aap
972 el resultado
Дали в сърцето мястото е взето!?
От тъга или от самота не зная?
Или просто си оставил любовта
между пръстите да ти изтича.
А може би от скука или друго!? ...
  430  14 
Очите ми звездите гледат.
Отново вперени в ноща.
Небето тъмно в белота открило...
Една потънала в тъга душа.
Едно сърце, копняло за любов. ...
  429  14 
Не смеят вече е птиците
да кацат по жиците...
И затуй вече се взема данък, човече.
Затова по дърветата и гнездата
изчезнаха вече... Или по-точно, ...
  525  15 
Едно сърце прогонено от светлината...
Във бяг отчаян скрило се в тъма.
И вече не умее денем,
да се покаже през света.
Едно сърце с тъга се разделило. ...
  491  11 
Цял ден вали...
От самотата времето боли.
Прекършва в теб дори и туй което
никога не е заемало место в сърцето.
Признание за есен, за студ и влага. ...
  474 
Едно кафяво петънце...
Едно такова малко,меризливо!
Веднъж то майка си попитало... Защо?
Светът е толкоз неразбран и жалък?
А тя размахала ръце! ...
  433 
Плачат облаците сиви...
Светкавици им правят път.
Булевардът пълен е с автомобили!
Пътуващи към своят бряг.
Мигачи, фарове, семафори и глъчка ...
  416 
Какво ли е се питаш!? Да чакаш!?
Може би писмо! Но всъщност
вече не контактуваме с това четмо.
И тогава почва се едно...
Чакаме да ни потърсят, ...
  467  12 
На земята наша, хората са много...
Различни са по цвят и красота.
Но всички ние, по едно на сто процента
си преличаме!?
Еднакво мечтаем си за любовта. ...
  458  13 
Изгуби се магията която!?
Тлееше с години в нас.
Но ето че дойде мига във който,
от нас избяга любовта.
Със теб изгубихме искрата... ...
  379 
Дъждовно време, рано се стъмнява...
По често вече, човека сам остава.
Времето дърветата съблече!?
Пътеките във парка кални са, човече.
Мъглата стеле своят шал безкраен. ...
  474 
Казват... Добрината лесно се наказва.
Тя е крехка и боли!?
Бързо чупи се и става...
Скрап във техните очи.
Добрината казват, била и чуплива. ...
  389 
Очи, сълзи, усмивки изкривени...
Ръце, съдби, прегръдки съкровени.
Хора... всякакви, дори студени!?
И спомени отдавна изкривени.
Часовник, самовар, кафе... И още нещо. ...
  982  14 
Знаеш ли съдба... колко мразя
нощите самотни!?
Знаеш ли кажи!
Колко самотата ми тежи.
И защо макар и с хора, ...
  379 
Усмихваш се на грешки и провали...
И плачеш от щастливи мигове.
Държиш се строго с хората любими!?
На чуждите помагаш от сърце.
Все търсиш! Хора незаменими... ...
  467  10 
По-жесток от смъртта е само животът.
Животът, тоз същият, който ни дава
и радост и грях, усмивки дарява
с фалшивост и слава. Но пак
човека самотен остава. ...
  450  12 
Очите търсят красотата.
Сърцето търси любовта...
Душата тя копнее и за двете!?
Но аз копнея единствено за теб,
Българио, родино моя, истинска ...
  396 
Бяла нощ,луната грее...
А вятърът с бриз прохладен
подклажда... Звездите като
жар да греят.
Тишина и в нея мислите препускат!? ...
  362 
Казват цървулите били
изчезнали от мода!?
А не... Не е така, те тук са
с нас, но правят се на мачкат лак.
Те правят се на хрисими, такива ...
  572  12 
Какво ли е да нямаш чувства!?
Какво ли е да нямаш жал!?
Какво ли е да тънеш във забрава...
Какво ли е сред хора да си сам.
Тъжно ми е, за тези хора... ...
  462 
Мечти за всеки го ралични...
С очи ламтящи за мечтите извисени.
Надежда че можеш и ти да полетиш
в всемира!? Да търсиш и сладост и сила.
Но някак реалноста те връща... ...
  286 
Самотен той на масата седеше...
И тъжно гледаше в ноща.
Сърцето... С него в тъмнината беше!
В едно се бяха спрели в самота!
А вятърът, той носеше им спомен... ...
  609  11 
Умора тегне във очите...
Кошмари вплитат се в сънят!
Човекът потен се събужда
И пита се къде пропадна любовта!
Сън реалност, сън измама... ...
  382 
Ех душа, широко скроена...
Ех ти, блуднице, скрита в нощта!
Защо винаги нощем пристигаш?
И носиш със себеси много тъга.
Ех съдба, човешка невольо... ...
  663 
Взех от себе си назаем...
Своята надежда, взех я
може би за дни...
Помолих я поне за малко
да бъде не само щастие, любов... ...
  598 
Ех любов, майко на раздора...
Ти жрицо на копнеж и страст.
Ти, лисицо стара... Поднасяш
на човека сладост, изгаряш
го от страст с любов. ...
  389 
Буза до буза, дъх до дъх...
Плътта се докоства...
За кой ли път?
Любов ли е питам, или лъжа!?
Че дори не изпитваш вина. ...
  318 
Подлоста не е това което
носи радост на сърцето...
Тя коварство е голямо
и копнее за измяна.
Но в света и любовта царува! ...
  323 
Лъгаха ме, вярвах, плаках...
Съжалявах, после им прощавах!
Винях се и сам се оправдавах?
Сърдех се, мълчах...
Опитвах се добър да бъда. ...
  672 
Умът опитва се тъгата да изгони...
От себе си сърцето мъката да потуши.
Душата моли се човека всичко да забрави.
А тялото... Се пита къде си ти?
Мрак, студена лятна нощ!? ...
  354 
Очакваме дори и неочаквани неща...
Очакваме да станат чудеса.
Земята да обвие във любов
дори и тези който не искат да живеят.
Очакваме да има светлина... ...
  383 
Дръж се здраво, не тъжи...
Всичко ще се промени.
Не за ден и за два,
а за вечни времена.
Дръж се здраво и почни ...
  317 
Пропускаме безброй неща...
Пропускаме да сме щастливи!?
Да обичаме с душа и правим
земята по-красива.
Пропускаме във дните свои ...
  363 
Когато понякога надеждата губиш...
когато сърцето страшно боли,
тогава спомни си за бурните нощи,
за дългите тягостни дни!
Усмивка дари си... На теб си прости!? ...
  350 
Чувал съм, дори го зная...
Че вълкът козината си мени!?
За хората си мислех друго,
че сме по-добри!?
Но някак си животът ме опроверга... ...
  469  11 
Вятърът косите гали...
Вятърът на нашия живот.
Навява спомени, безсънни нощи,усмивки
и любов, сълзи, копнежи, благослов.
Вятърът по бузите сълзите бърше!? ...
  423 
Живота носи свойте увлечения...
Той носи и със себе си тъга.
Дарява на човека егоизъм и надежда!
Но му подлага и кора.
Във сянката, живее ни отдавна!? ...
  338 
Имах си една мечта,
една такава... Толкоз малка!?
Единствена, родена от любов мечта.
Такава дето сърцето ти със радост
да дарява. ...
  365 
Човек минава през какво ли не...
През сълзи мъката в сърцето да изплаче.
През смях бесовете свой да прогони
и в тъмното да търси светлина.
Човек устроен е, и да прощава... ...
  386 
Не пилей надеждите напразно...
Не се раздавай ако няма с кой!
Усмихвай се и грешките прощавай
и твоите, и техните безброй.
Бъди човек, не отмъщавай... ...
  1463  10 
Propuestas
: ??:??