40 916 резултата
Вчера отново валеше дъжд, а на мен ми се искаше отново да си тук до мен, да те прегърна силно и да ти кажа колко много ми липсваше!
Но теб те няма, надалеч избяга и ме остави сам. Скитам се по света в опит да намеря друга, но едва ли някоя ще може да ме докосва, както ме докосваше ти, да ме целува, ...
  818 
,,Перфектният'' човек
Той се погледна в огледалото. Избърса сълзите си и сякаш се вгледа в душата си.
- Добър ли съм?
- Може би не достатъчно - каза му един тихичък глас.
- Раним ли съм? ...
  619 
Тя беше застанала почти на ръба на скалата. Гледаше към хоризонта. Той стоеше по-навътре и не смееше да пристъпи напред. Тя се обърна към него, а в очите ù се четеше покана:
„Ела тук, до мен. Виж колко е красиво небето.”
Той ù отвърна с категоричен поглед. Сякаш искаше да ù каже:
„Не искам! Страх ме ...
  1955  19 
Женските капризи са като природните бедствия - удрят неочаквано и смазват първо най-слабите места...
Дори илюзиите са безсилни пред пораженията, които оставят след себе си...
Хората са склонни да вярват на налудничави неща, когато им звучат правдоподобно, но не са склонни да повярват в истината, сам ...
  1487  13 
Едно малко вълче с детски очички ме побутна по бузата и се мушна между ръцете ми.
- Ей, сладурче, какво правиш тук? - казах аз и всички мои приятелки, които бяха с мен в гората, се натрупаха около него. Яна го погали нежно, метна му една бисквитка и то се скри в мрака. Лиа натрупа събраните съчки, з ...
  684 
НОВОГОДИШЕН КЪСМЕТ
(споделено от едно амурче)
Да не си мислете, че ние амурчетата нямаме празници и почивни дни. Почиваме си и празнуваме на смени и на мен ми се падна на Нова година да съм в почивка, но „на разположение”.
Тъкмо си палех пурата, след преглътнатата с кана Шивачевско тлъста мисирка и. ...
  827 
Шеста глава
Минаха няколко дена. По цял ден бях с Вейл. Говорехме си, готвехме, почиствахме градината. Следващият ден беше четвъртък, единадесети октомври. Не беше валяло от три дена, беше сухо. Духаше силен вятър. Имаше изсъхнали листа навсякъде. Гледката беше малко мрачна. Бяхме решили на другия д ...
  677 
Наташка
Мамка им и копелета. Само да се измъкна изпод тоя тюлен и ще им нацепя тиквите. Чувам ги как се насират от смях в коридора, но и тях баба ще види. "Махай се, бе човек! Ще ме смачкаш." " Да, ама Жорето каза, че ме обичаш." "Как ще те обичачам ма, като си два пъти по-тежка от мен!" "Дай да тъ ...
  1002 
Някъде по телевизията преди време, доста време, обявиха, че във военни действия хората, които взимат участие активно (така ако може да се каже) тоест хората, които извършват реално убийства... са едва 5 - 7 % от всички войници... и така там обявиха именно тези хора за типични социопати. Тоест ако на ...
  798 
Беше объркана, а напоследък и малко изплашена. Нямаше обяснение за това, което ù се случваше.
Рисуваше вече толкова години, и след като завърши Академията, картините ù се радваха на голям успех, имаше и няколко самостоятелни изложби.
В личния ù живот нещата също бяха съвсем нормални – омъжи се почти ...
  935 
Мъжът ù я напусна, защото не издържаше повече нейната наглост. Обичаше я, но тя правеше живота му непоносим. След поредния скандал за нейните изневери и прибирания сутрин пияна и клатушкаща се, той получи силен спазъм в гърдите и просто реши да се изнесе. Само няколко дни преди това, спирайки колата ...
  744 
Внезапно пуснаха нашата песен, онази, която носи спомените ни и в която зарових твоето признание. Той ме погледна с очакване, усмихна се и попита "Ще танцуваш ли с мен?". Отхвърлих всичко преживяно, когато се обърнах към теб, а ти не гледаше в моята посока и му подадох ръка. Той ме обхвана в прегръд ...
  833 
Здравей!
Да... Пак съм аз. И се надявам да не е за последно. Надявам се да има друго пак. И другия път да не се налага да ти пиша дълго писмо, а да е по-лесно. Или поне да не ти пиша със свито сърце, опитващо се да бие. За щастие, все още успява. Преди няколко дни те попитах можем ли да бъдем както ...
  1061 
Нощта навън е тиха, студена. Сложил слушалките на своя телефон в ушите си, той слуша поредната песен, пусната по радиото. В главата му блуждаят хиляди мисли – едни от тях го карат да се усмихва, други го карат да се натъжава. Всичко в него е обгърнато от черната пелерина на непрогледен, непроницаем ...
  665 
1.
Отвори вратата на офиса, остави папките на бюрото, приближи се към прозореца, вдигна щорите и се загледа навън. Тогава чу груб и силен глас:
- Закъсня! Ще има последствия.
- Не, моля ви! - едва успя да каже тя и вече беше притисната в стената.
- Не мърдай! - викаше мъжът срещу нея и жадно целуваш ...
  1100 
ИЗНЕНАДВАЩОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ
Животът ме подложи на много митарства. Така се сложиха нещата, че до тридесет и третата си годишнина бях сменил шестнадесет адреса в пет населени места. Към тази възраст жената ме бе дарила с две прекрасни дъщери. Всичките заедно се помещавахме в една малка стая и още по-ма ...
  768 
Джейн
Обикновено са трима, четирима. Е може и повече, но е рядкост. С някои си тичал в махалата. Други са от училище. И по-късно има някои. Но не са като първите. Първите затварят в скоби живота ни. Понякога сме много близки. Друг път се отдалечаваме. Но те пътуват заедно с нас през живота и хвърлят ...
  1688  45 
IV. АДМИНИСТРАЦИЯ
Администрацията в Булгарланд развива следните две дейности: предоставя административни услуги на населението и събира публичните вземания на държавата чрез митническата, данъчната и осигурителната си системи. В момента е наложен безсрочен мораториум върху предоставянето на админист ...
  953 
Като се родил един човек и почнал да си живее, го хванали и му показали една картинка. На нея били нарисувани две плюс две е равно на 4. Били нарисувани, със синя боя. На всяка двойка имало малка флинтифлюшка, много красива, а четворката била великолепна. Розова, леко издута, и на върха и се мъдрело ...
  1269 
Гумите на синия Мустанг изскърцаха по дребния чакъл от кристални камъчета и лъскавата кола спря пред кована порта. Имението, което затваряше тая порта бе отделено от погледите със също такава кована ограда зад която се простираше гъста и непрогледна гора от храсти и яки платани.
Невидими очи опипаха ...
  616 
  923 
Бутилката абсент я гледа втренчено със златистожълтите си очи. Този поглед излъчва спокойствие и мълчаливо очакване за наслада. Стъклото ù е студено и лепкаво сладко. Ароматът леко гали ноздрите ù, дарява с кехлибарена нежност. Мисли да си го поръча – да опита забранения му вкус – една опасна игра с ...
  826 
Поредната нощ, в която Генади не можеше да заспи, защото едно красиво цвете беше обзело неговите мисли. Колкото красиво, толкова и далечно. Да, разстоянието беше факторът, който ги разделяше, но Генади имаше късмета, че живее в модерна епоха, където разстоянието беше просто една незначителна пречка. ...
  701 
VІІІ
... Пътят криволичеше през прекрасна планинска местност. Една самотна кола се бе отправила в посока към върха. Млада жена седеше зад волана и се наслаждаваше на зашеметяващата гледка. Вековни борове се извисяваха от двете страни на пътя. Отляво, далече долу проблясваше сребристата повърхност на ...
  657 
Ето че нещата почваха бавно да си идват на мястото. Това, което трябваше да стане, ставаше. Логиката на Баща му бе несломима и последователна. Никога не бе се усъмнявал в нея, дори когато го изпрати в сферата на грешните.
Не искаше да си спомня за онова мрачно време. Но кошмарът се връщаше неканен в ...
  574 
Алекс вървеше към дома си.
,,Съжаляваме, но ни трябват хора със стаж. Вие не сте човек, който отговаря на изискванията, а и не можем да си позволим да обучаваме хора в момента. Така че ще ви пожелая приятен ден и успех.“
,,- Приятен ден“ – беше отвърнал Алекс и си замина.
,,Да ви го начукам ебания с ...
  1092 
Ванеса
Глава десета
Беше изминала една година от появата на д-р Ванеса Караколева в клиниката за Белодробна хирургия “ Професор Анна и Борис Симеонови” към Александровската болница. За една година, интересът към нейната личност не само не беше намалял, но тъкмо обратно, беше се увеличил многократно. ...
  714 
Стаята беше погълната от непрогледен мрак. Единствената светлина беше циферблатът на часовника. Ноел отвори очи и насочи поглед към блещукащата зелена светлина, малките неонови цифри показваха 8.00. Идеалното време да започне днешният ден, помисли си той – както бе направил и предишния, както щеше д ...
  488 
Есенна утрин. Нощта преди това през града беше преминала ужасна буря. Беше студено, ветровито, а и навсякъде имаше вода. Г-н и г-жа М., младо, средно - заможно семейство, закусваха и си говореха, а край тях грееха дев печки "Елва", пуснати на два реотана. Бяха голяма гордост на г-н М., подарък от ба ...
  956 
- Явно така си мисля. Не съм сигурна в себе си. А защо ли вярвам в себе си? Това също не знам. Но вярвам в едно.
- В кое?
- Ами, просто е... Ще си отворя бутилка червено вино и от ароматите и от пивките глътки, с тъга ще се напия... А може би накрая ще си поплача и в усамотение ще затворя очи... И и ...
  837 
Знам, че не съм ангел. Просто съм един разумен мъж, който е имал късмета да опита и от горчилката, и от меда на живота, и да направи съответните изводи за себе си.
Открих сексуалността си по-рано от връстниците си, и това си имаше както своите предимства, така и недостатъците.
За предимствата е ясно ...
  775 
Бялата светлина в лечебницата никак не ми помагаше. Дразнеше ме и не успях да си почина. Щом отворих очи ги присвих за да фокусирам погледа си. Всичко ми се размазваше и ми трябваха няколко минути за да се адаптирам.
Щом погледът ми се проясни видях Кам. Бе заспал подпрял глава на леглото до краката ...
  991 
Жрецът и екзистенцът на двете пеперудки
Пеперудката беше цъфнала точно отпред, ще ме извините за малко по-високия литературен изказ с елементи на висше филофобско-екзестинциялно-астогнично (ау, че съм умен, ама!) високомислие в това алитературно време, ама пеперудка на точки, цъфнала точно там в пре ...
  1279  11 
ЧНГ!
Нека през новата година да се спъваме, падаме и плачем...
Да се спъваме в пари, да падаме в прегръдки и да плачем от щастие!
Честита Нова 2014 година!
  809 
Той просто стоеше на ръба и гледаше земята под краката си. Беше близко края, само на няколко сантиметра от него. Въпросите в главата му затрудняваха дори и дишането му. Под него беше безкрайния край, пропастта решаваща дали той ще живее или не. Не беше готов да скочи, не беше готов и да продължи да ...
  616 
Какво е любовта?
Нека ти кажа, че любовта не се описва с думи или влюбени погледи. Всеки човек има право да обича и да бъде обичан, както ти, както и аз, както и дори едно невръстно дете, застанало на улицата, просейки комат хляб. Не мисли, че само ти заслужаваш обич. Не е вярно! Искам да погледнеш ...
  1050 
На всички приятели Откровенци - много любов
през Новата 2014 година!
Обичахме ли през тази отиваща си година?
Дарявахме ли любов без страх, без да се замисляме, без да искаме нищо?
И като отговор на тези въпроси ме срязват с други: ...
  1670  32 
Много е приятно да се събудиш сутрин, а навън да е зима. Особено пък когато навън е навалял сняг. В стаята камината грее и е топличко, а заставам до прозореца и гледам как снегът покрива земята и си мисля, дали може да скрие и грозното, мизерията, омразата... И всичко да стане бяло и чисто. Както в ...
  792 
Миналата седмица, пет дни след Игнажден, нали Коледа беше? Три дни подир това, Стефановден. А утре ще посрещаме ли Новата Година? А веднага след това, Васильов, Йорданов, Иванов, Бабин, Стринкин и т.н. ден? Тъй, нали?
Като е тъй, аджеба, кога ще отрезнеем, че нещо читаво да свършим, многоуважаеми съ ...
  680 
Отец Форевър слиза в равнината
Обади ми се по телефона, два дни след Коледа. Дали съм го помнел. Разбира се, така му отговорих.
- Вие сте онзи, който влезе преди година в магазина. Заедно с дъщеря си и малкото внуче. Който ми остави няколко дървени кръстчета, и филакто също.
- Братко, да минем на ти ...
  941 
Предложения
: ??:??