Дали заспала бях или пък будна,
присъни ми се приказка тъй чудна.
Старец беловлас посрещна ме с усмивка,
по пладне до мен приседна за почивка.
С ръка посочи нейде надалече ...
Агитката на дните ни мълчи...
Предъвква охладнелите ни чувства.
В колчана не останаха стрели,
с които във войната да се впуснем...
Не ни отива някак си. Пораснахме... ...
Излизам на арената. Тълпа
неистово отвред ме аплодира!
Пристъпвам гордо, махвам със ръка...
Бикът се втурва разярен, но... спира!
Стоя. Не трепвам. Вдигам с две ръце ...
Когато ме научи
Когато те видях, ти преобърна живота ми!
Когато видях, ти промени мечтите ми!
Когато те обикнах, бях щастлива!
Когато ме изостави, станах ранима! ...
Напомних си, че мога да обичам,
че смисълът вирее в любовта
и всяка неочаквана себичност
донася само студ и самота...
Напомних си, че мога да прощавам ...
*На най-жълтото Злато на света...
Докато ходя, уморена, замечтала се,
привиждат ми се сенки с твоя лик.
Поглеждам черната половина на луната –
и тя напукана е, но оттук не ù личи. ...
Не може да се опише с думи
раздяла между душите влюбени,
така боли от самота, че единствен изход е смъртта.
Ако сърцето може да говори, щеше да крещи...
Спомени нахлуват само в ранените души. ...
С годините ще ставам все по-скучна,
ще се превърна във мърмореща жена
и рядко ще си спомням случките,
които днес са ме превърнали в това.
Ще изчезне блясъкът в косите меки, ...
Песимистично
Да обичаш - няма кого: никой не заслужава...
Да се смееш - нямаш право: разрешено е само да плачеш...
Да се радваш - нямаш причина: имаш много проблеми...
Да бъдеш себе си - безмислено е: и без това никой няма да те забележи... ...
Толкова си приличаме!
И аз, море, съм като теб безкрайност,
а мойте мисли са препускащи вълни.
С душа - необуздана тайна,
в която шепотът на вечността кълни. ...
Сънувах те... бях в твоите обятия,
сълзите ми изгаряха гърдите ти.
С желано, но болезнено разпятие
дарих и теб, и себе си с мечтите ми.
Целувах те... а устните се молеха ...
"Целувам те" - така умира времето
във празните си опити за дъжд.
Удобната реалност от спокойствие
ми казва, че понякога си мъж.
"Довиждане" е всеки спомен къдрав, ...
Когато останеш сам, връщаш ли се назад,
за да избягаш от всичко заобикалящо те!
Когато останеш сам сред четири стени,
иска ли те се никога да не си бил на този свят!
Аз сам останах тук на този бряг, ...
Не във бяло, а във черно трябва да съм аз сега,
на моята идеална сватба липсва само любовта.
Душата ми е сива, сив за мене е света.
Искам с теб да съм щастлива, с теб до края на света.
Дори да ме мога с теб да съм щастлива, винаги ще те обичам, знай това. ...
Кажи ми, кажи ми, къде да те търся, къде да поглеждам?
Напред ли, на пръсти повдигнат, назад ли през рамо?
Когато заспивах, те имаше, моя Надеждо,
кога се събудих, те няма.
Приятели, младост, момчето ми светло и нежно, ...
Отчаян скитник - паднала звезда,
блуждаеше във мрака без надежда.
Очите му - угаснала искра,
душата като дрипава одежда.
Навярно бе загубил любовта, ...