Стоиш пред мен с усмивка нежна,
пълен с надежди и копнежи цял.
И очите ти - ах, тези бисери безбрежни,
разказват приказки всевечни пак.
Проникваш в забранени територии, ...

влез в мен
и се отпусни
приятно е да те усещам
само дишането
ако можеш забави ...

ЗАЛОГЪТ
Иво се криеше, в една мизерна боксониера вече пети ден. Никой не знаеше за този апартамент, освен него. На това разчиташе. Но все пак щеше да му се наложи да излезе от там. Три денонощия не беше ял, краката му трепереха, а стомахът го болеше много. Притежаваше всичко на всичко десет лева. Ко ...

Здравей, Буба!
Знам, че е смешно това обръщение - "здравей" към едно мъртво куче, знам, че си мъртва отдавна, но някак имам нуждата да общувам с теб... По някакъв начин. Дори и толкова смешен и глупав.
Работата е там, че не се разбирам с хората, Буба. Нито аз мога да ги достигна, нито те искат... Те ...

…
тя е силна
(по детски)
с дълбоки очи
и от празното нощем ...

К:
Аз съм ужасен, скъпа.
Много лесно можеш да ме намразиш.
Всички ужасни грешки ще пазиш,
дълбоко, колкото да им се порадваш. ...

ЩЕ ПОЛУЧИТЕ ВСИЧКО, КОЕТО ВИ Е НЕОБХОДИМО
06.09.2009 г.
Съзнанието на съвременното човечество е ориентирано предимно към свободното създаване на нови изразителни човешки проявления, свързани с комуникативното общуване в човешки аспект. За мнозина е непонятно общуването между световете и се ограничав ...

Компютърният вирус – технологично или социално явление
Живеем в епоха, която преди 30 години като представа е съществувала само в лудите мечти на тогавашните тийнейджъри, фантастиката и филмите. Едва ли тогава някой си представял, че след толкова малко време животът ще е такъв. Докато анорексията е ...

Ще те призова с небесните езици,
да ме помажеш с твойта благодат
и да пратиш ангелите като птици
в добро и зло над мене да кръжат.
Святият ти дух да ме изпълни, ...

Планина от гръмогласен смях издигната -
по нея колeла от въртящи се сънища.
Прозява се легло от самота,
върху което аз все спя и сънувам дъга от тишина.
Изолиран вятър си път проправя ...

по Бърнс
Простете планини зелени,
прощавай, роден край любим,
както по вас и вий по мене,
тъгувате... но ще се разделим. ...

Ти пак си плакала, нали?
Поглеждаш ме в очи с досада,
че някой пита те, а в теб боли.
О, Господи, а ти си толкоз млада.
И толкоз хубава усмивка имаш, ...

Надмогна есента сърцето ми.
Загледах се през рамо към мечтите.
Прости ми, че поисках си за малко
парченце от забързаното твое време.
Поисках да прелитна със листата ...

Отивам си, а ти дори не знаеш.
В посока друга виждам, че вървиш.
След себе си студа оставям.
Отивам си със изгрева на Слънцето, докато спиш.
Със Слънцето летя, ...

Докосвай, нежно с пръсти ме докосвай.
Събличай, с поглед ме събличай.
Целувай, страстно целувай голото ми тяло.
Побъркваш ме, когато правиш всички тези неща.
Когато ме докосваш, страстно ме целуваш. ...

Затвори очи и заключи съзнанието си, ако искаш.
Или плачи, крещи безсилно и проклинай в тишина.
Накрая просто лягаш и глава във възглавницата си притискаш.
Даде ти без да му поискаш и те остави да вдишваш тъмнина.
Боли ли те наистина или си го втълпяваш? ...

Блянове.
Мечтите се изплъзват,
когато започват сами да говорят,
да, вече са близко
и чао. ...

Твоите очи,
толкова странни,
красиви, любящи,
екзотични и мрачни,
променливи със смях и сълзи. ...

Хелоуин. Денят, в който се маскираме... прикриваме себе си. Но защо го правим? Нима останалите дни в годината не сме “маскирали” истинската си същност, търсейки одобрението на околните или просто от страх да покажем слабостите си? Чудя се няма ли да е по-добре да има ден, в който вместо да крием дор ...

Знаеш ли какво е страх?
Знаеш ли какво е да боли?
Знаеш ли какво е да поправиш нечий грях?
Аз не знам, но знаеш ти...
И както казах, всяка грешка към нещо води... ...

Седя и чакам. Нервно поглеждам часовника си. Вече е осем и петнадесет, а нея още я няма. Къде ли се губи? Отпивам от виното и паля поредната цигара. Ръцете ми треперят от страх дали ще дойде. По дяволите! Разлях малко вино върху перфектната бяла покривка. Келнерът за пореден път идва да ме пита дали ...

За миг забравих, че не съм единствена,
че друга има между теб и мен.
А исках да съм твоя и обичана,
и слънцето да съм на твоя ден!
Дали тя може като мене да обича? ...

Тръгнахме да търсим из тъмата
това, що много преди нас презряха.
Спънати, пред камъка се спряхме
и зинали мигом онемяхме.
Някои се разкрещяха, някои побегнаха. ...

000000000000000000000000000000000000000000000000000000
Кити се бе сгушила в широката топла гръд на Джон. Бе цялата в кал! Усещаше се толкова мръсна и опозорена, че я бе срам да каже и думичка!
- Хей, Кити от Катрин, нали ти бях казал да не излизаш от замъка без мое разрешение? - нежно ù каза той. Ус ...

Една случайна среща,
докосване небрежно,
поглед, усмивка - неизбежно,
а момичето беше просто момиче
и после, после какво...? ...

ВЯРНАТА ПЪТЕКА
Ако знаех твоята пътека, дъще,
непременно щях да ти я кажа.
Дали е тази на слънцето, което сутрин се връща
изтощено от пирова нощ, да си легне на плажа? ...

... Ади избърса с ръкав насълзените си очи и се настани пред писалището. Извади лист за писмо и въздъхна, сякаш се съсредоточаваше над него. Превъртя няколко пъти химикалката измежду пръстите си и започна неуверено:
„Мила мамо,
утре ставам на 13. Всяка година на тази дата ти пиша писмо и се моля да ...

lacuna coil - i won't tell you
I cannot tell you you're falling apart
Open your eyes if you wanna survive
I want to tell you your love is a lie
But I won't tell you, I won't tell you. ...

Някога дали ще те забравя,
слана ще послани ли моето сърце.
Някога дали сама ще остана,
ще престана ли към теб да протягам ръце.
Някога ще те поздравя ли само, ...

Крачех бавно по извитата алея и гледах нагоре към короните на дърветата, които услужливо бяха закрили гледката към сивото небе така, че да нямам
никакъв шанс да срещна сърдития поглед на Белобрадия, в случай, че изобщо съществува подобна личност... не че ми пукаше особено какво ме чака отвъд, но
опр ...

Убий ме, преди с друга да те видя.
Убий ме, преди да усетя какво е заблуда.
Убий ме и без да ми казваш защо правиш това,
аз в ръцете ти ще се оставя –
без дори да пророня сълза. ...

... след буря...
„Първо дойде предчувствието,
изпреварило сетивата,
а после усещането, че нещо ще се случи,
направи въздуха на вятър.” – Коста Качев ...