laramaylin
1.436 el resultado
Със всяка есен аз умирам.
В пръстта се сгушвам и немея,
понеже смисъл не намирам
в студа самотно да живея.
Зло зимата фучи. Над мене ...
  446 
"Любовта е над нещата"
из романа "Мила, Мерилин" на Ваня Щерева
Любовта е над нещата.
Ту е шумна, ту безмълвна.
Днес палач е безпощаден. ...
  605 
Всеки от нас носи маска.
Всеки прикрит е, различен.
Често е искрено стряскащ,
изненадващо неприличен.
Всеки от нас има роля. ...
  387 
Внезапно завчера видях
едно дръвче. То беше криво.
Встрани от пролетния смях
самотно, плахо се извиваше.
Сред слънце, птичи хор и глъч ...
  583 
Блага дума ми кажете.
Закичете ме със цвете
и любов ми подарете.
Без измама, без закана.
На душата ми във храма ...
  587 
На родителите ми
По Недялко Йорданов
Старостта е въздишка.
И е видно това
не по белите нишки ...
  693 
Вчера разбрах колко е мило
да подариш пролетта.
Лесно е: пускаш в небето хвърчило,
за него завързваш мечта
и я изпращаш със сто заръки - ...
  416 
xxx
Илюзиите си заминаха -
полека, кротко, методично.
Красиво страстите изстинаха
и се стопиха безразлично.
Възторзите се разтрепераха ...
  405 
Самотен, стар и окуцял,
съвсем случайно го намерих.
Завих го с някакво одеало,
а после месеци треперих,
дали ще презимува здрав ...
  784 
Той беше със едно крило.
Недъгав бе. И бе изгонен.
Зад ангелското му чело
мъждееше неясен спомен
за Рая и за Господ Бог, ...
  730 
Бях бременна с тъга. Не се сърди.
Не исках да узнаеш, че те чакам.
Тъгата малко рано се роди.
Пових я в одеялото на мрака.
Изкъпах я в сълзи. И все по теб. ...
  680  10 
Сляп за правдата, много невеж и самотен
все препуска човек, вечно гони късмета в живота.
Търси пътя си, вгледан във чуждите грешки,
вместо сам да е искрен и честен, ей тъй, по човешки.
Често скрит зад безсмислени думи фалшиви ...
  418 
Кога ще ме скриеш във твоите ласкави длани?
Ще бъда послушна и винаги ще те обичам.
Ще чакам - дано ми прошепнеш две думи мечтани,
дано да ми кажеш поне, че съм „твойто момиче”.
За руси принцеси и дракони да ми разказваш. ...
  471 
И не защото те обичам
живея кротко покрай тебе,
а любовта ми – сянка птича -
в небето гасне непотребна.
И не защото си ми нужен ...
  643 
Една измислица. Жена.
Загадка, вечно неразбрана.
Самотна, тиха светлина.
И бяла, споделена рана.
Сияние на топла плът. ...
  548 
"Когато удариш дъното, виждаш небето"
проф. Елка Константинова
Надолу, надолу, надолу -
ударихме дъното вече.
Във падане главоломно ...
  435 
Живеем... Колкото да кажем „раз”
и вече няма ни.
Какво оставяме след нас -
в това е драмата...
Добри дела и честен труд ...
  418 
Живеем както можем
инфарктно и нелепо.
Настръхнала е кожата
на времето свирепо.
Душите си въстанали ...
  459 
Ти недей все така да ме викаш, Любов.
Престани! Много дълго ме мамиш.
Но, уви, всеки път съм отново готов
в твоя нежен капан да се хвана.
Зная много добре как ще свърши това. ...
  624 
Пребледняла пред тебе стоя.
В нощница - бяла премяна.
Не съм самодива. С бака бяла боя
те чакам ремонт да захванем.
Бялата техника вкъщи ...
  424 
Смирете се. Не си въобразявайте,
че ще живеете едва ли не безкрайно.
Бъдете честни. Непрекъснато внимавайте
да не завиждате, макар и тайно.
Бъдете търпеливи и внимателни. ...
  640 
Къде е правдата? Защо, къде, кога
я подмениха с болни, безполезни думи?
Довчерашният брат е днешен враг
и дива пропаст зее помежду ни.
Не сме ли всички родните чеда ...
  957 
Не ми се пише някак за любов.
Тя, любовта, народната я няма...
Денят е вълчи, грозен и суров,
препълнен с дива злоба и измама.
Не ме затрогва морска синева. ...
  725  15 
Народът се събуди. Ядосан най-накрая
от тоз живот в заблуди. Смърди, та се не трае.
Опрял е ножът, значи, до съвест и до кокал.
Сега гневът ни крачи и всеки стон и вопъл
превръща се в надежда, площадите изпълва. ...
  463 
Надеждата ми презимува,
стаена тихо в снеговете.
А после радостно изплува
в окото на внезапно цвете.
И страховете презимуваха - ...
  725 
Ще те търся, Любов –
като извор в безводна пустиня.
Като тих благослов,
като просяк петак милостиня.
Ще те чакам, Любов – ...
  591 
На Леонид
Мечтите, дето не домечтах,
на теб ги оставям, сине.
По пътя, по който безкрайно вървях,
надявам се ти да преминеш. ...
  474 
На Д.
Обичай ме, дори да съм сгрешила.
Не ме наказвай с оня поглед лош.
Дари ми прошка и кураж, и сила.
И слънце запали в най-черна нощ. ...
  712 
И
И се занизаха безкрайно дълги дни –
еднакви зърна на броеница.
И зимата луната вледени,
превърна я в изцъклена зеница.
И бавно от комина нежен дим ...
  698 
Да надникнем във себе си. В бездната.
Над „АЗ”–а да се надвесим.
Суетата си – безполезната -
на прах да стрием и смесим
със нови чувства, покълнали ...
  394 
Не искам да съм снимка в некролог,
ни в нечий спомен болка и тъга,
а камъкът на някой връх висок,
родената след дъжд добра дъга.
Не искам да съм тъмната печал, ...
  436 
Със себе си да разговаряме.
Познати и непознати.
Скритите кътчета да разтваряме,
дето ги пази душата.
Да се питаме. Да отговаряме. ...
  487 
С Другия в себе си да поговорим.
Той ни подсказва кога сме сгрешили.
Съветва ни умно и честно да спорим.
Внимава да бъдем учтиви и мили.
Държи ни нащрек и ни прави красиви ...
  388 
С добрите търпеливи дървеса
единствен вятърът говори и флиртува.
Със пръсти реши тяхната коса,
приспива ги и после те сънуват,
че птици са – летят, летят, летят... ...
  504 
Написах със цигарен дим
един куплет за двама,
но той изчезна невидùм
в миг – зрителна измама.
Уви, там чувствата си аз ...
  668 
Ще дойде ден, когато ще ме няма,
ала животът пак ще си препуска –
невероятен, нежен и измамен
и като пясък между зъбите ще хруска.
Не искам да повярвам, че звездите ...
  535 
Тъгата ми гнездо си свива в мислите.
Протяга клони, кротко пуска корени.
С фантазии се кичи обезлистени.
Изпълва страховете ококорени.
Тъгата ми е странница и блудница. ...
  458 
Заглавието и идеята са благодарение на comeon (Септември)
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=295825
Направи ми в снега серенада.
Посвири ми на флейти от скреж.
Ще ти дам сто снежинки в награда, ...
  640 
Длъжни сме да опитаме,
каквото и да ни струва.
Даже тревожно–сърдито
разумът да се бунтува.
Против света да въстанем: ...
  442 
Толкова съм странен, луд, различен.
Трудно ми е сам да се позная.
На наивник някакъв приличам,
който с любовта игра играе.
Тя не може все да ме намери. ...
  338 
Propuestas
: ??:??