Poesía de autores contemporáneos
Хайку, пратено от Бога 🇧🇬
Спокойно, момче.
Всичко ще бъде наред.
Продължи напред.
На учителите, с любов 🇧🇬
да кажем днес, благодаря,
за грижите безчет неспирни,
за всички благородни вам дела.
За знанията, за труда ви, ...
Посветено 🇧🇬
Винаги е имало.
За всекиго.
За всяко нещо.
Място. Време. Пространство. ...
Българска му работа 🇧🇬
Р. Чакърова
По реда, в който бях си записала всичките точки,
вмъкнах малки парченца душа, оживяла по план...
Стенографът без мен протокола да пише започна, ...
Купидон 🇧🇬
настоятелно почуква по вратата,
отвори!
Отвори ѝ!
И с усмивка посрещни я! ...
Там, високо 🇧🇬
Там, високо в планините,
покрити с бяла пелена.
Там, където се спускат реките,
преди да се превърнат в леденина. ...
Погледни 🇧🇬
Виждаш ли ме? Поне насън. Аз съм там.
Чакам да ме извикаш пак към себе си,
а след това отново да ме захвърлиш.
Погледни без болка към тъмнината. ...
*** 🇧🇬
що я пазиш, що я криеш?
Сякаш е море дълбоко -
дави ме, ще ме затрие.
А снагата ти - лозица - ...
Що е то? 🇧🇬
то лежи и вика: “грух“.
Мръсно е, с дебел корем,
угоява се добре
и носа в калта си вре, ...
Самодива 🇧🇬
и къпеш се под лунен водопад,
в косите пролетния мирис носиш,
а във очите - утринния хлад.
От самодивско изворче отпиваш, ...
Lotus flower 🇧🇬
те са по-достатъчни
от всичко.
С теб изтръгвам
сърцето от корена. ...
Не питай 🇧🇬
Не питай, мога ли да спя!
С болката си, как се справям
и мъката си, как удавям!
И към най-големия си враг, ...
Жажда 🇧🇬
оцеждат до последно капки дъжд.
Земята полудяла е от жажда,
в едно треперещо предчувствие,
с очакване за зряла ръж, ...
Балада 🇧🇬
на залеза в притихналия ден...
Спомни си с топлота за мен;
и просто малко помълчи.
Ще пърхат мислите с крила - ...
На един приятел стигнал 60-те 🇧🇬
Какво е важно да си научил, щом реалност станат те?
Освен, че вече си по-знаещ и за мнозина вече стар,
но и много мъдрост си натрупал и я приемаш като дар.
До изводите важни в живота стигаш и хубаво е с други да ги споделиш. ...
Продължение... 🇧🇬
покоя ни да наруши,
знам празник в село ще захване,
или ще имаме беди!
Задъхва се тя при пожари ...
Иван Петров 🇧🇬
на завет - зиме, лятоска - на сянка.
Към два е празен малкият площад,
отдайте чест на неговата дрямка.
И още есен е, ала прехвърча сняг. ...
Пролетен сезон 🇧🇬
защото беше студ и мраз.
На пролетта пък се зарадвах,
защото тя дойде от раз.
И стана бялото зелено, ...
За да настръхнеш 🇧🇬
е сублимна в собствения си спектакъл.
На показ дребни капчици роса
по врат оголен, копнеещи за вятър.
Ела при мен! Дъхът ми е застинал, ...
Мечтая си за стих 🇧🇬
Мечтая си за стих,
без време, без глаголи!
Несъхнещ извор жив,
задъхан, неспокоен! ...
Моля те, животе... 🇧🇬
животе, все не спираш,
като нилски крокодил
беди да ми сервираш!
Остави ме, да се рея, ...
Обич бяла ще съм... 🇧🇬
да те обгърна искам със вълни.
Да ме имаш даже щом си сам,
обичаща те и пълна със мечти.
И тихите ти чувства ще събудя, ...
Но продължава 🇧🇬
и слънцето в нея на две се строши,
а блясъкът негов, в кристали изстива
и боцка със прелест в две мъжки очи.
Тогава се случва неземното чудо, ...