aap
921 el resultado
Ех време, снежно, недоволно...
Прогонваш мисли от студ самодоволно
Покриваш стъпки кривнали от пътя
от греховност временно закрита.
Ти ветре, духай силно... и моля те!? ...
  396 
Самотен той на масата седеше...
И тъжно гледаше навън
тъмно бе и дъжд валеше
И в самотното сърце, душата
му гореше. ...
  284 
Любов... ти, магьоснице чаровна.
Любов гореща, сияйнице лъжовна...
Създадена от огън и вода.
Създадена да галиш с ласки
всяка влюбена душа. ...
  443  12 
Прогонени от свойте чувства...
Прогонени от своята лъжа!?
Стоим сами във свойте къщи
И търсим в другите вина.
А всъщност самотници сме ние ...
  287 
Пътувам!?
Всеки ден... пътувам.
В реалност, мечти и в сънища красиви
пътувам, пътувам...
Пътувам!? ...
  309 
Зеленият сняг... стопи се без време!?
Зеленият, вечният... сняг.
А слънцето преспи натрупва!?
С южнякът си брат.
Светът ни, побъркан към хаос върви... ...
  407  13 
Порутена къщурка в гномски път...
С отдавна рухнал покрив.
Очи във нощната тъма блестят...
и търсят огънят вълшебен.
Животът казват сътворен е... ...
  400 
Макар да знаеш че на прага
на твоят дом започва всеки ден...
И винаги с начало ново
доставя ти, любов и плен.
Датираш дати, молиш се, надяваш ...
  394 
Ти, моя любов, самотнице тъжна
Ти, моя любов, вярваща още в безумни лъжи
Толкова повърхностно искрена
че сърцето страшно рани.
А ти, мълчание мое, говор в ума ...
  277 
Душата бяла, като сняг неопетнен!
Без стъпки никакви по него...
От нежност тиха сътворен
отдал на времето от своят шепот.
Достигнал висини големи. ...
  480  10 
Никога не се страхувай
да покажеш любовта.
Да застанеш прав и кажеш...
аз живея за това.
Никога не се предавай ...
  262 
Прощавай, време, че те изоставих...
Прощавай, че предадох се без бой!
Но всичкото това направих
единствено за теб, любов.
За много сигурно съм самозванец. ...
  464  19 
Шашави неща в живота, колкото си щеш...
Но нали живеем да сме хора днес.
Но нали с надежда утрото Боготворим!
И нали с любов децата си творим.
А защо тогава станали сме зли? ...
  415  10 
Какво ни кара да се борим!?
И с мъката напреде да вървим.
Да се изправяме след трудно падане
и да продължим.
Да преглъщаме болката, тъгата... ...
  334 
Един часовник, стар от скука
кукувицата му взе да кука...
Омръзна му... без цел да трака.
Реши че трябва да се промени!
И започна новото начало ...
  390  10 
Винаги си казваме, че живота ни учи!
Винаги казваме... знам за това.
Но никога не сме готови
да нараним свойте сърца.
Родени сме с вяра... вяра ...
  396  13 
Защо ли гарванът над дома ми прелита!?
И защо кукумявка му преглася в нощта...
кацнала там на комина!
На моята къща, където израснах тогаз.
За вярата... времето мое отдадох... ...
  454  16 
Колко тихо побеляха косите
И времето всякаш без миг отлетя
Дори спомените безпомощно спят
На ръба на моята скръб.
Светят очите в заспало невиждане ...
  527  21 
Когато нощите и дните,
предизвикват в тебе тъга и страх...
Страх от самота... Самота сред хора!
Тогава знай – в плен си ти на гибелта.
За вълците, човекоядци ...
  357  13 
Създал съм май безброй химери...
Измислял съм си светове безброй
Потискал съм душевни си тревоги...
И вярвал съм във чужди Долсинеи.
Но всъщност, копнял съм за любов ...
  857  15 
Не събуждай в мен заспалите тревоги
Не събуждай спомените тъжни в мен
Не събуждай дори и грам надеждата
Не давай на сърцето ми кураж
Самотно то е и с мъка справя се ...
  483  18 
Когато нещо много ти тежи...
Когато страшно те боли!?
Във тъмното не стой самотен
не дишай под завивки потен.
Вдигни се като исполин ...
  462  21 
Сив, студен и тъжен ден,
със болка сбогуват се дърветата
с листата свои.
А вятърът така неудържим,
студен, разнася ги далече ...
  327 
Казват, че народ се изродява
и след време от племето му
само пошлостта остава.
Не знам дали е вярно туй!?
Но го изпитвам върху своята душа... ...
  306  10 
Къде са звездите обещани на всеки!?
Къде са? Се питам в нощта!
А стаята тъмна на ухо ми шепне
самота, самота.
Защо очите се взират ...
  1018 
За кой ли път
се стрещам с таз с "косата"
онази същата ... Която взема
последния ти дъх!
За кой ли път идва и присяда, ...
  448  10 
Самотен той на масата седеше
И тъжно гледаше навън!?
А мислите му, тъй далече
отлетели като в сън.
Дали я вижда или в спомен ...
  409  12 
В тази нощ така красива
аз на масата седя и пия...
Сам-самичък си наливам
след това с тъга отпивам.
Музиканта свири песен ...
  698  18 
Есен е... Сезона на сълзите,
на влага, шума и тъга.
Сезон красив във планината.
Сезон самотен в моята душа.
Сезон изпълнен с тъмни дълги нощи ...
  450  18 
Дали в сърцето мястото е взето!?
От тъга или от самота не зная?
Или просто си оставил любовта
между пръстите да ти изтича.
А може би от скука или друго!? ...
  384  14 
Очите ми звездите гледат.
Отново вперени в ноща.
Небето тъмно в белота открило...
Една потънала в тъга душа.
Едно сърце, копняло за любов. ...
  374  14 
Не смеят вече е птиците
да кацат по жиците...
И затуй вече се взема данък, човече.
Затова по дърветата и гнездата
изчезнаха вече... Или по-точно, ...
  465  15 
Едно сърце прогонено от светлината...
Във бяг отчаян скрило се в тъма.
И вече не умее денем,
да се покаже през света.
Едно сърце с тъга се разделило. ...
  438  11 
Цял ден вали...
От самотата времето боли.
Прекършва в теб дори и туй което
никога не е заемало место в сърцето.
Признание за есен, за студ и влага. ...
  397 
Едно кафяво петънце...
Едно такова малко,меризливо!
Веднъж то майка си попитало... Защо?
Светът е толкоз неразбран и жалък?
А тя размахала ръце! ...
  366 
Плачат облаците сиви...
Светкавици им правят път.
Булевардът пълен е с автомобили!
Пътуващи към своят бряг.
Мигачи, фарове, семафори и глъчка ...
  363 
Какво ли е се питаш!? Да чакаш!?
Може би писмо! Но всъщност
вече не контактуваме с това четмо.
И тогава почва се едно...
Чакаме да ни потърсят, ...
  411  12 
На земята наша, хората са много...
Различни са по цвят и красота.
Но всички ние, по едно на сто процента
си преличаме!?
Еднакво мечтаем си за любовта. ...
  349  13 
Изгуби се магията която!?
Тлееше с години в нас.
Но ето че дойде мига във който,
от нас избяга любовта.
Със теб изгубихме искрата... ...
  326 
Дъждовно време, рано се стъмнява...
По често вече, човека сам остава.
Времето дърветата съблече!?
Пътеките във парка кални са, човече.
Мъглата стеле своят шал безкраен. ...
  409 
Propuestas
: ??:??