Poesía de autores contemporáneos
Няколко стаи и двор 🇧🇬
В неделя сутрин. След кафето,
с отворени прозорци и врати,
нахлува с младоликото течение
умората от бившите ми дни. ...
Горещо време 🇧🇬
ГОРЕЩО ВРЕМЕ
И пак горещо е, пак жега ни очаква.
На Арктика топят се бързо ледовете.
На океаните нивотo се покачва, ...
Перла Русалка 🇧🇬
Скришом говоря със всяко от тях.
Тихо разказват ми приказки сладки.
Нежно поклащат главички със смях...
*** ...
Очакване 🇧🇬
или това е споменът - камбана?
Солта извира в моите очи,
а залезът е ален като рана.
Солта е и в морето - моят Бог. ...
Анемия 🇧🇬
с пустеещи артерии
с нищожно количество
червени кръвни тела
разнасящи носталгия ...
Усещане за Вечност... 🇧🇬
Сега: загледан в синята далечност,
самотен на крайбрежната скала,
усещане за проиграна Вечност
(неясно като утринна мъгла), ...
Сърцето ми 🇧🇬
Внимателно, назад отстъпвай.
Ще се подхлъзнеш то е заснежено
Не знаеш колко много то е натъжено!
Сърцето ми туптяло е само. ...
Мъжете 🇧🇬
И често мъката гасят с ракия.
По бузите брадясали пълзи
зло отчаяние. И самотия.
Нещастни са за трима, но мъже ...
Ангелът на думите 🇧🇬
Който с думи окови троши.
Ще пристигна, навярно със мрака.
Ти ще виждаш през мен като в дим...
Много скитах и много те търсих. ...
Теменужена песен 🇧🇬
поздравява доброто море.
До нозете му водка, цигара
и едно недопито кафе.
А към залива тихо се носи ...
Ако може сънят 🇧🇬
то нямаше само да символизира.
Неизвестността подбужда тръпки,
а бъдещето е измислица голяма,
но мечтите правят първите стъпки, ...
Аз имам право да оспорвам естеството Му... 🇧🇬
бих оспорвала отново смисъла,
дори да знам,че спорът ми е „кауза пердута”.
Защото Силата е слабост,
а Величието- високомерие ...
Еретично!?... 🇧🇬
Терзае ми
разсъдъка
въпрос...
Ако не бяха ...
Спомен от мечта 🇧🇬
И остана само спомен от мечта...
Ти замина с друг - далече отлетя...
И сега съм сам - със чаша от тъга...
Някога аз тайно те обичах, може би... ...
Прелюдия към светлината 🇧🇬
2
Не биде ден
„Който казва, че е в светлина, а
мрази брата си, той и до сега е в ...
В отговор на… 🇧🇬
лъчезарно, като усмивка на дете!
Но често губя вярата. В съмнение,
все изоставя ме мисълта за криле.
А не поканя ли доброто в душата, ...