"Какъв пример на народа давам,
лоши неща, нередности правя!
Но що в КС* да не се настанявам,
защо този пост чуден да оставя?
Как с вишегласие бях избрана, ...

Мила мамо, как да ти кажа,
че ми липсваш, че няма те тука...
Как да поискам от тебе обич,
топла ласка, съвет и поука...
Телефонът е нашата връзка. ...

Този вятър със всичките свои приумици
днес съвсем ми прилича на теб.
Дръзко идва… За малко… А после се влюбва…
И в съня ми взривява небе
по- безкрайно от морската песен на гларуси. ...

Ела си, ела си, ела си...
Аз съм хълмът, реката отвъд, но най-вече болката
и съм зелена и водна,
самата страст съм - Ела !Ела!
Прочети ме на тъмно - ...

Слънцето изгря,
сутрин като предишната.
В средата на пустинята
между руините
туптят сърцата ни. ...

Човек не покорява върхове.
Изкачва ги, оглежда се и слиза.
Върхът е връх, защото е далеч
от всякакви потребности за близост.
Там не виреят други светове ...

Можем да се срещнем –
винаги, по всяко време.
Колко много сянка има скрита в светлината...
Можеш да изстинеш тъй внезапно,
неусетно. ...

В тези есенни вечери дълги,
притаени във залива кротко,
спят, положили в пясъка хълбок,
уморени рибарските лодки.
Във скалите, разпенили гребен, ...

Това му е хубавото
да си млад поет –
Да си тръгнеш преди да си дошъл
Да се пребориш след първия час
на последната победа ...

И в мъртвия език на Планината
се чувства безгранична свобода,
прокрадва се по хребета мъглата
и слиза като бяла тишина.
От върховете, остри като пики, ...

Няма крайно, което не е трагично...
Както ледници - които не тежат.
Тръгвам бързо. Вратата ми се усмихва.
С мен си себе си, без мен си просто сам.
Със дъха си рисувам здрави мисли. ...

Като забравена зора
Очаквах своята мечта
да тръгна пак в полята
и слънцето като съдба
да се усмихва в небесата. ...

Ще се събуждам плувнала в пот смразяваща,
със зъби, тракащи от вълчи студ и преумора.
И пребледняла от безсъници натрошени, със
сълзи адовски за тебе ще заплача... че от ръцете ми
безплътно всяка нощ си бягащ!

Светът неистово тежи
Светът неистово тежи
на раменете, свили се от болка -
от работа, от грижи и лъжи
във лабиринт - напразни обиколки... ...

На жената, която ме отгледа
Мама сега е само снимка.
Присъствие недоловимо.
На млади вейки нежен шепот.
Самотен вик на тъжен вятър. ...

Първият ми полет.
По-зле – първата ми близка среща с летище.
По принцип не съм от хората с вродена грация, а на обществени места с висока плътност приличам на Шрек по цвички и балетна поличка. Бледо розова. Или ще се спъна баш в краката на някой, пред когото се напъвам да мина за човек с опит; или, ...

Лицето отново
от сълзи измито е.
Сърцето не бе готово
болка да го прободе.
Душата търси ...

“Бъди силен. Не спирай да вярваш.” – Думи, на които ме научи най-добрият човек, когото познавах. Думи, които все още са заредени с магия... но явно дори тази магия не е достатъчна, за да запълни празнотата... която онзи ангел остави.
Не, тя не е умряла. Тя все още е жива и дори се виждаме всеки ден. ...

Влюбена във есента,
в романтичните ù стъпки,
във уханните листа,
даващи ми нежни тръпки,
не усетих как замина - ...

> Държиш отговорите дълбоко в ума си,
>
> преждевременно ги забравяш,
>
> това е начинът, поради който човешкият ...

Господи,
аз напуснах "бордея" и се връщам при Теб,
приеми ме смирено разкаяна.
Ето - в двора съм, на колене
и не зная какво да Ти кажа. ...

Край Техеран
земята е като старица,
набръчкана е
цялата страна...
Погледна ли отгоре, ...

Семенце
засявам в теб -
в най-топлото,
най-тъмното,
където сам не смееш ...

Ще направя всичко, за да си щастлива,
дал съм ти сигурна гаранция в аванс.
Любов сме и мигове богати с обич,
приказно красиви в скромен тих нюанс.
Само ти познаваш явната ми същност, ...

Любав иде, без да пита
Хубав момък, на кон иде, мари,
хубав момък, на кон иде.
Дето стъпи, земя треси, мари,
дето стъпи, земя треси. ...

ПЪТЕКАТА
И пак пристъпвам слепешком в мъглата гъста,
не виждам пътя си напред – напред е мрак,
и като стар слепец опипвам с тръпни пръсти
безплътното пред мен. Бих спрял, но няма как ...

Разбрах, че ме мами, почти. Хванах я навреме. Тя предаде нашата любов. Побеснях, тихо. Не вдигам скандали. Исках да я малтретирам, да обезобразя красивото ú лице. Повече никой да не я пожелае. Не слушах обясненията ú. Кълнеше се, обещаваше ми да прави каквото пожелая и го правеше. Желаех я по 3-4 пъ ...

... пресъхнала луна сънува приливи,
завижда ни за бурите
и всяка сутрин бори се за капчици роса,
но с утрото заспива в жадна меланхолия...
Тичаме цяла вечност преди изгрева, ...

... ще се видиш
в моите стихове,
ако дръзнеш
да ги прочетеш,
ще се разтопиш ...

Лунните сенки на моите очи
сега бродят в сърцето ти,
за да поискат последните капки любов,
които ще превърнат есенните листа
в снежинките на топла зима... ...

Какво ми направи...?!
Да не зная коя съм,
изгубила сетивата си... без път и посока...
без болка - безчувствена...
да ме коват и разковават, ...

В каква реалност днес живея?
Какъв е този свят на пагубност и болка?
Дали на 50 ще имам сили да се смея?
Да копнея, да преодолея?
Да преодолея спомени ...

Шумно е. След миг
ще бъде тихо като тогава,
сигналът ще ни събере зад масите.
Пак сме ученици, сини,
само дето сме с пагони. ...

Тъга
В съавторство с Михаил Цветански - Огнян Пожаров
От любовта ни... само ти остана.
Като къртица ровиш в мисълта.
В душата ми си нелечима рана ...

(По идея на В. Чернев - "Стихотворение, което не казва нищо")
На друг език говори ми Небето -
за облаци, звезди и синева...
Аз слушам с ум, душа и със сърцето,
но как да ви разкажа за това? ...

Като вулкан съм гневна и земетръсно опасна.
Кой така налудничаво света подреди,
че и ми налага да блея колко е прекрасен.
С кой друг свят да го сравня, че така да отсъдя,
докато тук излежавам вечна присъда? ...