ДА РАЗДАВАМЕ ЛЮБОВ
Разбрах, дошли сме тука на Земята
на всеки да раздаваме Любов!
Да можем всички да Прогледнем Светлината,
да чуем този нежен Благослов! ...

Идва този миг на вдъхновение
на полудели стъпки и ритми...
на този танц, на тази песен...
този миг на страст и нежност...
В който, без да си дадеш сметка ...

… Ех, ако знаеше, на коленете ти
как ми се иска да сложа глава…
Heartfel
Този роман ти така не дописа.
Скита навън сред порои дъжда. ...

Живота
се свлече
и рече:
,,Келѐши!
Продукти ...

Пиша дума, пиша две
малко по малко пълня всеки ред.
Греша и отново се поправям,
историята на живота си променям в настоящието.
Днес съм тук, ...

Като черния дух на птица
в душата ми - мъгла, горчива.
Съдба пък тя, и сякаш Жрица,
все двама бродим посред дивото.
И тъй я следвам, без да знае, ...

Не съм жена, която се печели.
Из мен кръстосват древните легенди.
Където свършват всичките предели,
натам духът ми устремен е.
От славен бог ли с дар ще ме откупят? ...

Дали съдбата на шега ни срещна?
Повярвай ми, посмяла се е доста!
Едно по две - наглед задача проста,
а всъщност ураган от неизвестни.
Засякохме се. Въздухът изпука - ...

Магията идва... работата намаля, а на мен ми се пише, та ми си плаче – идва ми всичко ненаписано да осъществя – и на вас да добавя... щото като гледам, нужно е... Но в крайна сметка, плачът е за силните творчески пиячи, и другите не ще го разберат, защото умението да плачеш не е за всеки – плаче се ...

Когато на слънцето
му е студено
и не иска да излезе -
прегръща
облаците и заспива ...

Цял ден вали...
От самотата времето боли.
Прекършва в теб дори и туй което
никога не е заемало место в сърцето.
Признание за есен, за студ и влага. ...

Аз просто човек съм, преди да отсъдиш,
съществувам и дишам, досущ като теб.
За да бъда аз теб и ти мен да бъдеш,
послушай, поспри най-напред.
Аз просто човек съм, поискал небето, ...

Забързано ежедневие в села и градове,
времето все така динамично си тече.
Днес си млад, а утре си стар,
носещ на плещите си тежък товар.
Трудиш се усърдно и денем и нощ, ...

Учителко мила,
учителко моя
времето мина
докато бях ученичка твоя.
Все още те помня, ...

Отключи небето дъжда
и пусна го сълзи да лее,
но сякаш потече ръжда
по моя прозорец чернеещ.
И буря навън завилня, ...

Вече да си добър е много трудно
добър да си е вече старомодно
С човещината си засягаш снобите
добър да си ... обиждаш им ''особите''
Добряка вечно е шутиран ...

Вече нещата са доста по-ясни. Поне така ми се струва. Доволен съм, че поставих въпроса за отношенията ни и че тя бе така добра да ми отговори. Иначе неизвестността щеше да ме измъчва ужасно, не че сега пак няма неизвестност. Но поне знам, че тя изпитва чувства към мен. Дели ни само връзката й с онзи ...

Открадвам те от съмналото слънце
и те понасям в моите владения,
там, в сумрака на есенните хълмове,
където ти и аз ... и любовта се сбъдват.
Където вплитам радостта в косите си ...

321. Светкавицата, за разлика от маската, пада бързо.
322. Лесно се загасява огнище. Трудно се загасява пожар.
323. Есенният студ е нищо в сравнение с нравите на нашите съвременници.
324. Не плачѝ... Побеждавай!
325. Бог е в нас. За жалост глупостта също. ...

Колко трябва да ти е писнало, че да почувстваш умора от хората?
Не раздразнение, неприязън, гняв, разочарование.
Умора.
Толкова близо до безсилие и отчаяние, и почти равно на безразличие.
Колко трябва да си се обезверил, че да махнеш с ръка на всички около теб, дори и на самия теб, и да предпочетеш ...

Крия се като депресия,
с писането се освобождавам
от шума в ушите
и надеждата за по-добър живот.

Вечер, седнали сами
сме само аз, страстта и ти.
Романтиката е ненужна, страда
няма място тя при нас.
Всичко се превръща в наслада, ...

Хартиените птици са изписани
с поредица от думи премълчани.
Крилете им, нагънати от истини,
напомнят на клавиши на пиано.
Акордите на скритото значение, ...

Виж!
стъпка
по стъпка
по стъпка
Вървя към теб! ...

Задуха вятър, като рог,
размете улиците и смути душите.
Камбанен звън се чу, а бог
изпрати мълния от висините.
Притихна всичко живо в полумрака ...

Кралството дръпна юздите, писна –
каталунци разтурват катуна.
Сбогом, гринго мой, аста ла виста,
свири цигулка с едничка струна.
Чудна е струната и горчива – ...

Когато я създаваше поетът,
изникна аромат на лято
и в дъхавите листи на букети
цъфтеше в зимата тревата.
Докосват римите с мастило, ...

Оптимистична история на българския народ
И сядам аз, братя мои, история за народа български да пиша. Историческа история, а не като оная учебникарската. Защото аз такива работи зная, че всяка царщина дан би ми давала за да мълча.
А българите били голям, велик народ. Силен, защото много ядял. Каквото ...

6
Кристина, Сара и Джесика – трите сестри Патерсън – се будят в голямата си стая. Къщата, в която живеят, е изящно архитектурно произведение. Триетажна, красива и сияеща – тези думи пресъздават най-добре монументалния ѝ облик.
Улица ,,Голд Лайф’’ е кошер, населяван от многодетни семейства, обединен ...

Светлината от лампата в чакалнята прекъсваше. „Как пък не я оправиха тази лампа” – помисли си тя. За пети път идваше през последната една година и тази лампа все мигаше. Наум прехвърляше фактите – падна по стълбите, мокро беше, току що измито, толкова е несръчна и непохватна….Извикаха я. Дежурния ле ...

Изтъквам само две причини
Тинейджърските ми години,
минаваха край мен в галоп.
Аз ще изтъкна две причини,
във хаоса да бъда "топ". ...

Голямата луна на мойто детство е вълшебна,
през едно прозорче ми разказва за света.
За принцове, царе.За мащеха враждебна.
Докосва ми къдриците и гали ме в съня.
В мойта младост ярко свети любовната луна. ...

Тишина. Спокойствие, и толкова е тихо.
Часовника не спира, секундите брои.
Прозореца отварям, звезда ми се усмихва,
и времето е спряло, сякаш, че стои.
Дълбока нощ е. Всичко е заспало. ...

Събирам мъката в сълза...
и не прегръщам.
И тя "огрява" вместо теб
любовното гнездо.
Забързан си в доводи... ...

Любов
Далече съм и близо съм дo тебе
и зная - някъде в нощта си ти.
Разтапям се във спомен нежен,
а дъждът вали, вали, вали... ...