Poesía de autores contemporáneos
Когато... 🇧🇬
дори небето гръм да го тресе.
дори порой и вятър да извива...
тя лека е! Ефирно е перце.
Музиката в нея тъй реална, ...
Сън 🇧🇬
из мечтите свои отново препускам
и стигам до най-желания блян,
и неусетно, юздите изпускам.
Ето те - мисля си аз - ...
Управници или ограбници 🇧🇬
с надежда и ранени от предишните
наричани от всички ни ограбници...
Те даже не признаваха Всевишния.
След избора, народът тържествуваше. ...
За тебе, обич моя 🇧🇬
построил огромен замък!
Колко мъка аз изпих,
докато открия нежния ти пламък!
За тебе, обич моя, аз бих донесъл ...
Напук... 🇧🇬
напук на хорските закани-
да полетим, да се обичаме,
без правила, без мними обещания.
Кръвта ни - млада, дива, ...
До точност 🇧🇬
със точност до последната минута..."
adiveil, Нина
Уютът на притиснатите длани
все повече прилича на капан. ...
Студенска глъчка 🇧🇬
която ти неотдавна ми беше подарил,
тя измъкна се вече от душата ми
и изтри се от съзнанието ми.
Но липсва ми. ...
Видях как 🇧🇬
навред листата позлатила -
не укорявай старостта
самотна, бледа, мълчалива.
Видях как бързата река ...
Приказка за феята, която убиха 🇧🇬
Отчаян е викът на пещерата, дълбоко навътре
умира една неземно красива девица...
Тя бе девица по душа, а сега по нежното ú тяло
се стичаха струйки кръв... ...
Дъх на оранжерийни цветя 🇧🇬
От сергията – с корави пръсти
стоката събира продавач...
Няма свирки и балони пъстри...
И не се дочува детски плач... ...
Огнено дихание 🇧🇬
В най-черните ми вечери
изгонваш злите духове
с тамян и здравец.
Против уроки ...
Като есенен дъжд... 🇧🇬
водопадно се сипе в косите.
Не е вярно, че както преди
днес ще мога отново да тичам.
Тихо гаснат в очите ми вечер звезди - ...
Последна битка 🇧🇬
и се чудя как така...
Колко битки са видели...?!
Страх ме е да изрека.
Кръв е бликала от рани ...
Ноктюрно 🇧🇬
Чудесен ден, дъждовен и намръщен.
А аз припадам по плача на облаци
и по целувките на октомврийски капки.
Да съм последното пристанище ...