Poesía de autores contemporáneos
Топло чудо! 🇧🇬
отдавна май
пресъхнаха,
на очите ми
превърнати ...
Преследвай я 🇧🇬
в преследване на крайната си цел.
След себе си, какво ли не оставях -
усмивки и сълзи, любов, разстрел...
Убивах лошото, доброто поощрявах, ...
Незабравка 🇧🇬
на входа
празната паничка
на цимента до чешмата
ръчната количка ...
Отговор 🇧🇬
за положение, за уважение, за състояние.
През разстоянието на изминалите дни
преценяме какви сме и какви не сме били.
И свива се сърцето- виж го- в шепа се побира. ...
Паднал ангел 🇧🇬
зад себе си, превърнал сърцето си
в прах и напълно изгубил се.
Роден съм от майка фурия,
а баща ми е огънят бурен, ...
Как се обича 🇧🇬
То не беше любов.
Беше грях и прошка.
Мълчание и болка.
Не бе любов, а някакво сливане. ...
Бесове 🇧🇬
и вилнеят, раздират я, разпарчатосват.
Във кръвта ми отровно, ехидно бушуват
и сърцето ми с белези злобно дамгосват.
И е черно, злокобно и плашещо в мислите, ...
Завръщане 🇧🇬
деня,
и да
спре
пред портите на Здрача. ...
Само спомен остава, ура! 🇧🇬
две сърца в беда!
Любов ли бе това?
Кой ни прокълна?
Сякаш спомен далечен, ...
Търся... 🇧🇬
където мислите неусетно заспиват.
Място, което не прилича на бездната,
когато всеки любим си отива.
Да не усещам как боли тишината, ...
Хабитат 🇧🇬
да бъдат мярката и коректив -
чевръсто с мутренски похват,
се пръква някой примитив.
Добрал се до Олимп случайно - ...
Още съм лято... 🇧🇬
искри от небето,
та да ги постави
като лунички
по слепоочието.
Само един миг... 🇧🇬
успокои копнежа ми
да те видя,
не знам дали беше спомен
или мечта, но също така ...
Ще дойде моят ден 🇧🇬
когато няма вече да съм натъжен,
когато болката ще свърши
и вечността сълзите ще избърше.
За нея ще мисля аз - ...
Пътят свърши 🇧🇬
Пътя свърши, остават само спомени.
Спомени които радват и болят!
Безбрежна нощ, жена до мен и сила,
не искам да съм сам, а да летя! ...
LOVE 🇧🇬
небето в мен плаче и тъжи,
пред очите ми неясното мъгливо,
и ме тровят само черни мисли...
Ти си тук и ме разбираш, ...
Помак 🇧🇬
Помак съм – неразбран помак, –
без дом и истинска родина;
залутан в непрогледен мрак,
по пътя си нелек ще мина. ...
Аз съм... 🇧🇬
Р. ЧАКЪРОВА
Аз съм старият чайник, къкрещ без шум над огнището.
И онази "дивачка", която макар неполивана – ражда.
Твърде ловко умея да крия дъха си във нищото, ...
xxx46 🇧🇬
Във шепите си лакомо ще стисна
внезапни мигове на щастие свенливо.
Ще се смаля в картина живописна,
сърцето ми ще бие по-красиво. ...