Като роза през май
ти галиш нашите души,
тъй хубав е родният край,
националният идеал злото руши.
Затуй толкоз герои, борци ...

В стаята сами сме, а навън е вече ден,
как неусетно времето минава,питам се аз?!
Навън е вече ден, работа ни чака, а аз тихо сгушена
в теб стоя и питам се: "кога ли ще се събудиш сега?
И изведнъж отваряш очи, каква изненада и бавно потъвам в синия ...

Беше двадесет и втори февруари, вторник.
Как звучи само, а? Двадесет и втори, втори, вторник. Нищо хубаво да не очакваш от такъв ден.
Бях студент в Москва и трябваше да присъствам на един преглед на художествената самодейност на чуждестранните землячества в Московския Университет. Тогава на нашего б ...

Тишината е скромно момиче. С големи очи.
Всяка вечер пристъпва с лунен впряг от звезди.
И ме впримчва в своите парещи тайни...
Без да иска в замяна сложни фрази омайни.
Понякога е мила, спокойна... сговорчива... ...

На
Дѐла Кръстева Благоева (Нѐли),
ортопедична медицинска сестра
и на
Благой Стоянов Благоев, ...

Последен дъх. След него тъмнина.
Очите са далеч от светлината.
Дущата ти е вече сам-сама
поела своя път към небесата.
Кратък миг и после тишина. ...

Къде умират новините?
На страниците на старите вестници.
А къде свършват те самите?
*****
В тоалетната-живот се реят буревестници. ...

(Три дни от живота на една жена - втора част)
I
Средата на август 2007. София.
Самолетът за Прага беше отворил врати и пътниците вече се качваха по стълбите.
Тя поздрави с усмивка стюардесата, показа ѝ бордната карта, международния паспорт и тръгна между двете редици седалки. ...

Плачеш ли с алени сълзи и ти като мене?
Пламък от свещ аз видях как скръбта приютява.
Може би чувствал си болка в сърцето ранено.
Мъдрият дъжд свойте капки в сълзите вселява.
Знам и какво е с душата да скачате в бездна. ...

Обяснение
Този ромн не е започнат, няма и да е завършен. Десетте глави са част от него - без експозиция, без развръзка, за завръзка и кулминация изобщо не може да говорим.
Причината е в светогледа ми. Тоест в липсата му. На практика - обяснението на доктори, че от зрението останало нещичко, ама се т ...

Утрини сребристо сини,
а нощта - от кадифе.
Недопито ще изстине,
полунощното кафе.
Рой светулки пак чертае ...

Този свят побърка се съвсем!
Всеки гони своята реалност
и попаднал в един абсурден плен
на обсебващата виртуалност.
Обградени от илюзии и от измами, ...

Колко нощи оставах сама,
свита в гнездото на себе си.
Колко останки, тъга и тъма...
Колко пъти отказвах сама,
път да намеря към тебе, ...

Тишината в разгара на лятото,
изглежда някак така неприсъща.
Няма ли глас и птица от ятото,
сякаш бездомна, без гнездо за къща.
Свирят щурците в акорд от мажор, ...

Изтрих и копнежа за теб,
забравих лъжовните думи,
един незапомнен поет –
вървя по дъждовните друми.
Открих, че боли да си сам. ...

Почернели и
слепи създания,
населяващи
долното царство,
те се крият и ...

Душата не познава недоимък,
тя не е неграмотно същество.
Душата не живее в схлупени колиби,
а жадува крайморско блаженство.
Когато стане дума за сърцето, ...

Чувстваш ли ме в тази тъмна нощ,
как сред сенките към теб се приближавам?
Следват ме и демони, най-лошите.
Само мъст и гняв са ми останали.
Бавно се прокрадвам и не бързам. ...

Поетично побеляла
се измъквам
от всеки следващ ред.
Ще бъда някога отново цяла,
избягала от тоз куплет. ...

Спи България слаба, обезчестена,
само надеждата духа ни крепи.
Цялата държава е опропастена,
а народът знае само да търпи.
Уви, ще бъде грабен цял живот, ...

- Янче- е, прибрах се! – провикна се Минчо,, още с влизането си в апартамента- Сипвай манджата, че така огладнях, сякаш току що съм изтрезнял!
- Че, кога ти остана време да изтрезнееш?!? – саркастично го посрещна жена му- да не се разболяваш? Или свърши заплатата...
- Да си дойдем на думата! Реших д ...

Във вените на съвременните междуличностни отношения пулсира нещо несигурно, разбъркано и повредено. Изначално добрият, смирен и осъзнат човек е усмихнато благодарен, че съществува тук и сега, заедно с радостите и сълзите, със светлините и тъмнините, с възходите и паденията, редуващи се в денонощията ...

Невинна съм, в сърцето си го зная.
Добра до болка е във мен душата.
Но някак си успя да ме омая,
за миг ми завъртя главата.
Не съм си падала по лоши, ...

За Момчилград
Посвещение с много любов
...
Не си ме "родил",
но остана завинаги в сърцето ми! ...

Вчера зимата дойде́
като бяло кадифе
бързо сняг покри земята
и зарадва нас – децата.
Бързо грабнахме шейните, ...

Глухите стъпки на Розалин сякаш ечаха в тишината. Запристъпва по стълбата, като се олюляваше. Целият ѝ свят се срина за един-единствен миг. Попадна в бездна.
Всеки нерв от тялото ѝ затрептя от тревога.
Умът ѝ отказваше да приеме, че Майк е направил това... лошо нещо. Колкото повече мислеше, толкова ...

Свиреше вечер едно голямо момче.
Под една улична лампма. Не много голяма.
От своя акордеон мелодиите сякаш тъчеше
Насред алея, в светлина от лампи обляна.
Тълпата минаваше, някои танцуваха. ...

Въздухът ухае виолетово.
Романтика през юли споделена...
Една жена с тъга зад воала
отседна като сянка уморена.
И в този миг учудено съгледах, ...

Една несъвършена дума
видях днес и като свещ стопих се,
затрептя душата,тънка като струна,
аз зарадвах се и ужасих се.
Една несъвършена дума ...

Сънувах странен, трескав сън,
душата ми гореше,
Адам и Ева срещнах там,
где слънцето гнездеше.
И тук накрая на света, ...

Катя
Това е спомен... Беше вечер...
Морето плискаше лениво –
внезапен бриз за път предречен
пак виеше нетърпеливо... ...

Лутам ли се между това да бъда горда дама,
която не запълва тази празнота, настанила се в нейната душа,
или да бъда просто щастлива жена,
която неспирно да гледа живота от красивата страна...
Ако мога аз да съм дъжда, ...

На себе си или на друг си верен?
Живееш ли по свои правила?
С пътеки изгревни или вечерни
врати отваряш? Ти ли пожела
с надежда да събуждаш всяко утро? ...

Днес когато сърцето ми
е разкъсано на парченца-
усетих тъгата на хората,
претворена в тъжна песен.
Чух песента на който не пътува ...

В живота тъй красив
имам един циник, той
вечно критикува, все
мърмори нещо, все.
Който е недоволен все, ...

3.
След като бракът ѝ се изпразни от съдържание, Зария си даде дума, да направи всичко, за да не позволи да се разпадне съвсем. Опитваше се всякак да угоди на мъжа си и майка му. Докато не стигна до заключението, че всяка споделена мисъл със свекърва ѝ се превръща в нейна ахилесова пета. Жената така ...

Какво избираш – стръмната пътека през гората или дългата по платото? По първата ще стигнем за нула време до плажа и ще сме на сянка, а по втората малко ще се изпържим, но ще гледаме морето през цялото време.
Нали после ще го гледаме цял ден това море, дай през гората!
Да, но като си умираш от желани ...

Промокрено от леден дъжд врабче.
И къшей хляб на тротоара мокър.
Да си щастлив не означава, че
съдбата ти флиртува със живота.
Трепереше. Подскачаше във кръг ...