Сливен - тук съм родена и раста отдавна,
в град с богато минало и история славна.
Град на войводи, хайдути и революционери.
Хора със смели сърца и тежки револвери.
Колко хайдути със сливенска кръв са измрели, ...
Нека никога да не забравяме, че сме Българи и какво е струвало на предците ни да съхранят за нас тази благословена земя...
Разсъмва уж... А в тъмното все още,
петли немеят и с нарастнал Страх,
в светулчените бдения среднощни,
надежда просят... но в селцето пак, ...
От двете стани потичат сълзи,
но не сладки както обикновено са те,
а горчиво солени от мъка по теб.
Препускат неуморно, игриво,
забързани за там, където те ...
Прости ми, че моят дух е настръхнал
и вее прашинки тъга във очите.
Прости, че тъй бързо стигам до дъното -
аз разпилявам се, тебе боли те.
Прости, че трънлива е моята обич ...
Неразумни Ромео, красавецо властен,
защо не остана в любовните книги?
Защо тъй изящен, нежен и страстен
събуди в мен чувства и после уби ги?
Любими Ромео, дете на греха, ...
Не ми е до Коледа в топлото време
Да мисля за Коледа в топлото време
не ми е възможно. Каква суета -
участвам в конкурс, а декември далеч е
и празникът още е в пълна мъгла. ...
Доскоро бях крехка и чуплива...
давех се в потока на сълзите.
Бях самотна и ранима...
с мене също плачеха звездите.
В безкрайните ридания задавях се ...
На тъмната и прашна автогара
за сетен път изпращаш любовта.
Сълза горчива бавно се търкулва,
по бузата остава пак следа.
И днес е тъмнината твоя спътница, ...
По навик сутрин ставаме, работим,
по навик през света вървим.
И на живота ни просвирени са нотите -
не е романс, уви , не е и химн.
По навик със приятели общуваме. ...
И ти стига празни думи да редиш
на времето в измъчените строфи?
„Живот” в кавички ли е?/- Виж/,
прикрит зад калните окопи.
Стига ти да бъдеш полужив ...
Нелюбов
Колко пъти се доубивам - веднъж ли, сто ли...
патерици и кокили наритвам,
от пътя си вземам, изпод нозете ви,
отъркаляна тая ябълка, кисело моя. ...
Отново ли загубих, отново ли останах сам,
повреден напълно от живота и със загасващ в сърцето плам,
защо бе нужно да се спъна, веднага щом започнах да вървя,
и кой тъй жлъчно ме излъга, че има щастие в света;
Може би вината е във мен, ...
Ти у всеки от нас си посял сътворение,
Господи!
Надарил си душите ни с огън и блян,
и събудил си звън на камбани в сърцата,
а от чувствата - клади издигнал си там... ...
КРАЯТ НА ЗЛАТНИТЕ ЛИСТА....
И вече по всичко личи си, че есен пристига.
Тя смесва боите на свойта любима палитра,
подобна на чудно красива авлига.
Ветрецът ухажва я нежно и свири на цитра. ...
Последен стих от себе си откъсвам!
Захвърлям го по теб - и ще изчезнеш,
със залезите в мен беззвездно мътни -
ти като дъх - ще лъхнеш и побегнеш.
В страх, c безумно въплътена многоликост, ...
В сърцето си, в ума си нося
две хубави дечица русокоси.
Те са моя радост, но и моя болка,
защото станаха като бездомните Гаврошковци.
Дори и майка нямат вече ...
Видях го! Гръм чаках да тресне – не чух.
Изгубих и ума, и дума.
На пейката в парка. Самотен и глух.
И гълъби трепе. С бастуна.
Подхвърли трохите. Налитат ята. ...
ПРОЗРЕНИЕ
Какво от туй, че съм девица млада
и сънят ми пропъжда всеки демон - зъл?
Какво от туй, че съм влюбената фея
и радостта събужда се със мен? ...