Политици... Фанатици... Астматици... Логоретици...
Какво ли по-добре описва тези хора?
Говоря с презрение, скрепено с отвращение,
за тези, които убиха България.
Подпалиха надеждите за светлото ни утро! ...

От мига, във който те зърнах с очи,
без дъх ме остави, дълги нощи и дни
и сега след толкова години,
чувствата към теб не са се променили,
аз за теб копнея, ...

Искам да ми е зелено
във ума и във очите.
Чувствата опитомени
споделени да отлитат.
Искам да не помня болка. ...

22
Днес много народ нещо пише и пише –
сиреч, много народ по любови въздиша,
та се питам не съм ли просто част от модела,
който сякаш тръби: „Пиша както си дишам“? ...

Струва ми се, че е приказка...
почти невъзможна за вярване...
но вярата ми е по - силна
и несломима от всякога...
Всичко е толкова реално... ...

Сърцето ми от горест гореше,
от очите ми капеше жал.
В ъгъла на тъмната стая,
мрежички светлина се крадяха.
Потъваха в черния мрак ...

Тупа, лупа... Сняг вали,
побеляха мойте коси!?
Тупа, лупа и брада,
стана цяла бяла тя.
Тупа, лупа и беда... ...

Изненадай ме,
бъди
неразумен
и над моя
разум ...

Прошка от отвъдното
Лятната жега така бе стиснала с горещите си пръсти малкото село Чолаковци, че сякаш се опитваше да го задуши в адския си пек. Всичко живо се беше скрило на сянка, над къщите бе увиснала дълбока тишина, дори пред кафенето на центъра липсваше обичайното суетене. Тук всички лета бях ...

Навън в снежно време
крачи той безморно.
И няма време той да дреме,
трябва да се труди неуморно.
Старецът с беззъбата усмивка, ...

ПЛЕСНИЦА ЗА ПЛЕСНИЦА
(приказка от Сава Попов)
Хитър Петър вървял по улицата. Един турчин-нехранимайко го настигнал и му зашлевил плесница. Петър се обърнал.
— Прощавай, Петре! — рекъл побойникът.
— А-а-а, удари ме пък после — „прощавай!“ — възнегодувал Хитър Петър. ...

Разрухата
започва с влюбването.

Аз мечтая
да хванеш нежно ръката ми,
да се разхождаме бавно из квартала,
да поседнем на някоя пейка,
да погледаме звездите. ...

Ти оставяш в мене тръпка
и те чувствам тъй близо,
а отвътре всичко ме изгаря
и само мисълта за тебе ме държи високо.
Без тебе пожарите не мога да гася ...

Аз все съм на въпреки. Все ще променям света.
А всъщност в самата мен царува безпорядък.
Тук съм сложила това, там онова,
И като цяло водещ е Хаосът.
Сутрин пия задължителна чаша кафе. ...

С двеста удара бесни в минута
го обичаше мое сърце.
Бих го следвала - вярна кошута,
на крилете на вятър перце.
Тази обич бе толкова страшна, ...

МОЖЕ ЛИ ЕДНА УСЛУГА?
По дяволите, как се прави винен кебап без вино? И защо, по дяволите, беше решила че май все пак има точно за една чаша в бутилката... тая същата бутилка от Мерло, която снощи бе докапчила и сега дъното й закачливо й намигаше от препълнената кофа за боклук...
Ванчето въздъхна, из ...

говорят си
пчелата и слънчогледът
за сладостта на целувката

А​​​​​​​​​​​​​​​такувам тъжните мисли и
Знам, че дълго ще ме боли.
Свличам се отново на земята.
Ъгълът е толкова самотен.
Мисля си за нас и ...

В рокля на цветя
Ще дойде този ден, в който аз ще се завърна
и прекрасна рокля на цветя ще облека,
ще мина, а всички мъже след мен ще се обърнат,
а ти ще гледаш само от отсрещния трoтор... ...

Аромат, пренасящ ме вкъщи.
С него отново ме докосва земята ни.
Отново е време за дълго чакани
прегръдки топли,
скули - ...

Като тлееща жарава
угасват чувствата във мен
и потъва във забрава,
щастлив преди години - ден!
Щастливото лице помръква ...

Всичките ми грешки са безценни!
Всяко камъче, което ме препъна,
всеки тромб във крехките ми вени,
всяка болка, пред която се огънах...
Бурите, които превъзмогнах, ...

Сладка фея не съм
и магии за щастие нямам.
Като скъсан налъм
е животът – суров и безсрамен.
Вехнат всички цветя ...

Не съм усетила кога си влязъл.
Сънят – свалил оградата желязна,
приспал и стражата незабелязано...
Усетих само устни незабравени –
целувката, която ме оставяше ...

Започна бавно… бавно този ден…
Заслушах се в росата… Кацна птица
и ми донесе порив за небе,
изгубен между хиляди корици…
Загледах се задълго в този миг, ...

Колко лесно е с думи да го кажеш,
да го напишеш даже по-добре...
За миг решаваш, че ще се откажеш
и чакаш болката все някога да спре.
Колко лесно е...? Колкото пожара ...

„Магически реализъм“ в кубинското ежедневие
Едни от най-смешните ми спомени от Куба са хилядите неуредици, с които сме се сблъсквали там и оригиналните кубински методи за разрешаването им. Дори на испански, но само в Куба забележете, си има дума (mecaniquero) която се отнася за професията „човек, ко ...

Непрежалена в гроба обръща се
любовта ни отдавна погребана,
като пушек изви се над къщите
и зачака да бъде отнесена.
Ту кълне като вещица чумава, ...

Генка Богданова
Цветни пъпки са душите ни човешки,
жадни за доверие, любов и ласки...
Те търсят, топлина и нежност,
за да разцъфнат в цветове разкошни. ...

Позна ли ме...
На цветето съм... аромата.
Усети ли, че идвам?
След мене бързо заключи вратата.
Че не жена... ...

Как би се спуснал този зимен дъжд
по грапавата буза на пейзажа…
Той чака само нашето “ела!”,
а просто няма кой да му го каже.
Отдолу в ноемврийската мъгла ...