aap
862 el resultado
Бях жесток и себе си наказах...
Бях жесток към свойте мечти!
Отчаяно се молех на съдбата.
Че може би светът ще ми прости.
Бях жесток към близки и към чужди. ...
  255 
Силата ни дадена да бъдем хора...
Силата ни дадена от Бог.
Всичко свързано със него,
дава на живота нов живот.
Вярвам във живота и човека... ...
  271 
Уморих се от лъжливи идоли.
Уморих се от истински лъжи...
Уморих се да се преструвам,
че никак, не ме боли.
Докога на лъжата път ще правим? ...
  274 
Съдба... Защо си тъй жестока!?
Защо наказваш ме със мисли тъжни?
Защо проклинаш любовта ми?
И караш ме да съм самотен.
Моля те кажи ми, любов ти дивна!? ...
  294 
Коледа пристига, земята се тресе...
Коледари тропат с премръзнали
нозе.
Коледа пристига... Празник е сега!
Но душата моя е свита от тъга. ...
  312  11 
Безсънните нощи...
Отчаяни, самотни!?
С въпроси нерешени
за хора тъй самотни.
Безсънните нощи, ...
  392 
Светът пропъди моите любови!
Светът пропъди моите мечти!
Светът... Със сила тежка,
душата моя на ръба захвърли.
Накара ме прошката да търся. ...
  275 
Навярно с времето ще съумеем,
да прегърнем не само скръб
и самота.
А в любов да се обвържем,
и на другите да я дадем. ...
  353 
Усмивката на клоуна...
От нея сън не хващам.
Защото за нея щом се сетя,
светът ми тя към лошо преобръща.
Усмивката на клоуна... ...
  629  12 
Защо звездите през деня не светят!?
Защо ли чакат с трепет нощният покой!?
В който, в омаята на тъмнината,
създават нощният фурор.
Очи, защо копнеят те за красотата? ...
  283 
Свят...Толкова побъркан,
че се чудиш как във него
има ред!? Ред във който
себе си убиваш...
Макар че искаш всичко ...
  298  10 
Идва времето, времето в което...
На себе си давам отново шанс.
От което искам без свян,
да извикам... Искам да бъда сам.
Как искам да се събудя, ...
  417 
Сълзите мокри, очите ми докостват.
Очите ми не виждат от дъжда...
А мозъкът не спира да ме пита!?
Това ли търсиш в любовта?
Сърцето питам? Съгреших ли? ...
  273 
Мъжки сълзи, разпилени,
от вятърът сив, изсушени.
Който от време оно раздухвали
някога всички мъжки мечти.
Да живеят в любов без войни. ...
  253 
Тъга, сълзи, човешка мъка.
Очи предадени на тъмнината.
Сърце туптящо в изнемога,
да търси любовта.
Душа омайна и жестока... ...
  297  11 
Тази вечер виното говори...
Напомня ми за нашето начало!
Как в омая с теб седяхме
на скамейката във парка.
Говорихме за хубави неща. ...
  268 
За кой ли път? Във тъмното
стоя самотен!
За кой ли път отчаяно се питам.
Дали времето е сбъркало това!?
По-рано да ме пръкне, тука на земята. ...
  290 
Успяваш да надвиеш страховете...
Успяваш суетата своя да излъжеш!
Но знаеш ли? Как да се оправиш...!?
С мъката на своята душа?
Очи, сълзи, надежди луди. ...
  273 
Земята днес напукана е от живота.
От изсъхналите майчини сълзи.
От изгубените, надежди сиви...
Че животът ще се промени!
Учете се, животът казваше на всеки. ...
  273 
Умора тегне във очите...
Кошмари вплитат се в съня!
Човекът потен се събужда...
И пита се къде е любовта?
Мрак навсякъде таи се... ...
  246 
Аз вярвам в любовта...
Макар и сляпа, сляпа но успява
тя да ме въздигне, охули,
даже нарани... Но може
с мен сълзи да рони. ...
  374  10 
След скандала бурен
в миг един – огромна тишина.
След нея – въздишка тъжна...
Целувка плаха по устните
сега се спуска романтична. ...
  252 
Отчаяни до болка,
но въпреки това с надеждата
подписваме се пак...
Мир във който свободата
сме продали... И свойте мечти, ...
  269 
Уморени очи, уморени от гледане...
Уморени да чакат... Усмивки забравени.
Потайни, отчаяни с надежда оставени!
От минало, свършено изоставени.
Но дали е така !? Дали ще ми трябва? ...
  196 
Пощурели мухи, в хаос летят...
Като, камикадзе пилоти,
препускат стремглаво!
И търсят какво?
Като пилоти без писта, ...
  266 
Написах аз едно писмо...
До себеси го адресирах.
И казах си, дано е за добро!
Дано го превъзмогна и успея!?
Пак да се усмихна на света. ...
  336 
Миг, минута, съчувствие и болка!
От нищото изплува самота.
От надеждата, че хубавото чака!?
Потъваш в мътната вода.
Миг, минута, часове... ...
  198 
Самотен той на масата седеше,
и тъжно гледаше навън...
А мислите му тъй далече
отлетели, като в сън.
Сигурно за нея той си мисли! ...
  257 
На мечтата!?...
Мечтата е,
да сбъдва мечти.
Да накара копнежа в тишина
да угасне. ...
  266 
Усмихвам се на своите неволи!
Усмихвам се на своята тъга.
На своите мисли бели,
на тъгите по света.
За вярата, за любовта, ...
  370 
До вчера чаках славеят да пее!?
За мен, за теб, за всички...
Но днес разбрах,
че той си е заминал...
Къде ли? ...
  193 
Моля те, кажи!?
Защо не се усмихваш вече?
Защо прекриваш свойте очи?
Защо сълзите криеш си самичък?
Дали защото сърцето те боли? ...
  256 
Плачи, сърце, а който иска
нека ти се смее...
И нека в смях да се облива.
Но за любовта в сърцето си
да моли...За всичко е за нея. ...
  271 
В олющената нощ студена...
Във тъмното, във мрака чер!?
Едни очи самотни плачат.
Гасят пожара в мен.
  258 
Защо ми се плаче не зная.
Защо тъгувам не знам.
Защо сърцето ридае?
Защо не мога да спя?
Защо ми се плаче не зная! ...
  253 
За любовта, истинската, нежната...
За която сърцето тръпнещо ридае.
За мига във който, щом почувстваш я
започваш да мечтаеш.
За нея, страстната и дива... ...
  212 
Вечер в тъмнината...
В откровението на нощта.
Задавам си въпроса...
Дали съм защитил, запазил
любовта!? ...
  223 
Уморих се от безсънни нощи.
Уморих се от мой си войни.
Уморих се да си защитавам
сам мечтите...
Уморих се от всичките лъжи. ...
  284 
Сълзите си изпратих до звездите...
Изпратих ги на дълъг път.
Изпратих ги и пробвам със усмивка
да пострешна утрото си пак.
Да върна съм решил живеца, ...
  436  10 
Във нощите прогонили съня ми!
В тъмата на заблудената душа...
Лежах вперил поглед в тъмнината,
и търсех собствена вина!?
Не бе една,дори и две не бяха... ...
  278 
Propuestas
: ??:??