anabel7 (Албена Димитрова) - Произведения

Защо?... 🇧🇬

Недей разплаква чуждата любов!
Не помрачавай детските очички!
Не можеш да се скриеш – има Бог.
Навсякъде е Той... И вижда всичко.
Не разрушавай къщата на другия, ...

anabel7

Поэзия » Философская

2018-07-29T11:05:24+03:00 1.3K 13 33

В Небето... 🇧🇬

Не искам да препускам върху мислите
на лов за рядко срещани метафори.
В преследването да изгубвам смисъла.
Да чакам пред ръждясал стълб семафорен
най-сетне ще примигне ли в зелено. ...

anabel7

Поэзия

2018-07-22T08:47:42+03:00 976 12 22

Отговорът 🇧🇬

Ще запишеш ли и мен в онази Книга –
с имената на избраните апостоли?
Светостта им може би не ще достигна
и навярно твърде дързък е въпросът ми.
Но нали и аз от Теб съм сътворена, ...

anabel7

Поэзия » Философская

2018-05-08T02:14:09+03:00 1.7K 18 33

Пролетно посвещение 🇧🇬

Ех, дочаках те, моя мечтана, сънувана пролет!
Разорало е нови бразди по лицето ми времето.
Но в душата цветя на надежда са вече наболи –
много пъти да мога на тази земя да те срещам...
Да танцувам под клонки разцъфнали с южния вятър... ...

anabel7

Поэзия

2018-04-19T01:36:41+03:00 3.7K 23 43

Чакам възкресение 🇧🇬

Читателю, влезни през моя стих.
Душата ми от теб не се срамува.
Не си безгрешен ти. И аз греших...
Но някой трябва ли да е линчуван?
Да, знам – ако обида изрека, ...

anabel7

Поэзия » Философская

2018-04-16T14:20:58+03:00 3.2K 11 31

Една Любов 🇧🇬

Живота си препъвах в гордостта.
Пиян се олюляваше – от страсти.
Душата ми политаше в калта...
След всеки удар мъничко пораствах.
В потока на сълзите се измивах. ...

anabel7

Поэзия » Любовная, Философская

2018-01-09T16:15:45+02:00 6K 48 94

Кога ли?... 🇧🇬

на Владислав Недялков
Душата ти топла, препълнена с нежност,
сама се бичува жестоко и стръвно.
Осъжда се вечно да страда на кръста.
Забравя, че Господ е само безгрешен! ...

anabel7

Поэзия » Философская

2018-01-01T01:49:24+02:00 1.2K 9 27

Прозрение 🇧🇬

Каква е ползата да бъдат чисти,
колосани, изгладени душите ни,
ако приличаме на празни стаи –
студени, мрачни и необитаеми?...
Ако отвън оставили сме Господ?... ...

anabel7

Поэзия » Философская

2017-12-28T23:41:31+02:00 1.2K 9 39

Преди Рождество 🇧🇬

Наближава големият празник... В студа
суетата без срам се разголва.
И по мокрите улици шества в града,
триумфално поглеждайки Господ...
Домове, магазини, базари и молове ...

anabel7

Поэзия » Философская

2017-12-06T18:42:14+02:00 2.7K 14 40

Прибързано 🇧🇬

На дъщеря ми Радина
Една любов умира... Наранена, цяла в кърви...
Прободе я рапирата на думите.
Една любов – най-чистата, най-истинската, първата!...
Удави се в греха от неразумност. ...

anabel7

Поэзия » Любовная, Философская

2017-11-16T10:04:47+02:00 4.9K 39 57

Питам сърцето... 🇧🇬

Странствам по пътя си... Много ли, малко ли,
колко остава, не зная.
Все едно, вече по-близо е краят,
а по-далече – началото.
Просто върви си самотно реброто... ...

anabel7

Поэзия » Любовная, Философская

2017-11-07T16:31:26+02:00 2K 12 37

Есенно 🇧🇬

Красива си наистина! Трептиш неотразима
в златисто, червеникаво и медено...
Но тази красота навярно маска е на зимата.
Предвкусвам вече устните ѝ ледени...
Коси разпускаш слънчевосияйни, меки, топли... ...

anabel7

Поэзия » Пейзажная, Философская

2017-10-27T23:49:01+03:00 1.3K 8 36

Не така... 🇧🇬

Не така си представях живота, любов моя! НЕ така.
А сред възгласи шумни "Горчиво!", под звън на камбани.
В бяла рокля, с воал, от ръцете ти мъжки понесена.
И с коса – тъмно злато – небрежно по теб разпиляна...
Не така си представях живота, любов моя! НЕ така. ...

anabel7

Поэзия » Любовная

2017-10-11T01:00:12+03:00 1.3K 8 33

Градината на болката 🇧🇬

Градината на болката сама ще те намери.
И рано или късно всеки в нея се оказва.
Внимавай да не се препънеш в камък от безверие.
Да не пропаднеш в яма, пълна с ярост и омраза...
Градината на болката какви ли тайни крие? ...

anabel7

Поэзия » Философская

2017-10-03T08:31:43+03:00 1.2K 7 32

Не бъди идиот!... 🇧🇬

Всеки ще мине през тази Врата.
Знаеш, че с хитрост не ще се измъкнеш.
Щом е решила да дойде смъртта,
вече не можеш назад да я върнеш.
Всичките изпити ще са приключили. ...

anabel7

Поэзия » Философская

2017-09-24T09:31:48+03:00 3.9K 27 53

Твоя... 🇧🇬

Мечтая да Ти посветя най-хубавия стих!
Защото Ти ме сътвори! Живот ми вдъхна Ти!
Сърцето ми чрез Теб кръвта от вените гребе...
Със Своята любов огряваш моето небе!
Безсилна съм да сторя нещо, ако кажеш "НЕ!" ...

anabel7

Поэзия » Философская

2017-09-21T22:44:18+03:00 1.3K 2 23

Влюбена 🇧🇬

Така съм се вкопчила в тебе, живот!
Изглежда, съм вече до смърт пристрастена.
Забравих дори твоя тежък хомот.
И колко мечти, и надежди отне ми...
А исках съвсем малко... Толкова малко! ...

anabel7

Поэзия » Любовная, Философская

2017-09-17T15:18:25+03:00 2.4K 11 43

Дървото на любовта 🇧🇬

Дървото на старата наша любов,
изглежда, е пак оцеляло.
След седмия зимен сън - леден, суров,
ще има и пролет, и лято...
И млади листенца, напъпили в клоните. ...

anabel7

Поэзия » Любовная

2017-09-14T16:32:05+03:00 1.8K 5 34

Нека Бог... 🇧🇬

Теб ли чакам все още?
И сънувам те нощем…
Теб ли искам все още, любов?
Беше смисъл за мене.
Бе живот, вдъхновение… ...

anabel7

Поэзия » Любовная

2017-09-01T18:36:38+03:00 1.1K 7 31

Безумие 🇧🇬

Ослепял е този свят за Красотата.
И за музика Небесна – оглушал.
Мъдростта е омърсил с греховна кал.
Любовта е заменил с телеца златен.
За да търси не където трябва щастие… ...

anabel7

Поэзия » Философская

2017-08-27T20:05:55+03:00 1K 8 29

Някой ден... 🇧🇬

С август ще си тръгна аз, море.
Но сега съм твоя... Само твоя!
Ще се върна като стар рефрен
следващото лято, посред зноя...
Дотогава лудият копнеж ...

anabel7

Поэзия

2017-08-23T09:52:01+03:00 1.2K 9 38

Надежда 🇧🇬

С копнежи е изпълнено пространството.
В посоки най-различни те летят...
Едни са устремени все към банките,
а други - към невидимия свят.
Не искам да са розови мечтите ми - ...

anabel7

Поэзия » Философская

2017-08-22T10:28:42+03:00 987 7 30

Дали? 🇧🇬

Изтъкана от вечни въпроси,
любопитна да види отвъд,
мисълта ми се рее из космоса…
И в борба на живот и на смърт
верен отговор тя ще докосне ли?... ...

anabel7

Поэзия » Философская

2017-08-21T19:03:39+03:00 873 1 16

На Иван Кръстанов 🇧🇬

От майка си ли взе онази праведност,
която трудно бих побрала в рими?
Кръстителят ли беше в теб прославен,
защото носиш неговото име?
От нея ли взе тихото присъствие, ...

anabel7

Поэзия » Строгие формы

2017-07-28T17:28:00+03:00 1.2K 5 36

Забравих... 🇧🇬

Почувствах, че Те няма, чак когато
отвътре в мен звездите помътняха
и стана непрогледна тъмнината.
Влетяха странни прилепи отнякъде.
Зловещи гарвани криле размятаха... ...

anabel7

Поэзия » Философская, Другая

2017-07-23T19:54:28+03:00 1.5K 6 34

Развръзка 🇧🇬

Не се страхувам от раздялата –
тя идва, за да ни пречисти.
Ще се погледнем в огледалото
и честно ще потърсим истината.
Как бихме иначе узнали ...

anabel7

Поэзия » Любовная, Философская

2017-07-13T18:25:04+03:00 1.2K 10 25

Завръщане 🇧🇬

Потракват монотонно колелата...
И с релси хоризонтът е прободен.
Пътувам аз… Най-сетне път обратен
към своя дом – към истинския, роден…
И ето я! – „Здравей!”– ми казва гарата. ...

anabel7

Поэзия

2017-07-12T16:22:20+03:00 1.1K 7 37

Преди разсъмване 🇧🇬

Не съм усетила кога си влязъл.
Сънят – свалил оградата желязна,
приспал и стражата незабелязано...
Усетих само устни незабравени –
целувката, която ме оставяше ...

anabel7

Поэзия » Любовная

2017-07-06T15:08:27+03:00 1K 6 22

Ти, Който... 🇧🇬

Ти, Който режисьор си на пиесата „Живот”,
не си ми отредил, за жалост, роля на принцеса.
А четох много приказки през детството си волно...
Но моят благороден принц ме носи на ръцете си
три дена само. После отлетя на своя облак… ...

anabel7

Поэзия » Философская

2017-07-02T11:21:40+03:00 1.1K 5 28

Спасение 🇧🇬

Когато в очите пресъхват капчуците,
коварно сковава душата ледът.
Замръзват словата и нещо в тях счупва се...
Замлъква на мъртвите птици гласът.
Тогава изстива сърцето, безчувствено ...

anabel7

Поэзия » Философская

2017-06-25T15:59:47+03:00 1.1K 7 39

Неизбежна 🇧🇬

С дъха на вятър пролетен при тебе ще долитам...
На бурята с рева свиреп... И на дъжда с плача...
С усмивката на слънцето... С копнежа на звездите...
И в тайнствения поглед на луната ще мълча...
Ще идвам нежна, трепетна, въздушна и безплътна… ...

anabel7

Поэзия » Любовная

2017-06-23T10:30:31+03:00 799 1 23

Само някои... 🇧🇬

В памет на отец Мариуш Полцин
Като камък сизифов нагоре
все търкаляме дните си клети.
Претоварени с грижи, с несгоди…
И с немалко излишна суетност. ...

anabel7

Поэзия » Философская

2017-06-13T22:16:12+03:00 1.5K 8 42

На сестра ми 🇧🇬

Ако кракът ми се подхлъзне
и повлече към пропастта,
ти с крак ще го препречиш бързо.
Ако ръцете ми измръзнат,
преди да стигна до целта, ...

anabel7

Поэзия

2017-06-09T22:07:02+03:00 2K 3 30

Мое море - вечна моя любов! 🇧🇬

И ето, пак е юни, пак е лято!
Една надежда с перлена усмивка,
върху криле на гларус долетяла,
с ръце от водорасли ме помилва.
Солените ѝ устни от корали ...

anabel7

Поэзия » Любовная, Философская

2017-06-06T23:30:16+03:00 1.3K 5 24

На моята племенница Светлана за рождения ѝ ден 🇧🇬

Днес е необикновен,
светъл октомврийски ден.
Някак всичко е прекрасно!...
Колко бързо ти порасна!
Единадесет години ...

anabel7

Поэзия » Для детей

2017-06-01T21:59:21+03:00 4.2K 5 19

Изкушение 🇧🇬

Той нахлу с дъх на Гершуин, песенен –
летен вятър в самотната есен.
Пожълтелите листи погълна.
Отлетяха Небесните гълъби…
Разлюляха земята желания, ...

anabel7

Поэзия » Любовная, Философская

2017-05-26T21:07:33+03:00 2.1K 7 35

Почти 🇧🇬

И пак е вечер. Бризът лек, прохладен
солено ме погалва, закачлив.
Припяват си щурците серенада.
И всичко е „почти” като че ли.
Но в мен дъждовен облак се прокрадва. ...

anabel7

Поэзия » Любовная

2017-05-19T23:01:59+03:00 874 6 19

Желание 🇧🇬

В косите ти – пера на гарван черни,
копнея да заровя нежна длан.
В очите – тъмни небеса вечерни –
да литне моят поглед замечтан.
Да се разтворя в блясъка им лунен, ...

anabel7

Поэзия » Любовная

2017-05-14T22:28:09+03:00 801 4 16

Размисъл 🇧🇬

Какъв си всъщност ти?
Наистина ли те познавам?
Или те ваях в стих
от собствените си представи?
Любимите черти ...

anabel7

Поэзия » Любовная

2017-05-12T23:53:31+03:00 2K 19 43

Солена самота 🇧🇬

Солена самота. Самотна чайка.
Пера на чайка, носени от вятъра.
Самотен вятър. Спомен неочакван,
изпълващ празнотата...
Солена празнота. Напразен прилив. ...

anabel7

Поэзия

2017-05-07T00:25:22+03:00 731 3 16