Да можеш да пишеш на воля,
с песента на птиците, шума на тревата и бясната теч на водата.
Да можеш да пишеш на воля...
отнесен в света на природата, която те гледа отгоре...
в короните на дърветата, в тишината на някое кътче от планетата... ...
По случай днешния ден на бирата - Наздраве! Хлъц!
И с комплименти към бирарията.
Събирам кръг шавливи поетеси
(за цвят тук-там и някой мъж-поет).
Засядаме на маса под навеса ...
Колко ценен си, дори не подозираш,
а в очите ми често се взираш
и търсиш ти своите отговори...
Всичко е там, тъй пошло и пусто.
Всичко е там, и всяко мое малко изкуство. ...
Променях се. Като водата преминавах
в различни агрегатни състояния.
В прегръдките ти се разливах, ставах
и леден къс, замръзнал от мълчания.
Такъв съм си – бушуващ океан, ...
ДОВЕРИЕТО
Доверието това... Доверието така... Доверието онака... - хубави рими,
ама това дали е нещо истинско като същност?
Или илюзии необозрими,
облечени в думи с добре напудрена словесна външност? ...
Ех, ловецо на сънища,
в междузвездни пространства летиш,
(по ръба, с затрептели нозе)
не миг, а мигове да уловиш.
Те са в устрема волен на птицата. ...
Моля се на залеза - да си нежна вечер,
преоткрила с устни - моята душа.
Моля се на вятъра - да си дъх далечен,
омагьосващ с чувства - нашата съдба.
Моля се на слънцето - да те буди тихо, ...
Аз съм влак забързан, различни хора возя,
летя край много спирки,
в познати коловози...
Сега на нова гара пристигам запухтял,
но тя е мрачна, глуха, ...
Нямам писмо в пощенската кутия.
Не в мейлбокса, Фейсбука,
или други, тям подобни, простотии.
Трябваше да бъде адресирано до мен.
Пълно със усмивки. ...
КЪДЕ Е НОЕВИЯТ КОВЧЕГ?
Изпаднахме в беда голяма –
кивота ноев и до днес го няма!...
Губят се последните координати –
там, при сомалийските пирати!... ...
Смениха си посоките молитвите
Посветено на Зорка Димитрова - in memoriam
В очите ти умират постепенно
сезоните на сгушените мисли.
Надежда - пролет, че животът е победа, ...
Копитата на времето кънтят
из прашлявите дневни калдъръми,
подхвърля ни в седлото коневрът,
пришпорен от житейските налъми...
Препускаме след мирис на кафе ...
Случайно срещнахме се всякаш вчера,
да те зърна от тогава аз треперя...
Внезапно страстите във мен разпали,
да видя по-красива някога - едва ли...
Усмивката ти всичко ценно ми дарява, ...
Часове се разливат по лицето ми.
От течна глина на мътни съзнания.
Гласове не крещят под небето ми,
а ми прошепват пак куп обещания.
По часовника търкулват се стрелките. ...
Преминах през много пустини,
през бури, урагани, тайфуни - за теб.
Океани преплувах и в огъня стъпвах,
и грешки допусках само за теб.
Изписах мастилници много. ...
В мизерия, глад и пълзящи гадини
ние плачем, но не умираме.
Творим и си мечтаем за цветни градини,
пълни с контрасти, вдъхновения, игри.
В тези градини има искри. Големи искри. ...
Силна съм. Когато стоя пред теб,
трудно проронвам сълза... по-скоро крещя,
за да приглуша болката, за да всея страх
и да не видиш колко съм уязвима.
A така силно имам нужда от една твоя прегръдка, ...
Искам да бъда нежна мелодия,
дори само звук от песента ти...
Искам да бъда вятър наесен
и да те докосвам, тъй си по-лесен...
Искам да бъда твоя мечта, ...
Защо при мен отново се завръщаш?
Аз вече нямам какво да ти дам!
Не трябваше назад да се обръщаш,
по-добре да бях останал сам.
Отдавна лъжите душите превзели са ...
С безвремието се поражда скука –
това у нас остава си проблем!
И все се трудим, за да не изкукаме,
докато можем, време да крадем!
На лов съм имал и такава слука: ...
Навръх деня, във който най-накрая
ще я съборят с гръм и с трясък луд,
минавам - звездоброец от безкрая,
така и не замръкнал в топъл скут.
И виждам как човек с булдозер вънка ...