Подрежда си нюансите дъгата,
кокетно ги извива в небосвода,
наднича закачливо през листата
и ми дарява приказна природа.
Постила ми пътека през росата, ...
В нозете ми умилкват се вълните
на реката, погалена от вятъра,
долавям воплите на дните,
стопили се в житейското ми бягане.
Лъкатушещата сянка на върбата ...
Колко време ще ме караш силно да горя?
Нима не съм заслужила целувка една!?
Знаеш ли, че съм грешница - ужасна и зла?
Но знаеш ли – обичам те! Това е съдба.
Колко дълго ще те чакам – на прага, сама...? ...
На най-прекрасната
Присъстваш навсякъде в душата ми.
Не си отминала, а най-жива любов.
Не си белег, а си роза в съдбата ми.
За теб да умирам винаги съм готов. ...
Боговете си играят с теб
на кришка-мишка и други скандални
игри, боговете са навсякъде,
в двата края, които по никакъв
начин не се свързват, в цигарената ...
Когато в душата ти е червено
и слънцето капе – разтопен сладолед,
когато светофарите пременени
намигат ти тайно – привет,
когато ти се говори с уличната котка ...
Изпълни се светът с мръсна перушина,
по цялата земя търкалят се изскубнати пера,
прекършени криле, милиони са сега,
лишени са от свободата да летят.
Като нещастни птици с пречупени криле, ...
Познавам този град с родопски изгреви,
които шепота на Арда кътат,
със аромат на билки и треви,
сред който днес към утре ще пристъпя.
През времето запазил своя пулс, ...
А как така, до вчера беше лято?
А днес е есен и навън вали!
Бавно капеха листата...
И в този миг за теб сърцето ми трепти.
А как така, до вчера беше лято? ...
Навън е есен! Вятърът раздухва
окапали, посърнали листа.
Небето от сълзите си подпухва
и капят те по сивата земя.
Стоманен хлад се спуска над полето, ...
Не беше тиха нашата завера,
а беше с оня пламък от комитите,
с оная луда жар на изневерите,
с омаята на виното изпито...
Не беше място нейде на земята, ...
Тя предаде себе си, своята душа,
тя загуби светлината, свойта чистота.
На демони се тя продаде, но не за власт,
не и за пари, а за една мечта, която не се осъществи.
Нокти, гризани до кръв... ...
Не мога да съм вечно мил, добър!...
Понякога съм... свит и стар чадър. -
Да, малко трябва - за да се отворя!
Но сякаш някой спира ме... отгоре...
През нощите ме хващат Бесовете. ...
И когато в дебрите на твоята усмивка се загубих
Ти видя колко хубав е света
И заобича живота както никога не си го правила досега
И се радваш че си жива че си ти и че аз седя до тебе
А във живота ти вече няма тъга ...
По дяволите, спри, така не ме поглеждай,
а ти заспи, спи, сърце, и повече не се подвеждай,
че някой някога ще те обича,
каквото и да чуеш да изрича,
и спрете вий, очи пресъхнали, да гледате с тъга, ...