laramaylin
1.436 el resultado
С душата виждам и с душата чувам
на тоя свят синкопите тревожни.
Макар да знам – неволно съществувам,
за мене няма чувства невъзможни.
Вселявам се в окото на щуреца, ...
  271 
Вървя из града. Безмълвно се питам:
"Защо ми е някак нелятно сега?"
И мислите дръзко излизат от ритъм,
и бавно замръква у мене тъга.
Безгрижните хора се смеят приятно. ...
  285 
Скрий ме от думите. Те ме раняват
с техните черни, строги бодли.
Скрий ме, но после не настоявай
да ти разказвам колко боли.
Аз ще ти купя цяла планета - ...
  426 
http://www.vbox7.com/play:17ad3248
Една мелодия лятна
из мене се запровира.
С чувство топло, невероятно
накара дъха ми да спира. ...
  289 
Идея и заглавие от „Малка песен” Хр. Кидиков
Ще сме щастливи… Ако можем
във птици днес да се превърнем.
Да си сменим за малко кожата
и радостта си да прегърнем. ...
  319 
Юли си тръгва много самотен,
преметнал през рамо летния сак,
с бира в ръката, нервен и потен,
с цигара запалена в бледия мрак.
Няма навярно кой да го чака. ...
  334 
Намерих си копче. И щом го натисна
със мене се случват страхотни неща.
Политам в небето директно, без писта,
със слънцето споря, разпитвам нощта.
Трохичка съм мъничка, дар за врабеца. ...
  742 
Целуни ме, слънце мое!
Аз съм синьото хвърчило.
На небето зад завоя
се усмихвам много мило.
В облаците - пяна бяла - ...
  468 
Слушай ме… ще ти разкажа
странни, прекрасни неща.
Вълшебства ще ти покажа.
И ще е нежна нощта…
Ще се затворим самички ...
  379 
Юли ще стъкне своята пещ.
Бели пожари в мен ще запали.
Всъщност едва ли ще разбереш
колко те искам. Едва ли, едва ли…
Там сред горещите летни треви ...
  325 
Това, което днес ми трябва,
е малък, неизписан лист,
надежда - скрита или явна,
че поривът ми ще е чист
и думи, бликнали нагоре, ...
  261 
Сега съм по-спокойна. Не заспивам
със спомена за твоите очи.
Не те желая плашещо и диво.
Страстта ми избледнява и мълчи.
Не съм зависима от твойто име. ...
  551 
И лятото ни хвърли в свойта пещ -
подкладе я, почти като във Ада.
„Наказва ни навярно…”, някой вещ
ще каже, „да помолиме пощада…”
Забравихме Земята – наш общ дом – ...
  312 
Тревожа се, че няма те в съня ми
и сянката ти вече не познавам.
Полека крета окуцял денят ми,
безсмислено във здрача се стопява.
Безсмислени звезди студено греят. ...
  272 
Не ми будете всичките мечти!
Една ми стига – нека да е чиста!
Като дете отглеждам я почти,
венец ù вия, слагам ù мъниста
и пазя я от дръзки, зли очи. ...
  410 
Сложи изкуствена усмивка,
крилете си позакърпи,
сипи си нещо силно –пивко
и пак в живота се впусни.
Вземи от слънцето жарава ...
  278 
В градината расте, расте трева.
Под нея вече нищо не личи.
Какво преди било е и сега,
невидимо за хорските очи.
Забравени, щастливите ни дни ...
  317 
Уморих се да се боря
с теб, Живот! Да се сражавам
с разни подли, сиви хора,
себе си да съжалявам…
Уморих се да се влюбвам – ...
  308 
Нищо че пристигна с дъжд и вятър,
пак си те обичам, мое Лято.
На небето под атлазения шатър
чакам да строиш в шпалир житата.
Да поръсиш хиляди светулки - ...
  234 
Ти си повод да живея.
Смисъл в моя ден нелесен.
И без теб аз само тлея –
стих съм в много тъжна песен.
Ти си радостта ми. Всичко. ...
  368 
Ти даде ми един от твойте дни –
да се родя във него ме покани,
научи ме на летни добрини,
душа ми даде – да лекувам рани.
Показа ми учудващи неща... ...
  302 
На Еньовден звездите слизат ниско.
И самодиви къпят се в росата.
Вълшебна е нощта – ти само искай –
ще ти се сбъднат мигом чудесата.
Ще пее в тебе мъничка авлига. ...
  279 
Лятото се приближава.
Носи в шепи раковини.
Бронзово ме оцветява.
А очите му са сини,
дръзко шепнат ми: "Обичай! ...
  339 
Стига ми всичко: надеждата
и любовта, и умората,
бръчката между веждите
и оптимизмът на хората.
Хлябът ми стига с приятели, ...
  356 
Имаш ли своя вечерница,
тайничко да те обича,
рошави мисли неверници,
свикнали все да отричат?
Имаш ли болчица есенна ...
  289 
Не, няма закъде да бързам.
Във изтърбушената стая
внезапни спомени замръзват
на границата на безкрая.
Отдавна никой не ме чака ...
  345 
Много скоро ще тръгна боса.
Ще сплета синевата на плитка.
Ще приспя всички остри въпроси.
Ще приличам на маргаритка.
С ято птици ще станем дружина. ...
  383 
Не бързай! И не се гневи!
Смъртта ще дойде да ни вземе.
Сред уморените треви
ще легне друго, прашно време.
В прахта ще са заспали, знам ...
  253 
Страх ме е, че тъй ще си отида –
недоучила, недовидяла,
непростила подлост и обида,
уж живяла, а недоразбрала
Главното, Прекрасното и Вечно, ...
  277 
Пролетта си отива
и е много красива
с тая рокля на пъстри цветя.
Тя така ù отива,
че макар и свенлива ...
  245 
Една от многото съм… И защо ли
припомням си го винаги на глас.
Боли от обещанията голи…
Танцуват недомлъвки между нас.
Различен мирис е валял по тебе. ...
  302 
Дължа любов на малката тревичка.
Тя пръстите ми гали без да чака
да я прегръщам, да споделям всичко,
а просто... тихо съществува в мрака.
Дължа любов на слънцето, което ...
  299 
Живеем спънато, смутено,
с проблемите си безконечни,
с мечтите ниски, до колене,
и вярваме - ще бъдем вечни.
Не чуваме – шептят листата, ...
  225 
Пак птици славят в светлите си химни
небето и тревите, и цветята.
Забравила несгодите си зимни,
отново диша с пълна гръд Земята.
Дърветата са булки – цели в бяло. ...
  298 
Там, където теб вече те няма,
всички предмети сега ми говорят.
И аз ги докосвам и шепна ти: "Мамо,
добре ли живееш в далечното Горе?"
Дано не изпитваш ни скръб, нито болка. ...
  411 
И отново е сняг навалял –
ароматни, прозрачни конфети
и по клоните весел и бял
като лебедов пух е засветил.
Кротко пада, наивно вали ...
  447 
Във двор случаен агънце видях -
пасеше си кротко и полека.
Не знаеше, горкото, що е страх.
Не знаеше какъв е звяр човека.
Как утре ще замахне с остър нож, ...
  246 
Като глухарче искам да съм лека
и вятърът далеч да ме отвее.
Да падна на полянка много мека
и в свят зелен сама да заживея.
Роса да пия в слънчевата чаша ...
  553 
Улови ме в твоите целувки
като малка нощна пеперуда.
Изиграй тревоги и преструвки...
Нека ти се струва, че съм луда,
че съм вамп, хетера пресметлива, ...
  531 
Разпнати сме от слабости и грешки.
Невинни сме. Виновни, че живеем.
А раните от кръста ни са тежки.
Търпим и страдаме - това умеем.
Венеца трънен ни е битието. ...
  229 
Propuestas
: ??:??