Днес избрах да бъда щастлива,
ще захвърля далече всяка тъга,
ще се смея на глас, ще гледам игриво,
ще допусна до себе си пак любовта.
Днес избрах да бъда красива, ...

Когато тъжно вглеждам се във лунна сянка
и тихо длани пред лицето си събирам…
Когато душата ми се вглежда в тиха дрямка
и бавно кръвта из вените пулсира…
Когато сълза се ражда самотна в края на окото ...

Обичал ли си ти така?
До безумие, до лудост, до предел!
В очакване да тръпнеш,
а после ей така, да си отхвърлен?!
Обичал ли си ти така? ...

Сред камъни пълзи змия
по пътя на своята прокоба.
Тя търси място с топлина,
за отровната своя утроба.
На Солунска до градинка живее ...

Когато имаш лош ден, затворен в сивота-
аз ще ти дам белия лист и перото на свободата!
Когато, чувстваш, че сърцето ти е разбито-
аз ще събера парчетата от него- едно по едно!
Когато от мълчание имаш нужда- ...

Чувствам се зле. Трябваше да поговоря с някой. Единственият човек, който ще ме разбере е една приятелка. Умно момиче. Винаги разбир,а ако ме тревожи нещо и тя е единствената, която ще влезе в положение.
Набрах номера й.
- Ало! – почти веднага отговори с ведър глас.
- Трябва да поговорим спешно е. – ...

Сълзи
Сълзи и емоции накуп в едно
изпълнени с теб и мен,
обикаляни лабиринти вечно,
осветени с обич - лъч безумен..., ...

КРЪСТОСЛОВИЦА
Стояха в хола. Навън беше зелено, ама напълно зелено. Този цвят е много интересен – заема пространството, изпълва го, достатъчен е, едва остава място за пчелите, които страхливо жужат, докато опрашват света.
- Как се отнема живот? – попита тя. Четеше някакъв вестник.
Той се размърда. О ...

Самотен седи на масата той
и чака да влезе поредната „жертва”.
Потънал в дълбок, философски покой,
само със погледът ги отмерва.
На лов е излязъл за млада жена ...

Чувствата си изливам
като дъжд от очите ми!
Изливам ги и
поливам се с тях;
като цвете, готово да цъфне; ...

Страхувам се
Да запаля Лято, ме е страх,
да не би назад стрелките ни да върна.
Страхувам се - да не е грях,
да се грея в някой, който също мръзне. ...

Толкова беше ти красива,
че плаках, взирайки се в теб,
плачех аз от недостижимост
на младото сърце, обвито в лед.
И ослепявах бавно от сълзи, ...

Армията настъпваше на изток. Слушахме по радиото новини от фронта. До една обнадеждаващи. Войниците на Лидера бяха непобедими. Идеалите им ги превръщаха в свръхчовеци. Правеха ги способни на немислими геройства. Големият ми брат се записа доброволец, едва навършил осемнадесет. Как му завиждах само! ...

Знам душата му от какво се вълнува,
а птиците пеят в нощта. Ти не ги чуваш.
Явно съм тъмна и тиха, безумна,
и ходя в река от забравена чувственост.
Но не умирай, помни ме, забравяй, усмихвай се, ...

към края на синия ден
аз те чертая безсилна смутена
в парченце омраза трепти
душата вехта сломена
в очите тъжни на края ...

Усещах те като
глътка горчиво кафе
парещо и тръпчиво в
гърдите ми.
Измъкваше се бавно. ...

Днес ще пиша за любов, отново. Тази не е като другите, много по-различна е! В нея няма място за омраза, гняв, предателство, ругатни и безсмислени спорове. Тя е истинска, взаимна и вечна. Звучи нереално, нали? Всички сте я чувствали, но не сте я оценили, тъй като не сте я загубили. А аз.. аз я загуби ...

Танцът на един живот
На площада, огряна от сноп светлини,
още старата опера чака
под прожектора ярък да се появи
балерината-лебед от мрака. ...

Не ме е страх от бури и метежи,
от тежки думи и сплетни,
отдавна не робувам на копнежи,
не вярвам във отминали мечти.
Душата ми позна, какво е болка, ...

Всяка седмица у нас е страстна.
Всеки ден беди пълзят, кръжат...
И все по-бясна
властническа каста
води ни... ...

Тези хора дали са щастливи?
Гледам ги как
си затварят прозорците,
на терасите пушат
и пламъкът от цигарата ...

Понякога трева съм,
а понякога съм роза.
От тези, дивите -
с многото бодли.
Стебла увивам ...

Пролетно
Зима е, а сякаш е пролет,
слънцето топло пече.
Из храсталака наднича
сивото малко врабче. ...

На Емо
Примири се най-после, сърце!
Не люлей бясно гневна камбана!
Подслони под цъфтящо дръвце
свойта бяла тъга неразбрана. ...

Натежало минало
Напускам този свят самотна.
Моята сянка ще следва твоето сърце.
Разпилени чувства ще ги сбереш ли?
С илюзии и болка стиснала ръце ще усетя ...

Буйната, ситно накъдрена коса на Тоня се вееше над седалката на кабриолета, подемана от мощните въздушни струи. Стиснала здраво волана с дясната си ръка, младата жена размахваше лявата си над вратата. Наслаждаваше се на хладните милувки на вятъра. От малка обичаше вятъра. Незнайно защо той пораждаше ...

Чертите мили в утрото изгряли
с лика любим на идващия ден
в сърцето като цвят са разцъфтяли,
защото любовта живее в мен.
Виж как времето препуска ...

Звезди сияят в нощния простор
и нея сред лъчите виждам там.
И най-хубавата е - няма спор
и любовта ми е просто храм.
И ангел него осветява - ...

Качвала ли съм се на влак? Отдавна.... от сто години.... амиии, от повече... от една вечност. Да, да, цяла вечност премина! Та нали вечността е моя? Нали? Навивам си я пръста. И я отпускам. Капка, по капка.
Какво? Казваш, че вечността не се измерва с капка ли? А ти от къде знаеш? Моята вечност се из ...

"Гробарят ли си ти, или – мъртвецът?!
Отдавна исках да го разбера."–
"Аз дух съм като теб, а ти – живецът
на вече отлетялата душа!"

ХРАМ НА ДИШАНЕТО
(превод от македонски)
Когато поетът се пита какво научихме от Христа,
това, повярвайте, не е религиозен въпрос.
Има една ясна утринна светлина ...

Останал без глас,
в полусвяст,
пъпли приведен
към своя последен
молебен ... ...

От най-различни източници зная,
че ако е ленив и поспалив,
човекът трудно ще попадне в рая.
Аз затова със изгрева се будя,
закусвам и започвам да се трудя. ...

безкрайно Те(б) Обичам
и вдишвам близостта ти
и сдържам дълго дъх
за да се гмурна и доплувам
в тишината на словата ...