aap
862 el resultado
Създал съм май безброй химери...
Измислял съм си светове безброй
Потискал съм душевни си тревоги...
И вярвал съм във чужди Долсинеи.
Но всъщност, копнял съм за любов ...
Измислял съм си светове безброй
Потискал съм душевни си тревоги...
И вярвал съм във чужди Долсинеи.
Но всъщност, копнял съм за любов ...
792
2
16
Не събуждай в мен заспалите тревоги
Не събуждай спомените тъжни в мен
Не събуждай дори и грам надеждата
Не давай на сърцето ми кураж
Самотно то е и с мъка справя се ...
Не събуждай спомените тъжни в мен
Не събуждай дори и грам надеждата
Не давай на сърцето ми кураж
Самотно то е и с мъка справя се ...
412
3
19
Когато нещо много ти тежи...
Когато страшно те боли!?
Във тъмното не стой самотен
не дишай под завивки потен.
Вдигни се като исполин ...
Когато страшно те боли!?
Във тъмното не стой самотен
не дишай под завивки потен.
Вдигни се като исполин ...
368
3
22
Сив, студен и тъжен ден,
със болка сбогуват се дърветата
с листата свои.
А вятърът така неудържим,
студен, разнася ги далече ...
със болка сбогуват се дърветата
с листата свои.
А вятърът така неудържим,
студен, разнася ги далече ...
280
7
Казват, че народ се изродява
и след време от племето му
само пошлостта остава.
Не знам дали е вярно туй!?
Но го изпитвам върху своята душа... ...
и след време от племето му
само пошлостта остава.
Не знам дали е вярно туй!?
Но го изпитвам върху своята душа... ...
251
3
11
Къде са звездите обещани на всеки!?
Къде са? Се питам в нощта!
А стаята тъмна на ухо ми шепне
самота, самота.
Защо очите се взират ...
Къде са? Се питам в нощта!
А стаята тъмна на ухо ми шепне
самота, самота.
Защо очите се взират ...
579
3
8
За кой ли път
се стрещам с таз с "косата"
онази същата ... Която взема
последния ти дъх!
За кой ли път идва и присяда, ...
се стрещам с таз с "косата"
онази същата ... Която взема
последния ти дъх!
За кой ли път идва и присяда, ...
404
2
10
Самотен той на масата седеше
И тъжно гледаше навън!?
А мислите му, тъй далече
отлетели като в сън.
Дали я вижда или в спомен ...
И тъжно гледаше навън!?
А мислите му, тъй далече
отлетели като в сън.
Дали я вижда или в спомен ...
356
2
13
В тази нощ така красива
аз на масата седя и пия...
Сам-самичък си наливам
след това с тъга отпивам.
Музиканта свири песен ...
аз на масата седя и пия...
Сам-самичък си наливам
след това с тъга отпивам.
Музиканта свири песен ...
649
3
19
Есен е... Сезона на сълзите,
на влага, шума и тъга.
Сезон красив във планината.
Сезон самотен в моята душа.
Сезон изпълнен с тъмни дълги нощи ...
на влага, шума и тъга.
Сезон красив във планината.
Сезон самотен в моята душа.
Сезон изпълнен с тъмни дълги нощи ...
399
4
19
Дали в сърцето мястото е взето!?
От тъга или от самота не зная?
Или просто си оставил любовта
между пръстите да ти изтича.
А може би от скука или друго!? ...
От тъга или от самота не зная?
Или просто си оставил любовта
между пръстите да ти изтича.
А може би от скука или друго!? ...
328
3
15
Очите ми звездите гледат.
Отново вперени в ноща.
Небето тъмно в белота открило...
Една потънала в тъга душа.
Едно сърце, копняло за любов. ...
Отново вперени в ноща.
Небето тъмно в белота открило...
Една потънала в тъга душа.
Едно сърце, копняло за любов. ...
329
3
15
Не смеят вече е птиците
да кацат по жиците...
И затуй вече се взема данък, човече.
Затова по дърветата и гнездата
изчезнаха вече... Или по-точно, ...
да кацат по жиците...
И затуй вече се взема данък, човече.
Затова по дърветата и гнездата
изчезнаха вече... Или по-точно, ...
393
1
16
Едно сърце прогонено от светлината...
Във бяг отчаян скрило се в тъма.
И вече не умее денем,
да се покаже през света.
Едно сърце с тъга се разделило. ...
Във бяг отчаян скрило се в тъма.
И вече не умее денем,
да се покаже през света.
Едно сърце с тъга се разделило. ...
383
2
12
Цял ден вали...
От самотата времето боли.
Прекършва в теб дори и туй което
никога не е заемало место в сърцето.
Признание за есен, за студ и влага. ...
От самотата времето боли.
Прекършва в теб дори и туй което
никога не е заемало место в сърцето.
Признание за есен, за студ и влага. ...
352
1
10
Едно кафяво петънце...
Едно такова малко,меризливо!
Веднъж то майка си попитало... Защо?
Светът е толкоз неразбран и жалък?
А тя размахала ръце! ...
Едно такова малко,меризливо!
Веднъж то майка си попитало... Защо?
Светът е толкоз неразбран и жалък?
А тя размахала ръце! ...
318
1
10
Плачат облаците сиви...
Светкавици им правят път.
Булевардът пълен е с автомобили!
Пътуващи към своят бряг.
Мигачи, фарове, семафори и глъчка ...
Светкавици им правят път.
Булевардът пълен е с автомобили!
Пътуващи към своят бряг.
Мигачи, фарове, семафори и глъчка ...
313
2
9
Какво ли е се питаш!? Да чакаш!?
Може би писмо! Но всъщност
вече не контактуваме с това четмо.
И тогава почва се едно...
Чакаме да ни потърсят, ...
Може би писмо! Но всъщност
вече не контактуваме с това четмо.
И тогава почва се едно...
Чакаме да ни потърсят, ...
355
1
13
На земята наша, хората са много...
Различни са по цвят и красота.
Но всички ние, по едно на сто процента
си преличаме!?
Еднакво мечтаем си за любовта. ...
Различни са по цвят и красота.
Но всички ние, по едно на сто процента
си преличаме!?
Еднакво мечтаем си за любовта. ...
289
1
14
Изгуби се магията която!?
Тлееше с години в нас.
Но ето че дойде мига във който,
от нас избяга любовта.
Със теб изгубихме искрата... ...
Тлееше с години в нас.
Но ето че дойде мига във който,
от нас избяга любовта.
Със теб изгубихме искрата... ...
277
1
9
Дъждовно време, рано се стъмнява...
По често вече, човека сам остава.
Времето дърветата съблече!?
Пътеките във парка кални са, човече.
Мъглата стеле своят шал безкраен. ...
По често вече, човека сам остава.
Времето дърветата съблече!?
Пътеките във парка кални са, човече.
Мъглата стеле своят шал безкраен. ...
361
9
Казват... Добрината лесно се наказва.
Тя е крехка и боли!?
Бързо чупи се и става...
Скрап във техните очи.
Добрината казват, била и чуплива. ...
Тя е крехка и боли!?
Бързо чупи се и става...
Скрап във техните очи.
Добрината казват, била и чуплива. ...
286
1
4
Очи, сълзи, усмивки изкривени...
Ръце, съдби, прегръдки съкровени.
Хора... всякакви, дори студени!?
И спомени отдавна изкривени.
Часовник, самовар, кафе... И още нещо. ...
Ръце, съдби, прегръдки съкровени.
Хора... всякакви, дори студени!?
И спомени отдавна изкривени.
Часовник, самовар, кафе... И още нещо. ...
867
1
15
Знаеш ли съдба... колко мразя
нощите самотни!?
Знаеш ли кажи!
Колко самотата ми тежи.
И защо макар и с хора, ...
нощите самотни!?
Знаеш ли кажи!
Колко самотата ми тежи.
И защо макар и с хора, ...
242
1
4
Усмихваш се на грешки и провали...
И плачеш от щастливи мигове.
Държиш се строго с хората любими!?
На чуждите помагаш от сърце.
Все търсиш! Хора незаменими... ...
И плачеш от щастливи мигове.
Държиш се строго с хората любими!?
На чуждите помагаш от сърце.
Все търсиш! Хора незаменими... ...
353
1
11
По-жесток от смъртта е само животът.
Животът, тоз същият, който ни дава
и радост и грях, усмивки дарява
с фалшивост и слава. Но пак
човека самотен остава. ...
Животът, тоз същият, който ни дава
и радост и грях, усмивки дарява
с фалшивост и слава. Но пак
човека самотен остава. ...
336
13
Очите търсят красотата.
Сърцето търси любовта...
Душата тя копнее и за двете!?
Но аз копнея единствено за теб,
Българио, родино моя, истинска ...
Сърцето търси любовта...
Душата тя копнее и за двете!?
Но аз копнея единствено за теб,
Българио, родино моя, истинска ...
273
6
Бяла нощ,луната грее...
А вятърът с бриз прохладен
подклажда... Звездите като
жар да греят.
Тишина и в нея мислите препускат!? ...
А вятърът с бриз прохладен
подклажда... Звездите като
жар да греят.
Тишина и в нея мислите препускат!? ...
243
2
Казват цървулите били
изчезнали от мода!?
А не... Не е така, те тук са
с нас, но правят се на мачкат лак.
Те правят се на хрисими, такива ...
изчезнали от мода!?
А не... Не е така, те тук са
с нас, но правят се на мачкат лак.
Те правят се на хрисими, такива ...
445
13
Какво ли е да нямаш чувства!?
Какво ли е да нямаш жал!?
Какво ли е да тънеш във забрава...
Какво ли е сред хора да си сам.
Тъжно ми е, за тези хора... ...
Какво ли е да нямаш жал!?
Какво ли е да тънеш във забрава...
Какво ли е сред хора да си сам.
Тъжно ми е, за тези хора... ...
368
2
4
Мечти за всеки го ралични...
С очи ламтящи за мечтите извисени.
Надежда че можеш и ти да полетиш
в всемира!? Да търсиш и сладост и сила.
Но някак реалноста те връща... ...
С очи ламтящи за мечтите извисени.
Надежда че можеш и ти да полетиш
в всемира!? Да търсиш и сладост и сила.
Но някак реалноста те връща... ...
173
2
Самотен той на масата седеше...
И тъжно гледаше в ноща.
Сърцето... С него в тъмнината беше!
В едно се бяха спрели в самота!
А вятърът, той носеше им спомен... ...
И тъжно гледаше в ноща.
Сърцето... С него в тъмнината беше!
В едно се бяха спрели в самота!
А вятърът, той носеше им спомен... ...
515
12
Умора тегне във очите...
Кошмари вплитат се в сънят!
Човекът потен се събужда
И пита се къде пропадна любовта!
Сън реалност, сън измама... ...
Кошмари вплитат се в сънят!
Човекът потен се събужда
И пита се къде пропадна любовта!
Сън реалност, сън измама... ...
268
1
7
Ех душа, широко скроена...
Ех ти, блуднице, скрита в нощта!
Защо винаги нощем пристигаш?
И носиш със себеси много тъга.
Ех съдба, човешка невольо... ...
Ех ти, блуднице, скрита в нощта!
Защо винаги нощем пристигаш?
И носиш със себеси много тъга.
Ех съдба, човешка невольо... ...
519
3
6
Взех от себе си назаем...
Своята надежда, взех я
може би за дни...
Помолих я поне за малко
да бъде не само щастие, любов... ...
Своята надежда, взех я
може би за дни...
Помолих я поне за малко
да бъде не само щастие, любов... ...
491
9
Ех любов, майко на раздора...
Ти жрицо на копнеж и страст.
Ти, лисицо стара... Поднасяш
на човека сладост, изгаряш
го от страст с любов. ...
Ти жрицо на копнеж и страст.
Ти, лисицо стара... Поднасяш
на човека сладост, изгаряш
го от страст с любов. ...
287
1
6
Буза до буза, дъх до дъх...
Плътта се докоства...
За кой ли път?
Любов ли е питам, или лъжа!?
Че дори не изпитваш вина. ...
Плътта се докоства...
За кой ли път?
Любов ли е питам, или лъжа!?
Че дори не изпитваш вина. ...
207
3
8
Подлоста не е това което
носи радост на сърцето...
Тя коварство е голямо
и копнее за измяна.
Но в света и любовта царува! ...
носи радост на сърцето...
Тя коварство е голямо
и копнее за измяна.
Но в света и любовта царува! ...
223
1
6
Лъгаха ме, вярвах, плаках...
Съжалявах, после им прощавах!
Винях се и сам се оправдавах?
Сърдех се, мълчах...
Опитвах се добър да бъда. ...
Съжалявах, после им прощавах!
Винях се и сам се оправдавах?
Сърдех се, мълчах...
Опитвах се добър да бъда. ...
551
3
9
Умът опитва се тъгата да изгони...
От себе си сърцето мъката да потуши.
Душата моли се човека всичко да забрави.
А тялото... Се пита къде си ти?
Мрак, студена лятна нощ!? ...
От себе си сърцето мъката да потуши.
Душата моли се човека всичко да забрави.
А тялото... Се пита къде си ти?
Мрак, студена лятна нощ!? ...
253
1
8
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
