Poesía de autores contemporáneos
14.09.2013 г. (Споделете радостта ми) 🇧🇬
Посветено на дъщеря ми Мартина /LaVerde/, която се омъжи вчера
Случайността не обещава нищо...
Тя само среща погледи и длани.
Разпалва вътрешното любопитство ...
Втори шанс 🇧🇬
И още нещо – може би депресия...
(Все улични – като самия него)
През остри зъби и очи светлозелени
Говорят ми за думи болезнено недоизказани ...
Левитиране 🇧🇬
Пътувам често аз във времето,
коси свободни аз развявам
и искрено, по детски вярвам,
че в друг човек аз заживявам. ...
Обичта на Зара 🇧🇬
мъничката Зара,
толкова обича
буквите, буквара.
Буквите научи, ...
Градската железница 🇧🇬
Звън от невидими камбани проехтя в ушите градски,
табелите и упътващите знаци бяха в търсене на непознати.
И сякаш ъгълът изтласка градската железница на показ,
и досъщ на влак с локомотив, недоволстваше в ропот. ...
Би ли... 🇧🇬
Пред дулото на пушка, би ли се огънал
или би дал презрителна усмивка на Смъртта?...
На непознат, в беда, ти би ли се притекъл
или ще се обърнеш настрана?... ...
Никога виновни 🇧🇬
После ще мълчим.
Ще се погледнем.
Никога виновни.
Ще се излъжем. ...
Дъждът 🇧🇬
бързаше явно да влезне при мен,
отворих прозореца доста широко,
а той не очакваше и остана смутен.
Кажи ми какво пак те води при мене? ...
Аз не искам 🇧🇬
да ме влюбва в свойта тишина…
Искам всичко да е някак живо,
а защо ли днес не е така?...
И защо ли хората унили ...
И след утре... 🇧🇬
Има още пожари за палене;
ветрове, своя хит неизсвирили
и любов, със любов ненахранена.
Точно в ден на такова неверие, ...
Раздяла 🇧🇬
по мойта четка в боя.
Внезапно изскачаш
от пъстрата ми стена
в мойта сива рисунка. ...
Онемяла тишина 🇧🇬
Онемяла тишината в проронена сълза.
Ще ме познаеш ли, живот,
пред олтара на времето те питам,
когато минах Пътя до Ада и обратно? ...
Театър 🇧🇬
пак публика с мокри райета.
Две дами в салона, потърсили мъж -
дежурното сякаш не свети.
На сцената тъжен и евтин декор, ...
Инстинкт... 🇧🇬
О, тая волност на Духа
и тая безтегловност на Душата,
и тия звуци, галещи слуха,
от дивата мелодия на Свободата; ...
Последната похвала 🇧🇬
как някой - без да ми е фен,
на гробищата, сред море
от паметници,
ще се спре ...
... за всеки спомен- снимка 🇧🇬
Слънчицето ми, с огромната си усмивка,
с лепнатата, геройски, беля на коляното,
лека – полека порасна и милва с лъчите си
нечие момино (че защо му е вече майчино!?) рамо. ...
Като в сън 🇧🇬
сред песни птичи в пъстър свят
самотен порив тебе чака
а залезите мирно спят.
А още залези копнеят, ...