red_rosse (Цвети Пеева) - Obras

С аромат на вечерна тъга... 🇧🇬

Наситена, сладка усмивка
с аромат на вечерна тъга.
Красиво небрежна извивка
на докосваща устни ръка.
Светлина блести в очите ти ...

red_rosse

Poesía

2007-11-11T10:43:28+02:00 1.3K 15

Утро 🇧🇬

Когато утрото погали планината
със изгрев, в цветовете на зората
и създаде за тебе красотата
с началото си бъдещия ден,
изпий едно кафе със тишината ...

red_rosse

Poesía

2007-11-10T11:35:00+02:00 829 11

Болезнено студено 🇧🇬

На границата на възможното
ме спря
голямата студенина
на твойто безразличие...
Фалшива маска на приличие, ...

red_rosse

Poesía

2007-11-03T12:19:05+02:00 840 8

*** 🇧🇬

На гребена на бягаща вълна
се ражда и умира любовта
на океана.
И само болката достига до брега,
и тръгва по широката земя, ...

red_rosse

Poesía

2007-10-29T10:42:13+02:00 726 16

Сънувах те... 🇧🇬

Сънувах сън. Ти беше в него.
Светът навън. И аз до тебе.
Дървета, празнично облечени.
Немирни мисли, разсъблечени.
Далечна приказна картина, ...

red_rosse

Poesía

2007-10-27T17:04:55+03:00 2.7K 16

Все още те обичам... 🇧🇬

Стоя на края на една река,
пресъхнала през вековете,
протегната към нищото ръка
от рамката на бреговете.
Стоя на края на една река ...

red_rosse

Poesía » De amor

2007-10-25T10:23:03+03:00 1.1K 14

Подсъдно...? 🇧🇬

Когато залезът отдавна е напуснал
целувайки, лицето на земята,
а изгревът все още спи отпуснат
в красивия покой на тишината,
ти мислено минаваш покрай мене, ...

red_rosse

Poesía » Otra

2007-10-24T20:46:09+03:00 821 7

Изяществото не е само облик... 🇧🇬

Една внезапно осъзната истина,
изтекла между пръстите реалност,
ме души в своята прегръдка,
а аз посягам към безкрая.
Наивност в розово и бяло ...

red_rosse

Poesía

2007-10-23T09:12:43+03:00 700 7

Завинаги към приказката със щастливия край... 🇧🇬

Във сляпото мълчание на болката
потръпва твоето неизживяно щастие.
Завършекът е някак не на място
и не на време се събужда разума...
Убождащо ухапване! И кръв, ...

red_rosse

Poesía

2007-10-19T00:32:41+03:00 795 10

На там, където всичко е простено... 🇧🇬

Кървяща, бавна рана! Тичай
немирна кръв, незнаеща къде
влече те твоето течение.
Не знаеш ли езика на посоките?
Не чуваш ли гласа на неизбежното? ...

red_rosse

Poesía

2007-10-18T08:50:58+03:00 717 4

Дъжд... 🇧🇬

Вали дъждът и много нежно гали
с красива свежест топлата земя.
Докосват се, все още не разбрали,
какво един за друг са той и тя.
Опиянена от дъха му, тя попива ...

red_rosse

Poesía

2007-10-16T09:57:32+03:00 713 16

Нещо хубаво... 🇧🇬

Като топли лъчи на утро
мойте мисли докоснаха твоите.
Случи се нещо хубаво
в твоя свят и в моят.
Като буйна река напролет ...

red_rosse

Poesía

2007-10-13T12:04:23+03:00 1.8K 8

Тази вечер е щастлива 🇧🇬

Тази вечер съм много щастлива.
Без да знам откъде се взе
и получи ми се сполучлива
една среща, в едно мазе.
Една музика, едни хора, ...

red_rosse

Poesía

2007-10-13T10:52:29+03:00 803 10

Някой все пак ме обича... 🇧🇬

И отново се давя в кръвта си,
тя е още сравнително топла...
Без да зная къде съм, какво съм...
с лекота пренебрегвам живота...
И отново се давя в кръвта си... ...

red_rosse

Poesía

2007-10-10T22:46:20+03:00 852 14

На теб 🇧🇬

Ти тихо спиш, аз тайничко те гледам
и погледът ми ляга край очите ти.
Мечтае да намери брод през тебе
до там, където раждат се мечтите ти.
Ти тихо се усмихваш във съня си, ...

red_rosse

Poesía

2007-10-08T08:59:39+03:00 823 17

Хаос! 🇧🇬

Освирепяла буря носи трупове
по разярената повърхност на водата,
небето се разцепва в страшен тътен
и хвърля цялата си ярост към земята.
И всичко живо е сковано в отчаяние. ...

red_rosse

Poesía

2007-10-07T11:50:50+03:00 770 11

Страст, като токата в ре-минор 🇧🇬

Страст, като токата в ре-минор.
Дълбока, тежка и неудържима.
Древна, като класика.
Няма, като пантомима.
Желание. Отричане. ...

red_rosse

Poesía

2007-10-06T11:30:26+03:00 898 10

Оргазъм 🇧🇬

Изстена космоса, взривен,
изпепелен от твойто тяло.
В безброй екстаза разслоен,
от силата ти укротен
и покорен изцяло... ...

red_rosse

Poesía » Erótica

2007-10-05T00:23:05+03:00 2.9K 18

Боси въпроси... 🇧🇬

Какво си? Защо си?
И други въпроси
разхождат се боси
из мойта глава.
А ти си... Нали си? ...

red_rosse

Poesía

2007-10-04T08:42:58+03:00 752 19

Любовта си абортирах... 🇧🇬

02. 09. 2007 г.
Докоснах кожата си и по нея
останаха следи от нокти...
Да продължа ли да живея
по навик? Тялото - работи. ...

red_rosse

Poesía

2007-10-03T09:47:12+03:00 819 11

Не пулсира мойто сърце... 🇧🇬

Не пулсира мойто сърце,
всъщност него вече го няма,
изхвръкна при сблъсъкът с теб
и остана отворена рана.
Не потрепва мойто лице, ...

red_rosse

Poesía

2007-10-02T08:32:17+03:00 798 7

Ода за коляновия вал 🇧🇬

30. 09. 2007 г.
Омайна нощ, сияйна нощ,
над град вековен - тих разкош.
Брилянтно нежна нощ, парижка,
изгряла над една... задвижка ...

red_rosse

Poesía

2007-10-01T09:42:21+03:00 813 15

Ода за чертежа 🇧🇬

С грозен тътен в тъмнината
се разстла върху земята,
сгърчен в себе си копнеж...
Гледам - то било чертеж...
Странен и неразгадаем ...

red_rosse

Poesía

2007-09-30T13:43:41+03:00 726 11

Ода за ЖР-то 🇧🇬

Пречистено след дъжд небе,
а на гърдите му - ЖР
с опънати и подредени
пулсиращи, безкрайни вени...
Енергия и красота, ...

red_rosse

Poesía

2007-09-30T12:00:17+03:00 1.4K 8

Напоследък взех да пиша... 🇧🇬

25. 09. 2007 г.
Напоследък взех да пиша,
да рева и да въздишам.
Слънце грее, вятър пее...
На човек да му призлее. ...

red_rosse

Poesía » De humor

2007-09-27T08:50:55+03:00 917 10

Многоточие... 🇧🇬

25.09.2007 г.
Прободена с оста на времето,
следя отправната му точка.
То разчленява ме отмерено
в банално многоточие... ...

red_rosse

Poesía

2007-09-26T12:26:36+03:00 942 12

Скука 🇧🇬

30. 05. 2007 г
Нахално скуката дойде
и, без да зная накъде,
вървя по задължение
и плувам в примирение. ...

red_rosse

Poesía

2007-09-25T08:21:28+03:00 699 4

За майка ми 🇧🇬

1990 г.
Мамо, ти плачеш! Скръбта е голяма.
Без думи, без сълзи... Защо плачеш, мамо?
Защо е голяма тъгата ти, мамо?
Ти пак се усмихваш. С такава усмивка ...

red_rosse

Poesía

2007-09-24T14:41:54+03:00 904 10

8 март 🇧🇬

1996 г.
Пролет, радост, порив нов
раждат се със млада сила,
както някога с любов,
мамо, ти си ме родила. ...

red_rosse

Poesía

2007-09-24T14:40:52+03:00 902 2

Да разболееш приятел... 🇧🇬

Внезапна болка изпищя,
умората простря ръка
към изтощеното ти тяло.
Един красив, почивен ден,
отнет и разчленен от мен, ...

red_rosse

Poesía

2007-09-24T14:40:34+03:00 755 3

Жажда (remake) 🇧🇬

22. 08. 2007 г
Пия джин от кристална чаша,
пълна с радост и искрен смях,
гледам хората право в очите
и изобщо не ме е страх. ...

red_rosse

Poesía

2007-09-21T10:37:24+03:00 692 7

Хлад! 🇧🇬

21. 09. 2007 г.
Писък от болка звучи
в замразените ми очи.
Пари в тях непознат,
убийствено ням хлад. ...

red_rosse

Poesía

2007-09-21T09:36:16+03:00 655 2

Страшно е... 🇧🇬

21. 09. 2007 г.
Искам да избягам,
искам да се скрия,
от опасността
тебе да открия. ...

red_rosse

Poesía

2007-09-21T09:34:59+03:00 629 1

Взрив 🇧🇬

11. 03. 2007
Взривява вените ми огън,
престъпно бързо и опасно,
обхваща клетките ми болни,
неукротим и неподвластен. ...

red_rosse

Poesía

2007-09-20T20:44:03+03:00 666 4

Неподвластно 🇧🇬

18. 01. 2007 г.
Едно чувство, усмихнато,
ме събуди сутринта рано.
Сред мислите ми беше притихнало,
незнайно кога прибрано. ...

red_rosse

Poesía

2007-09-20T20:40:58+03:00 684 4

Action 🇧🇬

30. 10. 2006 г.
Събуждане! Енергия! Агресия! Начало!
Желание за власт. Предчувствие за мощ!
Жажда за победа.
Непоносимост към търпимост! ...

red_rosse

Poesía

2007-09-20T20:35:13+03:00 593 2

Възбуда 🇧🇬

27 03 2007
Възбудата извира на талази
и стеле се в света около мен,
но твойто безразличие ме пази
със огън, безнадеждно угасен. ...

red_rosse

Poesía

2007-09-19T08:34:53+03:00 1.3K 7

Жажда 🇧🇬

24. 07. 2007 г.
Пия джин от кристална чаша,
пълна с радост и искрен смях.
Гледам те право в очите
и изобщо не ме е страх. ...

red_rosse

Poesía

2007-09-19T08:33:54+03:00 589 3

Красотата на една любов 🇧🇬

1.08.2007 г.
Дъждът вали и гали вечерта
с приятно хладна, тайнствена ръка.
Небето, всеотдайно като тебе,
усмихва се от горе и ме гледа. ...

red_rosse

Poesía

2007-09-19T08:33:01+03:00 796 5

Невменяемост 🇧🇬

1995 г.
В мига на нощното падение
нощта увяхна, а денят отдавна беше пепел.
И всичко стана едноцветно.
Рибите отдавна бяха със коремите нагоре. ...

red_rosse

Poesía

2007-09-18T15:17:21+03:00 761 1