепотът на времето блъска по гланцираната повърхност на снимките,
дращи, ала без успех, непокътнати са, засега...
Непокътнато е и усещането за теб, запечатано в спомена, засега...
С онази очерователна усмивка и с онзи поглед светъл, глас ...

Marbeq

Prose

1.5K

Остави ме да си изблея мъката :) 🇧🇬

- Стоилее! Не чуваш ли, че звъни телефонът, бе! Аз ще вдигна, ама кой знае какви поразии ще се случат и после пак ще ми мърмориш.
Алоо, дом семейство Стоилови, кого търсите? Каква кака те е патила бе, жена? Кака е баба ти!
Не съм вчерашна аз, ти мене за каква ме мислиш? Сега ще ми кажеш, че си ми пл ...

Довереница

Prose » Short stories

1.8K 15

Незабравимият 🇧🇬

Неговият поглед...
ах, този поглед, искам да го видя отново.
Погледът, който не ме оставяше на мира
дори за миг всичките тези месеци. Този поглед,
който ме изгаряше като огън всеки път, когато го зърнех. ...

bEtt

Prose » Others

1.8K 2

* * * 🇧🇬

"В един свят, където смъртта е ловец, приятелю мой, няма време за съжаления, нито за съмнения - има само време за решения."
Беше толкова късно, че часът вече нямаше значение. Нощта си беше нощ, а денят щеше да се появи тромав и разрошен, както всеки друг. Стаята беше топла, а светлината в нея жълта. ...

lothen

Prose

799 1

Искам да плача... 🇧🇬

Да, наистина го искам... Защото много се промених за неопределен от мен период от време... Но не знам дали е било за добро... Казвах си, че за да успея в живота, ще трябва да правя не само материални, но и духовни жертви из душата си в непробиваема стена от лед, потискан гняв и и неизкрещян вопъл в ...

Hexagramm

Prose

2.1K 1

За началото 🇧🇬

Жадувам звън на камбани в неделна сутрин. На средата на пролетно поле. Ръцете ми са тичинки на макове и ги разпилявам – по нослето, по гърба.
Отказвам да робувам на емоционални затвори и изпълвам дробовете си с песен на щурци... тънките им пипалца настройват струните ми... и замижавам благословена.
...

Ralina13

Prose » Others

1.6K 5

Обичах те, но дотук 🇧🇬

Стоя сама и си мисля за днес, за утре... за целия ми живот.
Чудя се дали някога ще има смисъл. Искам просто да съм щастлива,
не мисля, че е много. Но защо всичко се обръща с краката нагоре?
Самотата ме преследва. Вече почвам да си мисля, че на света
не е останала и капка любов за мен. ...

SweeT_KisS

Prose » Others

3.2K 3

Приятели 🇧🇬

ПРИЯТЕЛИ
- разказ-
- 1-
Не! - Това беше последната дума, която тя му каза. Пламен помълча и тръгна. Стъпките му като часовниково махало отмерваха времето, което за него беше спряло завинаги. Той беше тръгнал за някъде. Топлата юнска нощ го погълна, сякаш искаше да го скрие от погледа й. Тръгна и Нат ...

oki76

Prose » Short stories

1.4K 2

Искам да призная 2 🇧🇬

Искам да призная една мечта.
Така виждам аз жената...
Луната сякаш натискаше със светлия си образ клоните на стария кедър. А той уморено полюшваше листа, сякаш непокорно тръскаше глава срещу редките дихания на сухия вятър. Въздухът беше тежък, жежък. Сякаш заплашваше жителите на древния град никога ...

desi.mandradjieva

Prose » Short stories

1.5K 4

Трънето 🇧🇬

Трънето
Винаги съм смятал, че заточението е анахронизъм, безвъзвратно останал в историята. Наказание, с което благоразположените империи хем са се отървавали от неудобните, хем заселвали колониите си, хем ако в един момент палачинката се обърнела, връщали на бял кон същите тези неудобни. Да, ама съм ...

perperikon

Prose » Short stories

3K 7

Das Man 🇧🇬

Събудих се. Бареков - политици, скандали, разправии. А... най-сетне нещо интересно - колко е сладко това котенце! Толкова са сладки всички - световното изложение на котенца. То е съвсем до нас - трябва да ида днес, защото утре затварят. От малка съм израснала с животните - винаги съм живяла с домаше ...

ballistixx

Prose » Short stories

1.5K 1

Бракът много променя мъжете 🇧🇬

Бракът много променя мъжете
Млада съм, защо не ме харесват мъжете, просто се чудя. Нали казват, че всички млади са красиви, защото младостта ги краси. Всичките ми приятелки си имат гаджета, само аз - не. „Роди ме мамо с късмет, па ме хвърли на смет!" Или: "По-добре да се родиш щастлива, отколкото кр ...

svetlanal

Prose » Humorous

1.8K 23

Принцът (фентъзи) 3 глава от Руините на Мъртвия град 🇧🇬

С пукването на зората Ноа потегли към Воинските хълмове със задачата да съобщи на човешкия народ, който обитаваше тези земи, за решението на Некус Сайф.
Всички добри народи и раси живееха в мир крепен от Кортовия съвет. Планината бе дом на всички им вече векове наред, нямаше смисъл да воюват помежду ...

Dushevadia

Prose » Science fiction & fantasy

1.7K 2

Много ми се прави секс... 🇧🇬

Заблудено искане, искане ли е това?
Ох, от кога не съм правила секс... Бърз, задъхан, неприличен. Това мое криво разбиране на света ме превърна в душна пустиня. Полива ми градинката слабичък дъжд (разбирай семейния секс), в другото време в прахан вилнея. Ох, а пък как ми се прави секс...
Някога бях ...

desi.mandradjieva

Prose » Humorous

6.3K 5

В мрака 🇧🇬

Главата ми ще се пръсне. Вие ми се свят. Опитвам се да се изправя, гърбът ми опира в нещо влажно и студено. Бетонна стена. Отварям очи - или поне си мисля, че ги отварям. В първия момент изпитвам паника, защото не виждам абсолютно нищо. Сляп ли съм? И ако да - как? И всъщност къде съм, по дяволите?
...

michael

Prose » Short stories

1.3K 7

(Серо)Позитивни 🇧🇬

(Въпреки всичко, всеки трябва да се бори и да приеме факта, че е такъв, какъвто е. И нека заедно се обединим, защото така ще сме по-силни... Хора сме, тогава нека се държим като такива... По този повод написах тази пиеса, макар и темата да е "изтъркана", мисля, че проблемът си остава, но искрено вяр ...

zaXar4Oo

Prose » Others

3K 3

Прокълнат на самота 🇧🇬

"Нещастник, Нещастник" - крещи един глас вътре в
мен. Затова, че съм отново сам, че за мен отново
няма надежда. Имам чуството, че ще съм винаги
сам. Защо ли? Защото изгубих нещо истиско - моята
истиска любов. Убих я, аз я убих с моята ужасна ...

ihavenofear

Prose » Short stories

2.2K 3

Криле 🇧🇬

Хората гледали слабото момче със смешни криле, направени от кокоши пера и дърво. Момчето стояло близо до ръба на скалата и гледало надолу към синьото езеро.
- Няма ли да скачаш вече? - казал един нетърпелив зрител. Другите се засмели. Момчето нямало да скочи от скалата. Такъв бил планът му в началот ...

The_Crimson_King

Prose » Short stories

3K 1 3

Скалата на Спомените (фентъзи) 2 глава от Руините на Мъртвия град 🇧🇬

Приседнал на една високата скала и с празен поглед, блуждаещ към пълната луна, скръбта не го напускаше. Обвиняваше себе си за всичко. Но какво друго му оставаше... най-жестоката и изгаряща болка, която можеше да изпита един родител... един баща е болката от загубата на своята рожба.
Обвиняваше се, ч ...

Dushevadia

Prose » Science fiction & fantasy

1.6K 1

* * * 🇧🇬

Беше малко пространство.
Нямаше никого.
Стъмваше се.
Мъничката стаичка ухаеше на люляк.
Стените бяха бледолилави и гладки. ...

meagainst

Prose » Others

1.2K 2

От мекотелото, което си е облякло черупка на рак за раците, които са се облекли като мекотели 🇧🇬

Плачете. Безхарактерно ревете, прегръщайки се една друга. И обвинявате мен за сълзите си. Толкова сте скучни! Толкова слаби и съвършено еднакви. Плачете. И твърдите, че аз съм причината. Проклинате мен и неразбираемите ми думи. Проклинате невероятния ми късмет и още по-невероятното ми равнодушие към ...

Vyrtina

Prose

1.3K 2

Давя се 🇧🇬

Давя се.
Потъвам.
Пред себе си виждам само размазани образи...
Потъвам така бързо... Боря се, крещя... Но никой не забелязва.
Потъвам. Сама съм. Във водата няма никой освен мен, ...

domino

Prose » Others

1.6K 2

Той--- 🇧🇬

V - та Глава
- Здравей!
Не говореше с никого. Просто му се прииска да каже "Здравей!". Спомни си колко пъти се е усмихвал на едва познати хора и им е казвал "Здравей!". Сега нямаше нито един от тези хора. Дори не помнеше повечето. Замисли се. Не, не ги помнеше. Замисли се за тези, които на него са к ...

bydy

Prose » Short stories

1.4K 1 1

Не ми говорете за любов, моля 🇧🇬

Имам нужда от емоция, която
Да
Прероди
Душата
Ми. ...

Рима

Prose » Short stories

2.8K 14

Театър 🇧🇬

Той стоеше близо до прозореца, стаил дъх, сякаш за да запази момента, и тръпнещ от вълнение. Нещо изпука отатък и го събуди от размислите му. Обърна се и я видя. Красива и жизнерадостна, точно както я помнеше. Той протегна ръка, за да я улови, за да я задържи. Тя му се усмихна тъжно, потрепера за ми ...

delta_f

Prose » Short stories

1.4K

Истински автор?!? 🇧🇬

Аз не съм истински творец и не мога да пиша. Нямам изграден начин на писане, а още по-малко някакъв стил. Аз само се опитвам да творя. Чрез това си изливам емоциите и мислите, коите бушуват в главата ми... Та това, което се питам, е какво прави някого истински автор? Кое точно провокира читателите д ...

*Dark_Girl*

Prose

967 4

18+ В търсене на изчезналата девственост – Част 5 🇧🇬

Никюпското съкровище – книгата на любовта
Вратите на Каса ди Фердинандови се затръшнаха зад гърба ми със зловещото скърцане на отдавна неупотребяван девствен пояс. Мрачният карталски въздух заглушаваше стъпките ми, така че нощната тишина се нарушаваше единствено от звука на запалката ми и мистериозн ...

Wizard

Prose » Humorous

3K 2

Какво харесват мъжете 🇧🇬

Какво харесват мъжете
„Мъжете харесват атрактивни жени, интелигентността няма значение.”
Аз защо ли се правим на главна? Спирам да готвим и се започва една атракция, ум да ти зайде. Откъде ми дойде на ум, та купих две кила портокали, намерих в мазето един обръч и цел ден жонглирам като алтава, ама с ...

svetlanal

Prose » Humorous

7.3K 20

Експеримент 🇧🇬

- Стой там! - извика му тя и той се подчини.
Отстрани сигурно изглеждаше смешно каква огромна власт имаше това дребно къдрокосо същество над такъв як исполин като него. Само че на него никак не му бе до смях. На лицето му бе изписан ужас от това, което осъзнаваше. Ситуацията бе следната: намираше се ...

LightOne

Prose » Short stories

1.4K 3

Една прекрасна вечер 🇧🇬

Светкавичният рефлеск на Митко, придобит в следствие на двете години като резервен вратар на юношенския отбор на “Марица” се задеиства. С котешка ловкост отмести главата си, но дори и завидната му пъргавина бе недостатъчна да го избави от неизбежното. Дали в това имаха пръст 5-те големи сливови или ...

Stivanoff

Prose » Short stories

1.6K

Цар на...? 🇧🇬

Не им вярвам.
Понякога, колкото и да опитвам (всъщност през повечето време въобще не се опитвам), не успявам да им повярвам...
На тях...
Хората по улиците...
Бюстиетата, ...

cheshire_cat

Prose » Short stories

2K 6

Препоръки за пътуване с автобус през лятото 🇧🇬

Препоръки за пътуване с автобус през лятото
За предпочитане е по-светло облекло. Така, ако не сте сигурни, че няма да ви забележат, то всяко допиране до случайни повърхности, не толкова добре почистени, личи върху дрехата и неволно привлича различни погледи... Още по-добре, ако имате малка пъпчица, ...

pavli

Prose » Humorous

1.6K 4

той 🇧🇬

VІІІ глава
Не беше повече от 14.00 часа. Жегата мореше. Косата му се бе сплъстила под овехтялата шапка. Дланите се мокреха и щом понечеше да ги избърше в панталона си, оставяха мазни петна. Коженото му яке беше загубило цвета си на места, но ръкавите все още бяха дълги. Родителите често му купуваха ...

bydy

Prose » Stories for children

1.5K 1

Сънищата (фентъзи) 1 глава от Руините на Мъртвия град 🇧🇬

- Те дори не знаят, че съществуваме! - смаян, отбеляза Ноа Хорн и леко сведе глава. Май нямаше да успее да разубеди упорития жрец.
- Няма никакво значение... става дума за нашия дом, приятелю... за нашия дом и неговата безопасност! Трябва да я открием!
- В името на Торис, та ние сме елфи! Те са хора ...

Dushevadia

Prose » Science fiction & fantasy

1.5K 2

Изповед на едно вечно Камъче 🇧🇬

Здравейте, аз съм Камъче! И съм вечно...
По принцип съм си много мързеливо, бях си намерило едно местенце между две големи скали до морето, не ме достигаше вода и човешки крак трудно се озоваваше там - убежище мечта! Имах сменящи се съседи - интересно е как живите същества не обичат спокойствието, а ...

Меллисса

Prose » Short stories

1.9K 5

Очакване 🇧🇬

„ Кое е това момче, което, нощ след нощ, в моите сънища на зазоряване, ме спясява от собственото ми корабокрушение?”
Роза Лобато Де Фариа
Не се бави. Не се бави, когато влизаш в земята ми. Виждам те през клепачите си, болни от взиране в теб... нетърпение ме гризе от дъното на корените ми. Корените н ...

Ralina13

Prose » Others

1.6K 4

За едни сватба, за други брадва... 🇧🇬

Написах разказ. Не какъв да е, а хумористичен. И не за какво да е, а за конкурс. Писах го, четох го, смях си се. Сама на себе си. Като го завърших се замислих. “Ами сега? На мен, че ми е смешен, смешен ми е, но дали ще е такъв и за другите?” Изпратих го на всичките си приятели. Някои ми се хилиха по ...

Mili4ka

Prose » Short stories

4.7K 11

Труден джаз 🇧🇬

ТРУДЕН ДЖАЗ
- Джазирай, Пенка! - се изтръгна от гърлото на Матей. Черната тениска, прилепнала по него, се открояваше на зачервеното му превъзбудено и започващо да се предава тяло. Пено "тромпеда" повдигна инструмента си и жалните вопли изведнъж се заизвиваха в ритъм с привкус на евтин Ню Орлеандски ...

йеромонах

Prose » Short stories

1.2K 4

Посветено... 🇧🇬

"Смъртта, тя е неизбежна - рано или късно тя идва. Тежко е, когато изгубиш близък човек, тежко е, но трябва да го преодолееш." По този начин ми говорят хората около мен. Ти си отиде завинаги от този свят, отиде си и никога повече няма да се върнеш. Даже и да искаш, няма да можеш. Сега всички стоим о ...

didoriq

Prose

1.4K 1

Short stories and prose by contemporary authors

Блага дума железни врати отваря 🇧🇬

Ти и той или той и ти 🇧🇬

Остави ме да си изблея мъката :) 🇧🇬

Незабравимият 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Искам да плача... 🇧🇬

За началото 🇧🇬

Обичах те, но дотук 🇧🇬

Приятели 🇧🇬

Искам да призная 2 🇧🇬

Трънето 🇧🇬

Das Man 🇧🇬

Бракът много променя мъжете 🇧🇬

Принцът (фентъзи) 3 глава от Руините на Мъртвия град 🇧🇬

Много ми се прави секс... 🇧🇬

В мрака 🇧🇬

(Серо)Позитивни 🇧🇬

Прокълнат на самота 🇧🇬

Криле 🇧🇬

Скалата на Спомените (фентъзи) 2 глава от Руините на Мъртвия град 🇧🇬

* * * 🇧🇬

От мекотелото, което си е облякло черупка на рак за раците, които са се облекли като мекотели 🇧🇬

Давя се 🇧🇬

Той--- 🇧🇬

Не ми говорете за любов, моля 🇧🇬

Театър 🇧🇬

Истински автор?!? 🇧🇬

18+ В търсене на изчезналата девственост – Част 5 🇧🇬

Какво харесват мъжете 🇧🇬

Експеримент 🇧🇬

Една прекрасна вечер 🇧🇬

Цар на...? 🇧🇬

Препоръки за пътуване с автобус през лятото 🇧🇬

той 🇧🇬

Сънищата (фентъзи) 1 глава от Руините на Мъртвия град 🇧🇬

Изповед на едно вечно Камъче 🇧🇬

Очакване 🇧🇬

За едни сватба, за други брадва... 🇧🇬

Труден джаз 🇧🇬

Посветено... 🇧🇬

Queue