aap
921 el resultado
Казват... Добрината лесно се наказва.
Тя е крехка и боли!?
Бързо чупи се и става...
Скрап във техните очи.
Добрината казват, била и чуплива. ...
  338 
Очи, сълзи, усмивки изкривени...
Ръце, съдби, прегръдки съкровени.
Хора... всякакви, дори студени!?
И спомени отдавна изкривени.
Часовник, самовар, кафе... И още нещо. ...
  911  14 
Знаеш ли съдба... колко мразя
нощите самотни!?
Знаеш ли кажи!
Колко самотата ми тежи.
И защо макар и с хора, ...
  298 
Усмихваш се на грешки и провали...
И плачеш от щастливи мигове.
Държиш се строго с хората любими!?
На чуждите помагаш от сърце.
Все търсиш! Хора незаменими... ...
  397  10 
По-жесток от смъртта е само животът.
Животът, тоз същият, който ни дава
и радост и грях, усмивки дарява
с фалшивост и слава. Но пак
човека самотен остава. ...
  384  12 
Очите търсят красотата.
Сърцето търси любовта...
Душата тя копнее и за двете!?
Но аз копнея единствено за теб,
Българио, родино моя, истинска ...
  332 
Бяла нощ,луната грее...
А вятърът с бриз прохладен
подклажда... Звездите като
жар да греят.
Тишина и в нея мислите препускат!? ...
  303 
Казват цървулите били
изчезнали от мода!?
А не... Не е така, те тук са
с нас, но правят се на мачкат лак.
Те правят се на хрисими, такива ...
  507  12 
Какво ли е да нямаш чувства!?
Какво ли е да нямаш жал!?
Какво ли е да тънеш във забрава...
Какво ли е сред хора да си сам.
Тъжно ми е, за тези хора... ...
  418 
Мечти за всеки го ралични...
С очи ламтящи за мечтите извисени.
Надежда че можеш и ти да полетиш
в всемира!? Да търсиш и сладост и сила.
Но някак реалноста те връща... ...
  223 
Самотен той на масата седеше...
И тъжно гледаше в ноща.
Сърцето... С него в тъмнината беше!
В едно се бяха спрели в самота!
А вятърът, той носеше им спомен... ...
  554  11 
Умора тегне във очите...
Кошмари вплитат се в сънят!
Човекът потен се събужда
И пита се къде пропадна любовта!
Сън реалност, сън измама... ...
  311 
Ех душа, широко скроена...
Ех ти, блуднице, скрита в нощта!
Защо винаги нощем пристигаш?
И носиш със себеси много тъга.
Ех съдба, човешка невольо... ...
  583 
Взех от себе си назаем...
Своята надежда, взех я
може би за дни...
Помолих я поне за малко
да бъде не само щастие, любов... ...
  527 
Ех любов, майко на раздора...
Ти жрицо на копнеж и страст.
Ти, лисицо стара... Поднасяш
на човека сладост, изгаряш
го от страст с любов. ...
  334 
Буза до буза, дъх до дъх...
Плътта се докоства...
За кой ли път?
Любов ли е питам, или лъжа!?
Че дори не изпитваш вина. ...
  266 
Подлоста не е това което
носи радост на сърцето...
Тя коварство е голямо
и копнее за измяна.
Но в света и любовта царува! ...
  261 
Лъгаха ме, вярвах, плаках...
Съжалявах, после им прощавах!
Винях се и сам се оправдавах?
Сърдех се, мълчах...
Опитвах се добър да бъда. ...
  602 
Умът опитва се тъгата да изгони...
От себе си сърцето мъката да потуши.
Душата моли се човека всичко да забрави.
А тялото... Се пита къде си ти?
Мрак, студена лятна нощ!? ...
  298 
Очакваме дори и неочаквани неща...
Очакваме да станат чудеса.
Земята да обвие във любов
дори и тези който не искат да живеят.
Очакваме да има светлина... ...
  324 
Дръж се здраво, не тъжи...
Всичко ще се промени.
Не за ден и за два,
а за вечни времена.
Дръж се здраво и почни ...
  264 
Пропускаме безброй неща...
Пропускаме да сме щастливи!?
Да обичаме с душа и правим
земята по-красива.
Пропускаме във дните свои ...
  311 
Когато понякога надеждата губиш...
когато сърцето страшно боли,
тогава спомни си за бурните нощи,
за дългите тягостни дни!
Усмивка дари си... На теб си прости!? ...
  305 
Чувал съм, дори го зная...
Че вълкът козината си мени!?
За хората си мислех друго,
че сме по-добри!?
Но някак си животът ме опроверга... ...
  411  11 
Вятърът косите гали...
Вятърът на нашия живот.
Навява спомени, безсънни нощи,усмивки
и любов, сълзи, копнежи, благослов.
Вятърът по бузите сълзите бърше!? ...
  367 
Живота носи свойте увлечения...
Той носи и със себе си тъга.
Дарява на човека егоизъм и надежда!
Но му подлага и кора.
Във сянката, живее ни отдавна!? ...
  282 
Имах си една мечта,
една такава... Толкоз малка!?
Единствена, родена от любов мечта.
Такава дето сърцето ти със радост
да дарява. ...
  295 
Човек минава през какво ли не...
През сълзи мъката в сърцето да изплаче.
През смях бесовете свой да прогони
и в тъмното да търси светлина.
Човек устроен е, и да прощава... ...
  327 
Не пилей надеждите напразно...
Не се раздавай ако няма с кой!
Усмихвай се и грешките прощавай
и твоите, и техните безброй.
Бъди човек, не отмъщавай... ...
  1310  10 
Не ме кори че го написах!?
Защото знам написах го за нас...
Кръжат в небето лястовици бели...
И гарвани със тях кръжат...
И в тях са мойте мисли оцелели ...
  300 
Седях във тъмното самотен...
Пред листа празен в тъмното седях
поезия и стих в едно във мене се редяха.
Усмихвах се но в сълзи лицето си облях.
Сам бях... Но с мойте въпроси ! ...
  497 
Всички цветя са красиви...
Но не всички носят аромата пенлив.
Така е... И с хората зная!?
Някой от всички изглеждат добри...
Но всъщност са пълни с отрова. ...
  233 
Душа самотна спомени прелиства...
Във тъмното на свещ една!?
В самотност мислите изпратил!
Да търси чиста правдина.
Душа... Във тъмното тъгува!? ...
  290 
Самотна лодка спомените гони...
И вятърът безкрил, се беше някъде покрил.
А слънцето, то някак сърдито... Гонеше
човека, посмял да търси прохлада в самотата.
Сълзите тъжни навяваха поквара... ...
  310 
Булото живота носи...
Булото на грях и самота!
Надеждата тя вече стана просяк!?
А любовта превърна се в игра.
Усмивката... Тя истинската... ...
  385 
Врях, кипях в любов и изневери...
В живота си във кръговрати се въртях.
Очаквах, давах даже се напивах
но всъщност в самота живях.
Обичах ласките човешки!? ...
  276 
От миналото до сега...
Човек се бори за доброто!
Живее с мисълта,че тя е
най-доброто.
Човек устроен и така... ...
  352 
Тупа, лупа... Сняг вали,
побеляха мойте коси!?
Тупа, лупа и брада,
стана цяла бяла тя.
Тупа, лупа и беда... ...
  428  12 
Не плачи, сърце!? За туй, че някой решил е...
Да те омачка с много лъжи...
Не тъгувай, а продължи да вярваш в доброто.
И знай, един ден тя ще победи.
Не плачи... Усмихни се, виж живота, ...
  368 
Мога да пиша за въздишки и трепет...
Мога да пиша за бурна любов... Но не искам.
И не защото я мразя, а защото живота
не е само любов. Знам!?
Непрочетен, за много ще бъда и още ...
  371 
Propuestas
: ??:??