Когато Всичко свърши, ще останем всички в Нищото.
Когато дървото на живота се прекърши,
ще се молим да открием Вечното.
Понеже, неосъзнавайки, че ние сме Вечността,
ще бродим и ще търсим нечия следа. ...
Когато се опитваш да излезеш от калчището
и усмивки търсиш, като лешояд.
Жадно чакаш одобрението на пълчището
и копаеш кал от собствения трап.
Слухът ти чува думите ...
Цял живот все в мечтите те има,
сто писма аз ти писах... поне,
в стихове даже гиздех ги – с рима,
... Гълъб бял и до днес не дойде!
И напразно пребродих Кълбото, ...
Не мога да ви гледам, идиоти –
размазани усмихнати лица,
звучащи ми фалшиво като ноти,
налагащи ми свойта пустота.
Прегръщате ме с кървавите пръсти, ...
Пролетта открадна вълшебната пръчка
и докосна дърветата с плам.
Облякоха мигом те роклите пъстри.
Зашепна южнякът със свян.
Трепетно близо красотата усетил, ...
Сред снежни купчини наднича
кокиче с пеперудени крила.
Свенливо до оградата предрича,
че с цветна колесница идва пролетта!
Капчуците във хор запяха ...
Едно момче, с китара във ръцете
стоеше там, на опустелия площад.
Китарата му нежно му шептеше,
и всяка нотка то повтаряше на глас.
А пръстите момчешки сякаш си играеха ...
Пролетна умора
Изтърколи се слънцето на хоризонта,
една усмивка ни изпрати и намигна,
земята вдигна се на пръсти и го стигна
и бързо към небето го повдигна. ...
И ТАЗИ СУТРИН ПТИЦИ МЕ СЪБУДИХА!
Врачанският Балкан си чуруликаше!
Концертът бе вълшебен, но се чудя -
едва заспала бях, защо ме викаха?
Те - мъката ли искат да прогонят? ...
Tръгна си, толкова бързо, колкото някога те е имало...
Събрал спомените си в прашната кутия.
Забравяйки ми името, наричаш ме просто минало...
Непотребна, като ръждясала тенекия...
Но да се върнем малко по-назад... ...
През времето на този свят безкраен
ще прекосяваме планетата гореща
и в някакъв единствен миг, случаен,
пресичайки се, непременно ще се срещнем.
Не се ли спрем, а само се разминем ...
Спасително въже. Виж, кърви душата нематериална...
Нощта ни е последна, но не и прощална...
Виж, гърчи се съществото у мен...
последната нощ ще се стопи в пореден ден...
Намерих си въже, за да се хвана. ...
"Извинявай, че ще ти го кажа в рима!
Знам, че мразиш всеки мой стих..."
в който те има...
въпреки че знаеш... колко много ти спестих.
Сега ми е позволено да ти пожелая хиляди неща, ...
Обичам те и образът ти в мен живее
като бурен огън от унищожителен пожар.
Обичам те и пламъкът в мен грее.
Всеки миг прекрасен... всеки спомен стар...
Отиваш си и само сянката остана ...
Събуди се слънцето. В купчинка сива
топи се последният мартенски сняг,
подухва на пориви топъл Южняк
и кълнове плахо земята пробиват.
Готова да цъфне е старата слива. ...
Обичай ме в самотната си лудост,
пази ме сред цветя измислени от теб,
за нашето време днес е чудо,
че още има донкихотовци навред.
Наричай ме любима и не спирай ...