Да! Понякога в живота се случва така.
Любовта идва и си отива като нечакан гост.
Сега ти и аз сме като два айсберга,
които се страхуват да обичат отново.
Сега, когато всичко свърши и любовта си отиде, ...
За пореден път съм сама.
За пореден път от болка обзета.
За пореден път крещя, но моят глас ехти във тишината.
За пореден път те моля: - Остани!
Но далеч си ти сега, далеч от моята мечта... ...
Сърцето казва: "СПРИ!",
тялото шепти: "ВЪРВИ СИ ТИ!".
Обичам те, не мога да го скрия,
обичам те, ти знаеш за това,
но безразличен пак оставаш към мен и любовта! ...
Бели сенки се скитат в мрачна нощ...
в своята светлина прегръщат черния разкош.
Тихичко проблясват в мрака звезди, някъде цигулка свири...
Красота прелива от две души...
А часовника бие полунощ... ...
Тихичко проблясват в мрака звезди,
в огън изгарят затворените ми очи.
Душата ми се къпе в черна прокоба
и на малки глътки отпива от чашата с отрова.
В черен затвор заклещих сърцето, ...
Изчакващо мълчание, провиснало в кристал от шепа прах...
Притиснато стенание, счупено от каменните сълзи на онзи грях...
Измислена мечта, излъгана заспива в преспа сняг...
Уплашена душа скита в планина от самота...
Изпусната сълза потича с ледена снага ...
На връх гранитен, сред листа и клони,
в бръшлян увита и със покрив сив,
къщурка крива със стени изронени,
загърната е с плет бодлив.
Божури-пламък гушат се в плета, ...
Небето е осеяно със звезди,
всичко навън е заглъхнало, мълчи.
Вечер е и на поляната има две влюбени души,
любовта им не може да се опише с думи.
Една звезда, самотна в безкрая, ...
Една душа, ранена и самотна,
разкъсана, опустошена, без крила.
Лицето... тъжно и безлично
Очите... отмалели светила.
Две сълзи безпомощно се свличат, ...
На Алиса и Даша (LONTANA)
(провокирано от техни стихове)
Защото нищо в природата не се губи,
всяко време има поети и хора добри. . .
Всяко време има своите грешки, заблуди, ...
Прокарай ръце през косите ми,
потъни, безпризорен, в тези обятия.
Удваи се без капчица страх във очите ми,
не търси за туй термини и понятия.
Не ще успееш да си обясниш ...
Моят дом е моето пристанище,
в което се завръщам всеки път копнежна,
тук, откъдето неотдавна
поела бях по пътя на надеждата.
Тук, където уморено се усмихват ...
Сама се скитам във безвремие,
безпътна, по-прозрачна и от сянка!
Лутам се във безконечното съмнение
и боря се да не усъмна няма...
Замлъкнала от болки и тегОби, ...
Котките обичат да е топло -
мекичо, удобно - просто Дом.
Смокини си растяха на Стамопло.
Сега растат хотели - Alfa, Beta, Rome.
Отива си уютът. Топлотата; ...
Небето се мрачееше. Като вдовица.
Изплакано от детските очи.
Загубиш ли това, което най-обичаш -
безбожно много ще боли.
По пътищата беше празно. Глухо. ...