laramaylin
1.436 el resultado
С благодарности на gerrda (Геновева Христова) за страхотния Изгрев, който ме накара да напиша:
Небето целува Морето и ето -
изплува от него новият Ден.
Окото на Слънцето вижда, което
не виждам аз в тебе, нито ти - в мен. ...
  421 
Любов ми предложи по здрач и
в мислите ми заваля.
Притворих безсилна клепачи.
Не исках да позволя
отново да власташ над мене ...
  482 
Каменна приказка, осмо ли чудо -
Господ така е решил
и с вдъхновение истинско, лудо
червени скали сътворил.
Горди, притихнали, невероятни ...
  620 
Когато бях малка,
заплаках,
за да ми купи мама
червени обувки.
Тя само каза : "Погледни напред!" ...
  657  17 
Самотен маратонец е сърцето.
Терзанията си с досада влачи,
вълненията си докрай изпива
и с грешките си волни и неволни
отказва лесно да се раздели. ...
  589 
1. От твоето до моето сърце...
пътечката е като паяжина,
изминава се за въздишка време
и е постлана с глухарчев пух.
2. От моето до твоето сърце... ...
  513 
Дърветата протягат клони
и просят милостиня.
Безцелно вятърът подгони
една въздишка синя.
Следобедът танцува леко ...
  715 
Ти оставаш насаме със мене.
Искаш пак да те окъпя с поглед чист,
да отмия ежедневните проблеми.
Само че не си добър артист
и не можеш вечно да играеш. ...
  437 
Не чу ли? Юли забули
душите ни в бяла тъга.
Слънцето коляно ожули,
препъна се в млада дъга.
Дъждът коварно избяга. ...
  436 
Какво ми носиш, смугло Лято,
горещо мое, с цигански очи?
В узрялата магия на житата
са скрити тайни, страсти и мечти.
Дъхът ти зноен ме съблича, ...
  463 
Изморен от самодостатъчност,
сам на себе си непознат,
счупил на живота си главната ос
и приятелства взривил на инат
изнервен от грехонатякване, ...
  455 
Тъжна и бавна мелодия
разбива сърцето ми
на милион плачещи сферички.
Зелени луни
закриват с воал лицата си ...
  388 
Слънцето задъхано изкачва
стръмната пътека на Небето.
Спира често, прави малки крачки,
от съмнения и страхове обзето.
А Земята неуморно чака ...
  362 
Неизмислени слънчогледи,
съвсем като на Ван Гог,
с голямо жълто око гледат.
Прекрасни създал ги е Бог.
Под небето прозрачно и ниско, ...
  494 
Когато мъж и жена са заедно,
те и вървят един до друг.
"Етикеция" - казваш ти - "досадна..."
и добавяш - "правило за съпруг."
Вървиш винаги крачка-две пред мене. ...
  449 
Плаче объркано стихотворение,
ненаписано докрай.
Започва с "Любими..."(следва сравнение),
идея за края ти ми дай.
В него да има от всичко по малко, ...
  1053 
Аз съм една слаба жена
от плът, кръв и... самота.
(Самотата не е престъпление).
Реших веднъж - създадох мъж
от пясъка на своята мечта ...
  458 
Прегърнах Болката като родна сестра,
успокоих я, превързах ù раните.
Напразно! Тя с всички сили се постара
в пипалата си хлъзгави да ме хване.
Самотата поканих на чай посреднощ, ...
  572 
"В миг поглеждам те и ето
пак тъга промъква се в сърцето"
Хайнрих Хайне
Красотата навява тъга,
красотата дори ни разплаква. ...
  538 
Кой чайките разтревожи
и песента им превърна в грак?
Синьото няма да може
безгрижно да ги разпръсне пак.
Узнали за хорските страсти ...
  691 
Какви ли мисли бродят зад прекрасното ти чело...
Звучат ли като музика на чело?
Лилавият въздух от еротика пари.
Желанието ми се гърчи в неонови пари.
Дори в любовта да си доста вещ, ...
  524 
Има лекарство:
доза Реалност.
Ще го изпия,
макар да горчи.
Вземи го и ти... ...
  490 
Юли флиртува.
С обещания мами
небрежно-дръзки.
ххх
Гола девойка. ...
  674  11 
Отсечено дърво - отсечени надежди,
къс от небето зачертан е,
прекършена е птича песен безметежна
и на паважа зее рана.
То бе изсъхнало от мъка, старо, сиво, ...
  412 
Написано след последното за сезона представление на пиесата "След дъжда" от Серджи Бабел ,играна в ТБА - София
От две години дъжд не е валял
и хората са сякаш полудели.
В душите им натрупана е кал.
Не може да се каже, че са смели. ...
  437 
Родена съм по светулково време.
Самата аз на светулка приличам.
В душата ми пламъче дреме
и нощното тайнство обичам.
С фенерчето малко търся си хора - ...
  585 
Светулките са огнени очи.
Живота тайно мракът наблюдава,
макар че, всъщност, никак не личи,
вълнува ли се от това, което става.
Светулките са златните сълзи ...
  505 
Отпивам от празната чаша.
И в морета пресъхнали плувам.
Със плашило призраци плаша.
Не заспивам, а всъщност сънувам.
Пускам котва навръх планината. ...
  426 
В трудностите има светлина.
Нека да я вземем да ни свети!
Нейната целебна топлина
струва колкото безброй съвети.
В рисковете има красота, ...
  523 
Едно момиче из тълпата скита,
увито като в мантия в скръбта си.
С невиждащи очи, с лице изпито,
насила вкаменило паметта си.
А хората забързани го блъскат, ...
  564 
Тополите запалиха зелените си свещи
и сведоха молитвено глави.
Очакваха несбъднати, непомечтани срещи
с внезапен дъжд и ласкави треви.
Тополите шушукаха и шепнеха си нещо ...
  324 
Къде изчезнаха: едно момиче
с очи като кафяво кадифе
(то можеше вълшебно да обича
и караше сърцето ми да спре),
едно момче, то все в ума ми беше, ...
  395 
Скалите се препичат лениво.
Реката бавно тъжни тайни влачи.
Вилнее Юни. Мъдро и красиво
уморено лятото притваря клепачи.
Зеленина избухва вдъхновено, ...
  364 
Стара приказка.Бяла гора.
Тук живеят джуджета и феи.
Те летят със прозрачни крила
и с пера от пауни си веят.
Търся своята вечна любов. ...
  636 
Страдам от враждебна тишина.
Пустота звъни в ушите ми.
Подсвирвам на ветровете
като на хрътки.
С вой и лай те ме носят ...
  650 
1. Дъжд от светулки.
Самотната нощ сега
тихо им пее.
2. Горещо пладне.
Дантелите от сенки ...
  409 
С дяволско еднообразие
вие поредният ден.
Вятърът ме намразва
и впива зъби във мен.
Стрехите ми се присмиват. ...
  411 
Всеки път, когато вали,
чадъра все си забравям.
За светлите водни стрели
удобна мишена ставам.
Дъждът ме разстрелва сега ...
  353 
Човек умира и какво, какво остава?
Смъртта прибира го така, съвсем безславно.
Остават снимки в стар албум, една пътека,
в която сам, без много шум, вървял човекът.
Когато някога и аз, безплътна сянка, ...
  396 
Цветята от моето детство
със същата хубост цъфтят.
От тяхното лятно вълшебство
очите ми тихо сълзят.
Усмихнати, скромни и мили ...
  560 
Propuestas
: ??:??