Poesía de autores contemporáneos
Мечо 🇧🇬
На внучката ми
- Мечо, мили Мечо,
искам аз да знам
какво си похапваш, ...
Морска душа 🇧🇬
се отмиваха от пурпурен залив,
а вълните безплатно раздаваха
на брега белоснежни целувки?
Помниш ли триумфа на сивото ...
Неизбежност 🇧🇬
Намерих теб.
След дългото, безкрайно търсене.
Не вярвах.
Или поне в началото. ...
Бодро 🇧🇬
Или изгряло слънце
е лекичко в духа ми?
Усмиката отива
на всякакво лице- ...
Ах, този дъжд... 🇧🇬
със нищо
по-различен...
Тя, болката, си е във мен. Поне да си поспя... час, два... от нея аз да се спася.
Една лъжа... 🇧🇬
в чинията на моя глад,
не бе голяма, но намери
приют в житейски мармалад...
След нея лазеха, горките, ...
В мъглите на загубения град 🇧🇬
страховете ни са единствените пътници по влаковете,
греховете ни се крият в прашните ъгли,
със скърцащ звук прокрадват се към нас
и вината с хладни пръсти обгръща ни. ...
Ти нежна фея 🇧🇬
Очите ти ме носят,
към бурното море
към плажовете жарки
на потайни брегове! ...
Бездомно стихотворение 🇧🇬
Задавя ме
откъснат плод.
Скитник съм.
Звезди 🇧🇬
във знак на обич и любов,
макар пред теб да се прекланям
и да трептя в любовен зов.
Звезди да свалям не обичам - ...
Човекът от задната врата... 🇧🇬
слушам фолк и пия сега,
живея и умирам в калта,
аз съм човекът от задната врата.
Аз живея, за да имам, ...
Любов 🇧🇬
как, като боли от любовта?
Как да затворя очи, като там пак си ти?
Искам да изкрещя, че не ме боли и просто дъждът вали...
Но ето навън слънце пече и аз с усмивка излизам, ...
* * * 🇧🇬
Нека вятърът прави това вместо мен.
Аз ще спра там, до първата пряка, на завет,
и ще бъда по–тиха, по–тиха от него дори.
Не сега! И недей ми задава въпроси. ...
Днес повече боли 🇧🇬
Днес повече боли, когато ме
оглеждат сякаш вещ и отминават.
Като дърво, което някой пес
първо подушва, после препикава. ...
Невъзможна мечта! 🇧🇬
годината си излетя
и то толкова скоро,
колкото не я очаквахме!
Със силата на вятъра ...