Умира в човката на синя чапла Юли,
взел плячката ни – гладен залез.
Потъвайки в блатата,
недочакал
от лунна пита да опита залък. ...

Лятото наднича между слънчогледите,
отразено в усмивка от слънчеви лъчи.
Денем шумно разговаря с чайките,
а вечер тихо с морето си шепти.
Осъмва с изгрев ...

Всеки иска да бъде прегърнат, приятели!
Всеки иска да бъде обичан дълбоко!
Всеки вечер блуждае в земя на мечтатели!
Всеки тайно поглежда с душа към високото!
Всеки плаче, но някак от себе си крие се ...

Вдишай ме… сладостно… пълно
усети ароматът на диви цветя
потопи ме в магичност бездънна
разлудей ме, не щади любовта
Помълчи, нека бъдем мигът ...

Вървях по коридора с букет в ръка и се молех срещата със сестра Марина Гатева да мине добре. Бях решил да я поканя на ресторант. Чудех се как ще реагира тя. Дали нямаше да ми откаже? Ами цветята? Дали нямаше да се притесни, когато й ги връчех? Хубаво щеше да е да поговорим поне минутка насаме. Но тя ...

От изтока изгрява слънцето -
мечтата - протяга се нагоре,
прозявайки се в долината.
Ооо, Боже!
Красота, настъпва миг - ...

или память трения до тепла
или средства передвижения в моих снах
или коридор с мягким вращением света
или материализация собственных обязательств прямо перед собой
или восклицание любой точки любой поверхности ...

Докосни, погали
мойта буйна коса.
Целуни, утоли
мойта жадна уста.
С поглед ме пронижи, ...

За будните запалила е свещ,
нощта си в свята църква претворила.
Целува вятър пламъка горещ.
Кой каза: — Светлината е безкрила?
И всеки лъч перце е от крило, ...

Да не бъдеме сериозни -
рими смешни, рими грозни,
всеки пише както може
и финала, като сложи,
пуска в общата сюрия, ...

Рашко Бойков крачеше с гневни крачки.
- Бат Рашко, бат Рашко, не ме ли позна?
- Ей, момче, я си върви по пътя и не ме закачай, че днес не съм никак на кеф. Гешо Иванов ми се изплъзна. Впрочем кой беше ти?
- Аз съм Учиндолския славей, бат Рашко. Ти май си ме забравил. Навремето много гласовито ти пях ...

Дори да ме докоснеш, хей така,
нехайно и привидно уморено,
ще хукне пак в премръзналите вени,
онази буйна пролетна река.
Ръцете ни навеки ще сплете, ...

Кой ще ми каже какво е болка?
Пропуснат момент! Дежа вю!
Душевно падение!
Пълно неведение!
Страничен наблюдател! ...

Мечтая да съм слънчоглед,
събрала в себе си искри от летен огън
и капчици любов в дъждеца лек,
от вятъра целуната за спомен.
За теб ще грее моето сърце. ...

Тъкмо се бръкнах да плащам кафето си и непознат глас към сервитьорката...
- Госпожице, аз ще платя кафето на господина,.. дайте още три кафета и три води...
Погледнах '' благодетеля ''си,.. симпатичен мъж добре облечен,..до него прекрасна госпожица с бяло лице, черна коса, лек грим около очите,... с ...

Ако някога ме напуснеш, идвам с теб.
Наоми Джъд
Ако ти ме напуснеш, аз ще тръгна след теб.
Как ми писна от този ретрограден Меркурий.
Или Юпитер, знам ли? Те го карат подред - ...

Заченат в земетръсно време,
роди се и дотук живя щастлив.
С любов се грижихме за тебе,
да порастеш успяващ, здрав и жив.
Сега след трудните години, ...

Недей да криеш този кичур бял –
прокраднал се по чeлото отблясък.
Аз знам, че всеки спомен е застлал
пътеката за нов и силен тласък.
Следите по телата са окраска ...

Представям ви прмерена мелодия направена от мен.
Приемам всякакви коментари относно мелодията,напомням че това е само ДЕМО запис.
Музика:Кристиян Налбантов
Аранжимент:Кристиян Налбантов

"Изсъхнал басейн превърнал се в дупка."
Само страстта не е преструвка,
изсъхнал басейн превърнал се в дупка.
С водолазкия костюм наподобяващ кръпка,
на бомба се гмуркам върху левия крак с плувка. ...

https://www.youtube.com/watch?v=Ms5HYZ8R2ss

- Какво за девиза? – подскача Ти. – Девизът е: Знам какво говоря; Знам какво искам и Знам как да го постигна. С усмивка!!!
- И кога за последен път постигна нещо с усмивка? – ровичка Баба в остатъците от огъня с другата си кука за плетене.
- О, ако обичаш, да не би да се каниш да извъртиш тъй нещата ...

Виждам
как се преплитат всички светове
и границите им.
Не смея да прекрача,
страх ме е от падане. ...

Понякога ,каква съм аз
една оклюмана такваз.
Как пък малко тук не заваля
да разхлади,
избива ме на сън дори. ...

Благодаря на Бога
била съм щастлива,
че дълги години музика жива
съм могла да претворявам
на концертния подиум ...

Прииска ми се да ви напрегръщам,
дано за бога вече се опомните.
Дивачка съм си, все една и съща,
от малко срамежливите и скромните.
Прииска ми се да ви дам надежда, ...

"Бъди... от Светлата страна!"-
така ми пожела приятел.
Приех словата със душа.
Реших. Животът щом е кратък
каквото и да поднесе, ...

- С кое какво ще правим? – смръщва лице Шмръц, в неволен опит да скрие усмивката си. – С Баба винаги правим едно и също, не помниш ли?!
- Съобразяваме се, донякъде, с необходимото, не го превръщаме в неотложно и винаги си пъхаме носовете в Бабините работи. – рецитира и се смее Ти, но си личи, че мис ...

Любовта не остава до късно. Не спи.
Не закусва. Не иска бижута.
Любовта не лекува.Сърца не лепи.
Не държи да е винаги чута.
Не отказва. Не вика. Не плаче. Не е ...

бие сърце и
прозирно се на̀да на
любвеграмада
блъска сърце и
неспирно се на̀да на ...

Да те мечтая аз
и всеки миг, и час,
това е моя страст...
обичана жена.
Щом чуя твоя глас, ...

Понеже времето е криво –
покрийте язвите, с варак.
Повтаряйте, че ви отива.
По папагалски, пак и пак.
Какво, че някой там умира? ...