Прекрасна е тази привичка
да чоплиш къдриците с пръсти.
На устните меката сричка
зарових в косите ти гъсти.
Притихнал – като сред монаси, ...

Момичето с онази рокля
на клош и точици червени,
върви по улиците мокри
на спомените скрити в мене.
Пътеката една и съща: ...

Още тихия шепот в безлунните нощи ще помним –
отпечатък един на душите ни грешни и луди,
дето в тъмните доби върлуват отдавна бездомни,
непознати за себе си, в чужди посоки се губим…
И навярно сме сенки по пясъка бял на безкрая, ...

Запалихме пожари по земята.
Изсякохме вековните гори...
И трябва ни един случаен вятър -
искри да пръсне, да ни изгори.
Измислих си крила и литвам, Боже - ...

Един разбойник поговори с мен
за светлото и тъмното в живота.
За злобата на днешния ни ден
и своята пътека към Голгота.
Как седнал на нелепия си трон ...

Запалих свещ от истинските, дето
сама ги прави баба във сахана
от черен восък и фитила, взет от
памучните конци на калмукана.
И тази връв памучна се разплита ...

Ще тръгна някой ден сама и ще отида
в един прекрасен, див и пасторален край,
където времето е свито на кравай
и не познават злост, горчилка, и обида.
И от дъгата крайче котка ще разбрида, ...

"Пред нас е цяла вечност - да забравим"
Кремена Стоева
Забравям те. По малко и на глътки.
Забравям, че без теб не ми е същото...
По стълбите се качват чужди стъпките - ...

Тук минутите – дълги от чакане –
са протегнали сенки към залеза.
Нечовешката болка разплаква ме
и тъга ромоли осезаемо.
Треволякът надвива с бездушие, ...

И пак вървим към пирова победа,
поклонници на чуждоземни идоли.
Отдавна дядо Йоцо и не гледа
по пътя прашен светлината иде ли.
Заменяме словата си с чуждици, ...

Жените ви са само протоколно ваши.
Сред вихъра на този брачен маскарад,
мен празната халка до днес не ме уплаши,
отказал кум да бъда, или сват.
След скучния уют на празните недели, ...

Не мога да съм птица.
Не искам да съм хищник.
Не съм и тревопасно,
влечуго и гризач.
И с рибите не си ...

Изгарям. Съдбата ми… може би рязко,
а може би злобно удари деня ни.
А в шарена черга, навън бе прекрасно…
Внезапно потъна. И странно се счупи.
Застанах потресен пред късчета мене, ...

Прозорците проглеждат все по-рано.
Кафето ми се сраства с пепелника.
Гласът ли чух на утрото изпрано,
или надеждата навън ме вика?
Не мога вече нищо да отложа, ...

Погледни ме в очите без страх –
да препуснем в мъгливата степ.
От картините твои разбрах
колко липси познаваме с теб.
Непокорните багри горят, ...

ПЕСНИЧКА ЗА СТАРИТЕ МОМЧЕТА
Все още носим тениски и дънки
и още свети в погледа копнеж,
но даже да е жарко лято вънка,
в косите ни проблясва зимен скреж. ...

аудио_адаптация по разказа на Димитър Талев " За мъжка рожба "
текста чете: Кремена Николова;
участват: Кремена Николова, Атанас Борисов , Силвия Бонева, Красимир Козарев;

Стих : Младен Мисана
изпълнение : Младен Мисана
обработка и музикален фон : Атанас Борисов
https://otkrovenia.com/bg/stihove/apokaliptichen-zalez
През синкавия пламък на мъглата, ...

Из тефтерите на баба
Помолих баба нещо да разкаже
и тя отвори стария тефтер
с герои Лиса, Зайко, Бухльо даже
и Вълчо с неговия облик чер: ...

Слънцето се разля като разтопено злато по върховете на близката планина, която сякаш засия като момиче след първа целувка. В подножието ѝ селото се будеше бавно – петлите отдавна бяха пропели, а в някои от дворовете се виждаха чевръсти стопанки, които бяха подхванали къщната работа.
Петър беше тръгн ...

Аудио_адаптация по произведението на Ран Босилек - Патиланчо, 3 писмо, Свинчо се прослави
участват : Кремена Николова, Атанас Борисов, Красимир Козарев, Ангел Бисеров, Стамен Иванчев...

Там, където не смее смъртта да припари
и се спуска нощта като ято от гарвани,
още пеят, прегърнали свойте китари,
на живота износен последните варвари.
Със раздрани от скитане ризи кихоти, ...

Не знам какво се случва в тази къща,
прегърбена от рухващи стени.
Вратите на излизане ме връщат;
а прагът непрескочен си стои.
И само мисълта, че ми е време ...

Рано-рано в неделя, още по тъмно, Неда усети как мъжът ѝ Бисер Караманлиев се измъкна от топлото легло и повече не се върна. Докато го чакаше, замалко да заспи пак, но я стресна изскърцването на външната порта. Тя скочи като пощръкляла и излезе на двора, както си беше – боса и само по една тънка нощ ...

В онази нощ, беззвездна и безлунна,
един блуждаещ огън ме плени,
със синия си пламък ме целуна
и каза ми: – Ела, след мен тръгни!
Ще ти даря съкровища безценни ...

Лятото изхвръкна като птиче
от дланта на сламеното слънце,
никой от гнездото не наднича,
трън, довеян, рамото ми клъвна.
Гъските се суетят и крякат ...

Искам да забегна само с теб.
В къщичка сред приказна горичка.
Всички ще шушукат, че въобще
на годините не ни прилича.
Но какво ни пука, та нали ...

Отведи ме, където лекуват с обичане раните
и е тихо, по-тихо от сън, в който всичко е синьо.
Уморих се от шум, от капани и горди страдания.
Страшно вият сирените, шепота щом си замине.
Земетръси от вой! Колко думи обеси езикът ми. ...

На август над горялото стърнище,
летеше птичка мъничка. Едва.
Да кърпи хоризонта си разнищен
опитваше се. С ноти и слова.
Крилцата ѝ съвсем изнемощяха, ...

Някой ден ще избягам от тебе,
за да скитам сама из простора!
Ще поема по пътя вълшебен
все нагоре, нагоре, нагоре…
Ще се спра само миг на Луната, ...