Аз бях далеч. Клепачи мързеливи,
едва повдигнати на обед, в единайсет,
и мърлява разрошена походка
до чашата с кафе, едва довлечена,
след цяла нощ. От писане съм болна, ...
Приласкай ме, море, прегърни ме,
послушай ме малко в нощта.
И аз мога като теб да разказвам,
как погубвам се бавно сама.
Като гъсти мъгли са ми дните, ...
В полумрака заслепяващ на кризата,
в бързината влечаща на делника,
поомачкахме ръбовете на ризата
на онзи, познат наш, безделника.
Който преди толкова много години ...
Морето към тебе е толкова грубо,
морето не те никак щади,
а ти си крехка бисерна мида,
която дъното му с хубост краси.
Щом млада си с перла безценна, ...
За тебе много стихове написах
и чувствата си в тях към теб излях.
Ала страхувах се наистина да те обичам
и пътя си без тебе аз вървях.
Днес търся те, и вече нямам глас ...
Дъждът заплака с обредни сълзи
и сова грабна нечия душа,
а моята – молитвено мълчи
пред библия с неписани слова...
О, Съднико, мен – смъртния – разпни, ...
От много време насам ми се иска да крещя!
Ей, така, от сърце. С цяло гърло.
Не искам да бъда умна, интелигентна и забавна.
Не искам да правя добро впечатление.
Не искам да се съобразявам с мнението на „харесващите” ме. ...
Далече от мен
Съдбата неволно ни събра,
да си подаваме в трудните моменти ний ръка.
Разстоянието все така мрачно ни дели
и за нашия слънчев ден все вали. ...
Изпих океана на времето.
Измих си очите с целувката на вятъра.
Окъпах се в смеха на времето.
И изгорих отровата във мен събирана.
Изгрях със слънцето събудена. ...
Самота
Ужасно е усещането да си никому ненужен,
да водиш този скучен, сив живот.
И всеки ден едно и също - от работа, на пазарувки, вкъщи...
Очакваме дивана - мълчалив и стар (на него да се тръшна) ...
Живееш ти във студ и самота,
но те топли нещо в лявата страна,
знаеш го, усещаш го и му казваш да мълчи,
па то напук на теб не спира да крещи.
Усещаш как във мозъка се настанява ...
Замислям се за куп неща различни,
каква съм днес, каква до вчера бях...
едни безумни, други по-прилични;
защо живея, досега защо живях?!
Достойна бях ли и добра, разумна? ...
Отритната съм сякаш от сърцето си,
щом пламна то сред бурени, трънаци,
щом разгорях копнежите за грях
и пак в полусън се върнах в мечтите си.
Опушена съм сякаш от любов недозапалена, ...
Очите си превърнах в гларуси.
За теб летях в простори необятни.
Ръцете си превърнах в камъни,
от непрегръщане се случих на пръстта.
И тъй без път и без посока ...
Сбогуване
Птица нейде изпърха... Съзрях как душата ти слаба
се изрони да търси частица от мен по Всемира,
а пък аз съм се вкопчил със зъби и нокти за хляба,
вместо барем да купя на старо Орфеева лира. ...
Бих искала сърцето ми да спре,
защото няма за какво да бие-
копнях за любовта,но дали изобщо съществува ?
Наместо туй- понасям болка и тъга,
не смея веч да се усмихна...радостта ми бяга... ...
С какво ме караш аз да те обичам,
какво ми даваш, за да виждам само теб,
защо ме молиш във любов да ти се вричам,
дори да зная, че това не е за теб...
Щом вперя поглед във небето, ...
Подклаждаш огъня, но сам ли гаснеш
и чакаш да те опожаря.
Въглени в гърдите ми прегарят,
после мръзнат на студената земя....
Беляза ме с гореща лава ...
Някой ден ще се върна при себе си,
в морски възел ще вържа тъгата,
ще сваля одеждите на умората
и на живота ще бия камбаните.
Ще запаля огън сред пустото, ...
Толкоз истинска и толкоз жива -
стоиш пред мен - жена - мечта красива
за всеки откривател и поет, и всеки дал обет
пред свойта мъжка чест да бъде рицар на доброто
и на любовта. ...