Вечерна роза е скръбта ми, а залезът е купа с мед.
Дъждът оглозга много рано ръждивия му слънчоглед.
Нахрани косовете гладни, сред врява, шум и суета.
След тяхната оргия бавно валяха нежност и пера.
Прегракнали от сладост сива, щурците пиха до среднощ ...
Позна ли ме?! Навярно ще се сетиш.
Не съм море, не съм дете на ветровете.
Не съм любяща, и не съм любима.
А само в огледалото ме има.
Позна ли ме?! Навярно си се сетил. ...
Като дете в заключената стая
на тайните желани влязох тих
и с колебливи пръсти там открих,
че всичко, за което смел мечтая
и считам за градините на рая, ...
Самотник
Понякога липсата на емоционалност в живота
те кара да стоиш над празен лист с химикалка в ръка
и в тиха баналност
да търсиш видение за нови слова. ...
Червени рози. И бонбони. Вино.
Купуваш обич. И оставяш ме без глас.
За тебе няма нещо немислимо,
ала в очите ти личи си фарс.
А той ме чака, уморен и сам, ...
Не ти се сърдя, че не ме обичаш,
че в сърцето ти няма място за мен.
Не ти се сърдя, че името ми не изричаш
и не искаш да ме виждаш нито ден.
Не ти се сърдя заради твойта красота ...
Животът ми е само дума нежна,
душата ми – избистрен кръгозор,
лицето ми – изстрадала картина,
ръцете ми са сетния заслон.
Косите ми илюзия са вечна, ...
РАЗМИСЛИ
Ти в мислите мои нахълта неканен
и вплете със думи във тях своя лик;
с усмивки превърза ми старите рани,
изпълни с очакване всеки мой миг... ...
Два къса бездетна душа
В сърцето ми спорят вселени,
просто два къса бездетна душа,
в пристанище глухо свирят сирени,
с отплаващи кораби хоризонта руша. ...
/ по Таня Луковонемудорству /
Аз ноти ще ти нарисувам...
Със стих ще пееш... Ще се упиваш...
Тревоги, грижи ще убиваш...
Но ти, но ти - не си отивай... ...
Какво правя, знаеш ли!?
Знаеш ли колко съм жалка...
От снимките днес ми се усмихваш,
а аз от тревата сякаш съм по–малка...
И отново чашата ми плаче, ...
Как лъжеш само, циганино мръсен!
Говориш, че съм хубава и млада,
че диамант за теб съм тихо скътан,
надежда и нечакана награда.
Как лъжеш, лицемернико потаен! ...
Душата ми е като буря, заключена в подземие-затвор...
И чувам само удари и тътен, когато вън е тихо и когато спя.
Денем от очите ми поглежда бездушна, млада самота
със дрехи и със грим небрежни - навсякъде и винаги жена.
И странно е, че винаги се смея - рисувам си усмивките сама, ...
Задуши ме във прегръдките си, нека
поне веднъж да изгоря от страст.
Не един цитираше безброй поети,
но сричаше в сърцето ми без глас.
Не един ми обещаваше звездите ...