diesto
988 результатов
Понякога се вслушвах много в себе си.
Понякога, по-малко напоследък.
На плещите си носех морни тежести,
и кръста си, и хорските проблеми...
Но никога не се обърна никой, ...
  576 
Все някой ден ще дойда да те взема.
Когато може би е твърде късно.
Защото чудих се дали за тебе съм,
а не ти отива във очите тъжното...
Ах, колко много си я сбрала в себе си, ...
  615 
Аз мога да разплача камъка,
на крехката ти шия дето висне,
И бих преглътнал онзи залък,
с отрова и проклятие, накиснат...
И нямаш си представа колко още, ...
  544 
Не зная как, за да ви стане ясно,
че всъщност за любов не моля,
да сторя нещо по-ужасно ли,
тъй както вие във живота? Моят.
Аз мога - казвам ви, повярвайте! ...
  341 
Навярно би била щастлива обич.
Любов, облечена със страст и нежност.
Но всъщност тя е тъжна, като Ловеч -
самотен, изоставен, безнадежден...
Аз много дълго мога да разказвам. ...
  505 
Не мога да те вярвам повече.
Защото ти ужасно заболя.
Разхвърля ме на всички обичи
и взе им по една сълза.
Защо са ми на мен? Преливам. ...
  460 
Недей да ме намираш в този стих!
(Не ме търси изобщо. Мен ме няма. )
Ще бъда, по-изчезнал и от миг,
във който се отмива морска пяна.
Понеже ти си адски надалече, ...
  556 
Живота си побирам в малък куфар.
Два чифта дънки. Ризи на каре.
Един часовник на ръката. Счупен.
И спомен от, несбъднато море...
Не знам къде отивам този път. ...
  779 
От утре се прераждам в самота.
Целуване на ум. И недоверие.
Защото ти си копче. Тишина.
И обич с апокрифни въжделения.
Ще бъда две пресъхнали сълзи. ...
  1036 
Дори и в най-студеното на зимата,
аз мога да съм пролетен и топъл.
Да, знам, че нереалното заспиване
е всъщност лабиринт. Многопосочен.
А всъщност съм събуден и мечтая. ...
  1288 
Морето си отиде от брега ми.
Пресъхна в мене. Целият съм дъно.
Изплаках през очите си тъга,
с която туй море било е пълно...
И вече нямам залези във себе си. ...
  691 
Аз съм толкова тъжна история,
че ми е адски мъчно за мене си.
Вечно бродя в душите на хората,
като вълкът за Лунна прелест...
И са ме замеряли с тежки камъни, ...
  546 
Не знам дали останаха сълзи,
от тези за изплакване на щастие.
Зависи ли от теб? (Да не боли.)
Разбира се. Но ти пък си прекрасна.
И сигурно от цялата ти хубост, ...
  435 
Аз цял живот стихиите преследвам
и срещнах бури с нежни имена.
Как исках да си полъх за последно,
а не горчивата, най-тъжната сълза...
Не вярвам във пороя от очите ми. ...
  609 
Момчето е ужасно уморено.
Да ходи срещу вятъра на думите.
Да моли от любовни въжделения,
за обич, огладнял до лудост...
Но рухна отведнъж. Като грамада. ...
  360 
Защо ни трябваше измамна глъч
и непрогледен мрак в тунел, измислен,
щом няма да просветне лъч,
и глас от стон на щастието, истинско?
Защо се хванахме като удавници, ...
  751 
Ти да не мислиш, че с теб пък можем
да бъдем щастливи в живота, заедно?
Аз съм с характер, ужасно сложен,
и от много горещото, правя хладно.
Даже не знам защо пиша стихове ...
  435 
Чак днеска разбрах, че не ме харесват.
И как, като на себе си станах грозен.
Добродетели? Никому не са интересни,
да не кажа, че приличат на поза...
Като ще взема да хвана пътя, ...
  324 
Мълчи ми се. Защото ми е тъжно.
Защото ако имах силите, дотолкова -
на този свят, (понеже ми е длъжен)
аз щях да му крещя от болка.
Че ме остави гладен за любов, ...
  471 
Преди да ми се случиш цялата,
ела да те прегърна само.
Ужасно ми се спи, признавам си,
но искам с теб на мойто рамо...
А после, в някое разсъмване ...
  564 
А трябваше да се науча много рано,
да не превръщам в дом сърцето си,
понеже там следи останаха
от много, необичащи човеци...
И как да вярвам? (Още вярвам ви.) ...
  507 
Навярно някога съм бил щастлив.
Не помня. Уж не се забравя, казват...
Вероятно затова останах жив,
или понеже тръгнах, безнаказано?...
Но сигурно, защото избледнях. ...
  389 
Здравей, самотнице - поредна нощ...
Май нямам с нищо да почерпя.
Тя, всъщност масата е сложена,
обаче сякаш, като жертвеник.
Но нищо, ти ме прегърнѝ! ...
  415 
Не, вече няма да ти пиша стихове,
в които да редя копнежи.
Ще те кълна да ме обичаш винаги,
дори да бъде безнадеждно.
И не преставай никога, защото моля те, ...
  447 
От днес е много тихо. Като смърт.
Не чувам даже тежкото си дишане.
Понеже там е спирала кръвта ми,
душата ми плътта си търси? Жив съм!
Оказва се, защото теб те няма. ...
  321 
Недейте повече! Не си помисляйте!
Не идвайте в живота ми! Заключих.
Внимателно ме чуйте и записвайте!
Защото мога и случайно да се случа!
Не дай си Боже! Плюйте в пазва! ...
  353 
Останах с ненаучени уроци.
Разбира се, жестоко заболя.
Не станах роб на никакви пороци,
поне животът ми да беше грях...
Обичаш ме, но адски съжалявам - ...
  421 
Отдавна подозирах този свят,
че твърде ми е тесен за живеене.
Съдбата ми избра да бъда сам.
(Защото птиците в широкото се реят.)
А то пък значи е едно небе... ...
  366 
И теб ще те загубя. Начертано е.
Написано и после обяснено,
че всичко що от мен е помечтано,
е загуба на много ценно време.
А моите очи не го отмерват. ...
  624 
Ужасно ми се бяга. Надалече.
До жажда от умора със припадък.
До някакво усещане за вечност,
във миг на съвършенство, много кратък
Така ще разбера, че съм загубен. ...
  389 
Дано да ме поискаш много скоро,
но не с копнежа си момичешки.
Поискай ме, неистово! До голо.
И покажи ми как ти се обичам...
Защото си Жена от пламъци, ...
  551 
Че трябва точно Ти да ми се случиш
е ясно повече от всичко.
Защото този свят да се научи,
че любовта ни не е притча...
Защото ми е страшно важно! ...
  852 
На масата са виното и хляба.
Във фурната - курбан от суета.
По Божии канони друго няма.
Мезета и десерти. Грехота!
Най-мъчно ми е Ти, че си далече. ...
  403 
Понякога преди, но все по-често,
напоследък ме обгръща този мрак,
във който припознавам неизвестното
и бъдещето в израз - "Няма как!"
Но тайно, много скрито надълбоко, ...
  576 
Не знам защо ти трябвах. Точно аз.
Вероятно дефицит на щастие.
На утихнала във тебе буйна страст,
събудена от моето сърце на части...
А може би ти бях една надежда ...
  572 
Така да бъде! Сбогом значи?
Добре тогава. Няма да се сърдя.
Дали ще псувам и дали ще плача,
и в двете винаги съм първи.
Да измълчим и тази невъзможност! ...
  414 
Днес вече ми писна! До гуша ми дойде! Втръсна ми! Омръзна ми! И т.н... всички подобни изрази, с които човек казва колко вече няма накъде да търпи... Така се случи и с мен. Явно прагът ми на търпимост някак се покри с действителната възраст на която съм. Не мога вече да си давам отсрочки и все да чак ...
  554 
Това от мен ще чуваш. Тишина.
Започвам да мълча ужасно дълго.
О, вярвай мога! От инат.
И болка някак да ти върна.
А после сам ще се заключа. ...
  505 
Пожелавам светли и уютни празници!
Дано да ви е сладко на трапезата.
Че лицемерието няма граници,
сърцата ви усещат по студеното.
Не пийте много! Главоболия. ...
  666 
Не знам дали да вярвам в тази обич.
Ранява. Не от тебе ме боли.
Боли ме от това, че всъщност повече
от всяка невъзможност си ми Ти.
Не искам да ме сбираш в свойте шепи. ...
  592 
Предложения
: ??:??