Стив се протегна на стола, мускулите му се бяха схванали от толкова седене, че мравки полазиха по кожата му. Стана и отиде до кафемашината да си пусне едно кафе. Какъв сив ден, скучен, нищо не се случва интересно. И как пълзи часовника, още е обед. До довечера има още пет часа, как ще издържа… - си ...
На втория етаж. Стар, но стабилен. От едновремешните – железни опори, железни перила, железни гредички, залят с бетон върху дървена плоскост. Здрав. Макар ръждата да се забелязва дори от улицата.
Но пък красив. Ажурени метални шарки, хубави изрязави перила, привличащи окото леки скулптури отдолу. Уж ...
Баба на тротоара, приседнала мрачна сама,
в една ръка с копър, в другата с букетче цветя.
Цветя истински набрани от нея, от градината,
старата жена продава, за да изкара някоя пара.
В очите й се вглеждам, виждам голяма Тъга, ...
Да си човек... във време бурно!
Крадливо и лъжовно... мудно, но уви,
дори от близки да се пазиш...
пак отново ще загазиш ти.
Хармония, едва ли ще откриеш! ...
Везната, Времето като скъперник,
прецизно и пресметливо наглася...
Часовникът изглежда суеверен.
Стрелките пак за нещо си клюкарстват.
А ти се мъчиш да спечелиш нещо - ...
НАЯВЕ СЛАБАК, НАСЪН ЮНАК: 3.ГЪЛЪБЪТ СЪС СРЕБЪРНИТЕ КРИЛЕ
Третата нощ настана и белият козел отново потропа с копито на прозореца на Милян.
- Готов ли си за ново приключение?- попита той.- Вече се прочу, само дето никой не знае името ти! А като имам предвид, че имаш и две годеници...
- Не ми напомняй ...
2.
Инспектор Френцов и полицейският началник в Лилково Ванков бяха приятели от деца. Реши да се отбие до участъка и да получи някаква информация за изчезването на дядо Христо.
По пътя си мислеше за всички онези стотици изчезнали възрастни хора, които никога не биваха откривани. Какво ли беше станало ...
Променяме се ден след ден
и аз, и ти, и всички на земята.
Променяме се някак безнадеждно
и в сърцето носим чувства най-различни,
избери си пътя и другар който да те следва, ...
Ти имаш име. Аз пък съм безименна.
Не искам никой да ме помни.
Че спомен означава да съм минало,
запуснат храм с изстинали икони.
Желая да съм, като вятъра, ...
Мирко отвори вратата и влезе в одаята. Леля му и Вела седяха до огнището и си приказваха нещо.
-Добър вечер!- поздрави ги той.
-Добър вечер – отговори леля му, а Вела си мълчеше.
-Окъсня бе, леля, ние хапнахме.
- Лельо, пуснахме барата. Водата върти, пуфти, пере и пее като хала…- заразказва им той с ...
Снощи гледах предаване по БНТ по случай 60 годишнината и. Да има още много по 60! Не знам защо, това ме разчувства и насочи към мисли за любовта. Преди да ги споделя с вас, да ви кажа, че записите с младите Емил Димитров, Борислав Грънчаров, Паша Христова, Г. Парцалев, Калоянчев, Лолова, Мутафова, к ...
Ти си лъжкиня. А днес е неделя.
Пред огледалото – шум и мъгла.
Аз, подчинена на чуждата воля,
остра и бляскава като игла,
пак си бродирам живот разпокъсан, ...