Poesía
253,1 el resultado
Ням 🇧🇬
Той винаги с цветята разговаря
и никога не носи пистолет.
Животът го пребива със шамари.
Усмивката е неговата чест.
Децата го разбират по очите, ...
и никога не носи пистолет.
Животът го пребива със шамари.
Усмивката е неговата чест.
Децата го разбират по очите, ...
552
2
Училище за спомени 🇧🇬
Научих се да си спомням доброто,
за злото не искам да мисля дори,
да търся, да моля, да виждам живота
и в малката капка роса призори!
Научих се всичко красиво да пазя. ...
за злото не искам да мисля дори,
да търся, да моля, да виждам живота
и в малката капка роса призори!
Научих се всичко красиво да пазя. ...
1.1K
10
Спомен 🇧🇬
нуждая се от твоята любов
не искам липсата ѝ да ме разпилява
защото знам че някъде далеч от тук
за нещо нереално някой друг
(сред болката си) ...
не искам липсата ѝ да ме разпилява
защото знам че някъде далеч от тук
за нещо нереално някой друг
(сред болката си) ...
705
12
Арт любов 🇧🇬
любвеобилни
арт души
преосмислящи деня ти
влюбват те
във любовта ...
арт души
преосмислящи деня ти
влюбват те
във любовта ...
932
Трескав сън 🇧🇬
Сам съм и не съм. Приижда вечер,
а не мога да се утеша!
Знам ли накъде да тръгна? Вече
сам не мога нищо да реша.
Плиска се кръвта ми като луда ...
а не мога да се утеша!
Знам ли накъде да тръгна? Вече
сам не мога нищо да реша.
Плиска се кръвта ми като луда ...
540
2
Време да бъдем добри 🇧🇬
Когато ни грабне стихията, тогава усещаме, че и ние сме хора.
Когато боли ни някъде, тогава усещаме, че още ни има.
Егоизма опитваме да преборим, надделяваме страх и умора,
от черупката своя излизаме и ставаме пилигрими.
Миг живот, вкус на корида. После опитваме от себе си да избягаме. ...
Когато боли ни някъде, тогава усещаме, че още ни има.
Егоизма опитваме да преборим, надделяваме страх и умора,
от черупката своя излизаме и ставаме пилигрими.
Миг живот, вкус на корида. После опитваме от себе си да избягаме. ...
1.1K
Дъждът ме гали с уморени пръсти 🇧🇬
Дъждът ме гали с уморени пръсти,
не му омръзна, отдавна все вали,
прогизнаха във мене всички мисли
и чувствата превръщат се в сълзи.
Като листо на плачеща върба, ...
не му омръзна, отдавна все вали,
прогизнаха във мене всички мисли
и чувствата превръщат се в сълзи.
Като листо на плачеща върба, ...
1.3K
6
*** 🇧🇬
От пожара на твоята "обич"
във душата ми скръбна
остана единствено пепел!
И вървейки по пустите столични улици
аз със просяците прегръщам се! ...
във душата ми скръбна
остана единствено пепел!
И вървейки по пустите столични улици
аз със просяците прегръщам се! ...
553
Професорски неволи 🇧🇬
Бях се натряскал!... Уж малко бях пийнал...
водка с айрянче – догоре, и с лед!
А пък на другата сутрин – изстинал –
сам се събудих във гаров бюфет!
Где ли са моите верни другари? ...
водка с айрянче – догоре, и с лед!
А пък на другата сутрин – изстинал –
сам се събудих във гаров бюфет!
Где ли са моите верни другари? ...
569
1
Адамова ябълка 🇧🇬
адамовата ми ябълка
ме прави адам
но от реброто надолу
съм
ева
ме прави адам
но от реброто надолу
съм
ева
897
На Гроба Майчин 🇧🇬
На гроба майчин коленичех
във кратък отдих,
наведох се със трепетно сърце
стръкче цвете да закича,
протегнах развълнувано ръце, ...
във кратък отдих,
наведох се със трепетно сърце
стръкче цвете да закича,
протегнах развълнувано ръце, ...
463
Няма 🇧🇬
От уроците на свойте грешки
учих, утре как да не греша.
И съвсем нормално, по човешки,
истината тънеше в лъжа.
Само който вярваше във мрака, ...
учих, утре как да не греша.
И съвсем нормално, по човешки,
истината тънеше в лъжа.
Само който вярваше във мрака, ...
461
1
И пак 🇧🇬
И пак след залеза очаквам изгрева жадуван.
Не вярвах аз в лъжите, а истините не открих.
От сърцето ми самотно мечтите отлетяха,
но пак вървя със сълзи на очите
и вярвам аз докрай в мечтите. ...
Не вярвах аз в лъжите, а истините не открих.
От сърцето ми самотно мечтите отлетяха,
но пак вървя със сълзи на очите
и вярвам аз докрай в мечтите. ...
587
1
