Очите ми ме молеха да ги затворя... да заспя...
Те казваха, че колкото и да съм виновен, сънят ми е
необходим. И докато давах оптимума от себе си,
се взираха в теб - в лицето, косата, очите ти...
Сянка, изтъкана от пламъци, ледената фигура на ...
На всички, които са останали живи...
Страшно ли е или тъжно?
Две мъртви деца вървят по пътя към училището. След тях още две и още две. Вървят по напукания път, под голите клони на дърветата. Нито една тревичка не украсява сухата пръст, нито едно цвете не нарушава безжизнената пустинна сивота. Само и ...
Как мразя това, което съм. Как се опитвам всеки ден да съм по-добър човек с всички около мен, а те все повече да ме тъпчат. Иска ми се просто да не съм
това, което съм - един добър човек. Искам ми се да не подтискам злобата си някаде вътре в мен, защото колкото повече я подтискам, тя толкова повече ...
Мисли
Прибирах се с влака от Пловдив. Навън ужасната зимна вечер търкаляше парчета сняг към огнената паст на преизподнята. Вятърът лакомо облизваше прозорците и се опитваше да ме докопа със замръзналите си зъби. Оплезих му се и се опънах блажено на седалката. Бях сам в купето. Песента на колелетата ...
Нищо неподозиращи мечти завихрят разпилените спомени в безгласен кръговрат от закономерности. Някой си прави шеги с причинните връзки в сложния ред на законите в битието и онанира със стремежите на смъртните. После примлясва доволно, бърше неизкласилите надежди от загрубелите гънки на ръцете си и тв ...
Огънят на Некрония (фентъзи) 4 Глава от Руините на Мъртвия град
🇧🇬
"А там цареше непрогледен мрак и ужас
Там гдето прокълнатият брат царуваше"
Силен, смразяващ кръвта, рев разтресе Некрония. Ужас плъзна по мрачната планина, пропи се дълбоко в корите на вековните дървета, чиито клони, надвесени над тъмната празнота като грабливи птици, сякаш се съживиха и настъпи мъ ...
Седях излегнат на едно тапицирано канапе в дома на Писателката. Много удобно канапе, всеки път, когато й ходя на гости, се излягам на него. Подреждах зелени квадрати в кръг. Бях меланхоличен, тъжен дори. Изгубих една от любовите си. Вярно че имам шест други, но с тази си отиде едно късче от сърцето ...
Колко бързо падаме от нищото обратно в нищото - древен надгробен надпис
Ако някога сте сънували навалял сняг, опитвали ли сте се да му измерите дебелината? Аз не бях опитвал. Дори подобна идея не ми беше хрумвала и по време на сън до онази сутрин, когато се събудих с ясно запазения образ в паметта м ...
Рокля за двама
Аз бях на 40, а моите родители почти на 80. Все още бяха живи и здрави и двамата и живееха като младо семейство в голямата спалня на стария ни апартамент в центъра на София.
Аз обитавах северното крило с една малка стаичка и кухненски бокс до нея, съвсем достатъчно за един човек. И ма ...
СЕКС И ШОКОЛАД
Секс и шоколад, ето я рецептата за здрав дух в здраво тяло.
И така... Пак си чета вестник и хоп - две заглавия ме грабнаха, не знам защо. Обаче много ми харесаха.
„Секс сутрин спасява от инфаркт." А, сетих се, хареса ми, защото мисля за здравето на моя съпруг, разбира се. Той е в тая ...
Шон Стайнмън беше гробар от четиридесет години. Бе "наследил" работата си от своя баща, а той - от неговия и т.н. Имаше малка къщичка на върха на хълма, а гробището се падаше в задния му двор, оградено с нисък каменен зид, от който стърчаха остри метални пръти, чиято цел бе да предпазват покойниците ...
Пътеки с неизвестно начало.
Пътеки, стигащи до края на неизвестността.
Пътеки, утъпкани от забравени стъпки, уплашени надежди и грозни истини.
Пътеки, украсени от стъклени капки роса.
Пътеки, утолили жажда с безпътни, завистливи, ненужни, тъжни и неизплакани сълзи. ...
>> Защо?!
>>
>> Защо позволи, когато кажа "измамни очи ", да си представям твоите?! Защо позволи, когато кажа " разпиляно сърце", да виждам моето?! Защо позволи да повярвам в лъжи и да строя любовта си на куп изгорели тъжни мечти! Затова вятърът я разпиля, затова сега и аз, и ти сме сами! Затова ням ...
Навън е мрачно и студено. Все още е зима. Снегът се топи малко по малко и улиците стават чисти. Вървят хората с някаква цел напред. Между тях се лута една изгубена душа. Това съм аз! Душа, която не знае как да продължи напред, да гледа в бъдещето. Хората около не са много, но ето, че липсва един чов ...
Снежна буря-2
Абдулрахман Акра
Баща й настоя да пият по една ракия за добре дошли. Седнаха двамата, докато тя с майка си приготвяха вечерята. Бащата говореше бавно и изразяваше своите виждания за живота, а той хитро се опиташе да се доближи до неговите възгледи, за да спечели одобрението му като бъд ...
Докато пазаруваше по магазините в Тел Авив, Алексия си постави за цел да не мисли толкова много за Нилс. Не знаеше какво точно чувства към него, нито той към нея. Взаимоотношенията им бяха изключително сложни и неясни. Докато бяха тримата - със Самира, изглеждаха като едно прекрасно семейство, обаче ...
Всеки има две лица. Едното е онова, което се смее на шегите на приятелите си, радва се, когато родителите му му подаряват подаръци. А другото е онова, което плаче в тъмния ъгъл с нарязани ръце, седящо на покрива на сградата и чудещо се какво ще стане ако скочи. Всеки се нуждае и от двете, за да запа ...
Когато през 1982 година написах поемата "Командир", усетих, че наистина съм поет. С нея надскочих личното; написал бях нещо, което касае цялото съсловие и реших, че трябва и да направя нещо за издаването й!
Показах я на поета Иван Карадачки - който ръководеше литературните клубове в армията, и той я ...
Златната круша седяла отстрани на пътя, под табелата сочеща Блестящия Град и плачела. Всички останали плодове минавали покрай нея и състрадателно я поглеждали. По пътя се задал един банан. Той също погледнал крушата и си помислил: “Колко красива златна круша. Трябва да е щастлива. Аз бих бил щастлив ...
Валя
Валя беше с големи гърди и голяма душа. Ей точно от тези гърди и от тази душа идваха всичките й неприятности. Мъжете, с които се събираше, си мислеха, че могат да мачкат душата й така, както й мачкаха гърдите. Не, че на Валя й беше лошо от това. В началото дори й беше хубаво. Но след някоя и др ...
НЕРВНА КРИЗА
ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:
* БОРЯНА - на около 40 години. Майка с две деца, типична домакиня.
* ВАЛЕРИ - съпругът й. На около 40 години. Стои завързан и със запушена уста, заключен в килера от жена си.
* АНА - дъщеря им. На 16 години. Ученичка. Хубаво момиче. ...
- Млъкни! Върви си в стаята!
- Повече не ми говори.
Чу се хлопане на врата. Едно дете застана на прозореца и се загледа към звездите. Една сълза падна от очите му върху лицето на спящата под прозореца малка скитница. Тя се изправи и погледна ревящото момиче.
- Здравей, как си? - попита скитницата, и ...
Историйка за цветовете на моите безсмислено-безнадеждни чувства
🇧🇬
Oчертава се още една самотна вечер. Още една вечер, в която никой няма да е с мен. Знам, че през цялото време ще вали, за да направи вечерта още по-банална. Ще се стъмни рано, за да се чувствам още по-НЕсама. По телевията ще има глупави предавания, за да ми е още по-скучно. Всичко ще е толкова поети ...
Какво се случва, за Бога? В ада ли се намирам? Покрай мен всичко гори, въздухът край мен е нажежен, пламъците приближават като адски орди от демони. Да, аз вече усещам парещия им дъх, почти докосват плътта ми. А бягството е невъзможно. Светлината ослепява очите ми, адските езици бичуват грешната ми ...
Когато ме докосваш, боли. Когато очите ми срещнат твоя завладяващ поглед, имам чувството, че изгарям. Когато устните ми се докоснат до твоите, тъй меки и парещи, аз умирам. Знам, че нищо не може да бъде така, както си го представям и това ме унищожава бавно, но сигурно. Всяко твое движение сякаш ме ...
Беше пролет. Дърветата бяха разцъфнали. Слънцето срамежливо се бе подало над белите и пухкави облачета. Прибирах се от работа и отново я срещнах - девойката, която всеки ден срещах по моста. Облечена беше в черно, бе тъжна както винаги и сълзички пробясваха в красивите и топли очи. Беше толкова тъжн ...
Има всякакви видове квартири. Тези дни ми се наложи да си търся квартира и през цялото време имах усещането, че да търсиш идеалната квартира е като да търсиш идеалния мъж. Колкото и да си търпеливa и да изчакваш за нещо по-сносно, най-накрая просто затваряш очи и избираш нещо, каквото и да е. Все па ...
И ето, вървяха двамата влюбени, весели и доволни в този красив слънчев ден. Те толкова много се обичаха, че им беше достатъчно само да се гледат. Разбираха се единствено с поглед и не беше нужно да изричат нищо. Бяха толкова щастливи и толкова влюбени, че не можеха да спрат да се гледат и да се насл ...
Стават и такива неща. Да се пениш като бясно море, да се хвърляш от черно до бяло в емоцията, но да се поддадеш накрая на страстта.
Ама хубавичко се подредих! Сред жабите в блатото... А като си представя, че някога бях принцеса... Моят принц - жабок флиртува нагло с останалите кикимори, а аз го глед ...
Космическият ми кораб претърпя авария. Трябваше да кацна, но не защото корабът би се разбил, а защото ми трябваше резервна част за поправката. Не можех да избирам - кацнах на първата попаднала ми населена планета. Случи се да е Земята. Така я наричате вие. За да не смущавам съзнанието ви, приех ваши ...
Табелата се умори.
„Застрашен район! Не сечете дърветата!”
Да не я слушат.
Старото Дърво въздъхна тежко. Наоколо нямаше никой.
„Днес Слънцето е по-голямо - констатира То. -И повече пари.” ...
Мотелът
Фаровете осветяваха мокрото платно. Тунелът над Ихтиман беше останал зад гърба ми и нанадолнището в посока София караше пъргавото VW да лети. Умората от дългия и напрегнат ден си казваше думата, усещах, че клепачите ми натежават. В среднощния час нямаше почти никакво движение. Добре че бодри ...
Далеч от града имаше едно място. Място, което всички избягваха. Посещаваха го само два-три дни в годината. Това бе гробището. Мрачно, нали? Само гробарят и нощ, и ден стоеше там. Всяка минутка, всеки час.
Настъпваше полунощ. Само луната осветяваше това забравено от Бога място. И ето, той както всяка ...
Посвещавам на всички,
които са чули,
ще чуят
или поне ще опитат…
Утрото е най-любимата част от денонощието за мен. Питали ли сте се някога, защо част от земята винаги е осветена? Защо нощта не обгръща цялата планета? Не, не говоря за глупавото обяснение, че земята се върти около слънцето. Това е за ...
Дълг (III част)
Нещо зад стените на крепостта не беше както трябва. Стражите, които виждах, докато ме отвеждаха нанякъде, изглеждаха някак... странно. Вървяха забързано, движенията им бяха сковани и се оглеждаха повече от необходимото. Виждал съм такова поведение много пъти преди, но никога при таки ...
Съновиденията превърнаха се в пурпурно. И се стичат по лицата ни кондензираните ни въздишки. Душата ми е влюбена... в откраднати моменти. Нощните часове ми говорят, целувайки ме... и съм в центъра на вълнолом. Пурпурното разгражда се и се сраства със бдението.
Захласнах се по докосванията на сенките ...
Всяка секунда угасва като свещица по един човешки живот от анорексия и булимия...
Знаете ли какво е чувството на непотребност, на нищожност, неоцененост, неразбраност? Именно затова започва не само моята история, но и на стотици млади хора като мен, защото умишлено ни се натрапват постановки за чове ...
Последните научни публикации се постараха да докажат, че най-силната, най-дълбока и безпричинна депресия обхваща хората към средата на януари. След еуфорията на коледните празници, след стотиците безсмислени покупки и подаръци, които най-често не изненадват никого, дори и децата, които вярват в дядо ...