Произведения современных авторов: литература, музыка, изобразительное искусство и т. д.
382,7 результатов

Бездната 🇧🇬

Бездната
Бил ли си някога в свят,
така необятен за теб?
Стоял ли си сам на кръстопът,
чийто пътища водят към нищото? ...
722 3

Ментови размисли 🇧🇬

Откривам те и тук и нейде далече от реалността... разпилян сред кристалчетата лед в чашата ми, пълна с ром, ром, а може би мента... мента, останала по устните ми - целувани някога от твоите...
Стара болка, дълъг копнеж, примеси от желание и страст... разливат се върху мен и рисува съзнанието ми изве ...
1.2K 4

Събуждането 🇧🇬

Утро закапа със свежи боички.
Четки небрежни нагоре, надолу.
Грабва пак вятърът прашец и пчелички,
цвят и живот, от топло разголени.
Бързо се будя. Разстрелва ме пълнолуние. ...
928 16

Защо, съдба, си тъй жестока 🇧🇬

Защо, съдба, си тъй жестока,
защо, любов, си закъсняла
и може би те срещнах късно.
Сега тъгувам аз по тебе,
а те жадувам много силно, ...
2.9K 10

Наш Йорго Live

Поздрав за всички рокаджии с едно лайфче! Наздраве и по-смело критикувайте, бе! Поне една попържня кажете!
3.9K 2

Пазете се 🇧🇬

Раздадох всичките си ризи,
рокли, прашки, сутиени.
За срам една не ми остана.
Сега съм гола като пушка.
И опасна. ...
932 5

Благоговейно коленича 🇧🇬

Изтича времето, секунда по секунда.
Изтича и част от нас...
Дели живота ни на минало и бъдеще...
Извървените пътища
могат да ни върнат само назад, ...
985 1

Когато 🇧🇬

Когато съм тъжна,
се чувствам добра;
Сред шум и веселие
аз понякога плача;
Живея живота си ...
866 2

Дай си шанс 🇧🇬

"Ако животът ти поднесе лимон, направи си от него лимонада!"
Да потъваш в забрава е лесно.
Да проливаш горчиви сълзи.
Да се сриваш. Да бягаш нечестно.
Да вменяваш си чужди вини. ...
1.6K 1 31

Към теб вървя! 🇧🇬

Отново тръгвам...
Накъде?
Към теб потеглям!
А има ли те?... Или не?
Дали изгубени мечти отново не преследвам? ...
1.1K 1

Прочетох... за Джуна 🇧🇬

Едни от най-хубавите ми спомени са от детството. Това безгрижно време, когато целият ти живот е пред теб, когато имаш безброй мечти. Когато всички те обичат и ти обичаш целия свят.
Помня, че като всяко дете и аз исках да си имам кученце. Татко, който като истински вълшебник изпълняваше всяко мое жел ...
2.5K 28

Чайката и Фениксът 🇧🇬

Чуваш ли песента, която долита от Юг
- птица съм аз, залутана в небето,
изгубила вярната посока на своето гнездо.
Чуваш ли песента на тъжната Чайка -
плаче за своя недолюбен, Безименен любим. ...
932

Донкин бук 🇧🇬

Донкин бук
Той пристигаше в селото около Димитровден. Кога пеша, кога преметнал крака през ритлите на някоя каруца, връщаща се от града. - Есенно време селяните, прибрали вече зимнината, натоварваха кола дърва и ходеха до града, да продават дърва за огрев, та да се видят и те с някоя пара. - Все пак ...
1.4K 6

Ти си любовта! 🇧🇬

Ти си любовта!
Твоите очи - сини езера,
твоята усмивка - ефирна зора.
Ти целият си светъл лъч,
пронизал моята душа, ...
907

Епопея 🇧🇬

Хора от земни светове,
хора от звездни звезди,
роди ми се човек
малък, сладък
моя внук - небесен внук ...
710 4

Неканен страх... 🇧🇬

Неканен страх
в нечакания мрак
на мислите
безшумно се промъква
в чувствата, ...
748 9

... Или не 🇧🇬

След твоя дъх е вече празно.
Кухо ми е и боли.
Толкова във мен си влязла...
Невъзможно е да си вървиш.
Невъзможно е да се откъснеш ...
1.6K 27

Хероинови деца 🇧🇬

Малки хероинови деца,
глас пустинен от гробните поля.
Вик за помощ някой надава,
няма как, хероинът не прощава.
Абсцеси, кризи, мизерия, ...
907 2

Мълчание 🇧🇬

Не ме гледай с тези лъжовни очи
и моля те, нищо не казвай,
поне за миг замълчи,
с мълчание днес ме наказвай!
Спри! Недей! Не ме целувай! ...
872 6

Сън 🇧🇬

Сънувах тази нощ, че се събуждам.
Да, вярно е, събудих се в съня.
Светът бе същият, но някак чужд,
там хората си нямаха лица.
Аз тръгнах сам по улица позната ...
1.6K 8

Dimmu Borgir- A Succubas In Rapture 🇧🇬

Ако ви се стори малко, текстът на песента е само толкова.
Dimmu Borgir- A Succubas In Rapture
Illness and plagues, torture and blight
Is what she brings
Mocking holy standards, deceiving feeble fools ...
1.2K

Как се ражда стих 🇧🇬

Напъвайки се да родя изкуство,
да впечатля човека,
обсебил моите чувства,
си търсих тема,
за да си реша проблема. ...
2.4K 19

Защо мълча ли?... 🇧🇬

Защо мълчиш
П. Яворов
Защо мълчиш - смутена, бледна?
Какво, боиш ли се от мен?
За мен скръбта е - чуй - безвредна, ...
1.3K 3

Колко съм хубава! (самооценка на една българка) 🇧🇬

(посветено на самозабравилите се)
Аз съм хубава. Всъщност съм най!
От глава до пети съм излята.
Струвам колкото Божия рай.
(плюс една максимална заплата) ...
2.3K 1 28

Удавена 🇧🇬

Не мога да погледна настрани.
Дори не знам досега какво съм виждала.
В изгубено чeрните ти очи
умирам да заспя единствена.
Не ме питай дали те обичaм. ...
712 1

Остани... 🇧🇬

Отдалечаваш се от мен.
Губя те! Как да те спася?
Чудя се - може някой ден
да разбереш - грешиш сега.
Избираш грешната приятелка. ...
643 1

Очила 🇧🇬

Те не са против слънцето.
Те са против злобата.
Те виждат и в тъмното.
С тях ще гледам и в гроба си.
А вие бъдете щастливи! ...
984 9

Луната искаше... 🇧🇬

Прокрадвайки се тихо през прозореца,
луната искаше да вдиша
от аромата нежно-вкусен
на твойте ягодови устни!
Отпивах дълго от сока им опияняващ, ...
1.5K 4

Магьосница ли е? 🇧🇬

Един фонтан, като камила гърбав,
в прохладата си приюти Нощта,
наложи се дори да се измие
в зелената, бълбукаща вода.
И после спусна си краката – ...
678 7

Липсваш ми 🇧🇬

Липсваш ми
Липсва ми гласът ти... Липсва ми усмивката ти, която ме караше да вървя щастлива по пътя и да се обръщам назад, за да те погледна отново... Липсва ми блясъкът на очите ти, който сияе дори в моите сънища... Липсваш ми ти! Липсва ми начинът, по който ме караш да се чувствам!
Липсват ми онез ...
27.6K 3 5

Изоставена 🇧🇬

Всяка нощ се събуждам от едни и същ кошмар. Стоя в средата на нищото, а мракът ме заобикаля. Крещя имена, непознати за мен, но никой не ми отговаря. Сама съм. Не, не сама. Изоставена.
Черна и мека като кадифе, тъгата ме обгръща и започва да се затяга около тялото ми. Стиска ме като менгеме, оставя м ...
996 6

Всичко за мен 🇧🇬

Гледах в тези две очи, които за част от секундата, изпълваща нищожното ми съществуване, ми се сториха като център на малкото, което имах. Тези две очи бяха обсебили съзнанието ми. Не чувствах, не мислех, не дишах. Не, че не исках, просто не можех. В този миг нямаше нищо по-важно от очите, в които на ...
1.3K