Тази декемврийска вечер беше характерна с кучия си студ и силна виелица.
При всяко отваряне на вратата на дискотеката, проникваше студен въздух, който напомняше за своето бездушие… А той бе един от господарите на зимата, и вилнееше както и когато си иска.
Марков, или както му казваха „шведския”, сед ...

Маргаритки - без венчелистчета!
Късах листче, след листче - опосках ви.
Как така не разбрах - зад кулисите,
че без отговор е въпросът ми?
Под солените мигли на маската, ...

Замислена, с писалка в ръка,
чертая граница между Любовта и Похотта.
На Любовта отварям и врата,
в сърцето ми да влезе тя.
С червена рокля, несравнима, ...

Живот
Писъкът, който отеква в сърцата ни е остатъчното от целия крясък на болката и самотата. И реже така убийствено надълбоко. Всяка една частица от тялото ти се свива и всяко едно сетиво се гърчи като ударено от ток.
А може би наистина.
Когато успееш да приемеш реалността и да свикнеш да живееш с ...

Лежиш на земята, чакайки слънцето да изгрее.
Усещаш само хладните капки по тревата, които те обгръщат с всичкия позитивизъм на света.
Цял ден... минава само докато се отпускаш в безкрая. Без проблеми, без хора, без нищо...
Денят минава бързо... предвестник на нощта. Денят, изпълнен с толкова енергия ...

Ако престанем да мразим и завиждаме, ще открием в себе си неизчерпаеми
възможности да се обичаме и да сме щастливи.
Търсим обичта със сърцето си,
виждаме я в мечтите.
Тя идва с изгрева, ...

Хо-хо-хо!
Отдалече се завръща
Дядо Коледа с шейна
от вятъра по-бърза.
Мечти в реалност ...

Не се страхувам да критикувам.
Не се страхувам да си признавам.
Не се страхувам да се обръщам назад.
Не се страхувам да гледам напред.
Не се страхувам да се влюбвам. ...

Мразя те, че ме остави така сама
и само за един миг всичко наше пропиля!
Мразя те, че за теб все още имам сълзи,
че не спира да ме боли!
Мразя те, че не искаш да си с мен, ...

Без дъх
Подивя,
без дъх остана.
Страстта...
От погледа на млада дама! ...

Не ще научиш никога, уви,
защо сърцето ми тъй се вълнува
при облика ти всеки миг.
Защо и мек, и страшен те сънувам.
Не ще да разбереш сълзите ми горещи ...

НЯКОИ ОТ ТЯХ
Те са ония, за които мастити поети
рядко пишат стихове.
Макар че някой е писал и за тях някога.
Много отдавна. ...

Голите клони
вече самотно стърчат.
С дъх на есен.
Публикувано в:
1.Литературен сборник "Поетичен диалог" 2007г. 2.Литературен сборник "Огледало" 9 бр. към Гимназия с преподаване на чужди езици гр. Плевен 2008г. ...

Оставям екрана отворен...
отлитам в завивките пак...
потъвам в съня ни бездомен...
с любящите пламъци - с тях
отиват и сенките страшни ...

Беше зима, бяла и красива,
ала картината в душата ми бе сива.
Седях и взирах се в падащия сняг
като корабокрушенец на самотен бряг.
Снегът валеше, а душата ми копнееше ...

Трудно е да си идеалист днес... Трудно е да се бориш с целия свят...
Но да говорим само за нашата „мила родна страна”. Днес в България, ако си идеалист, ако си си изградил ценностна система и държиш на нея, ако не си навел покорно глава, те плюят – буквално и метафорично! Смята се за отживелица да с ...

Мигът на чародейството отмина.
То беше тиха, снежнобяла зима.
Пращеше дънер в старата камина
и озаряваше в оранжево двамина,
ръце преплели с чаши руйно вино. ...

ДОКОСВАНЕ
Незнайно как
докосна ми душата!
Незнайно как -
със нежност, с финес! ...

Преди много, много години, когато хората са нямали нито Интернет, нито телевизия... когато книгите са били притежания само на богатите аристократи, обикновените хора се събирали всяка вечер и си разказвали истории. Днес тези истории ги наричаме митове и легенди, но преди те са били приказки. Те - на ...

Моята версия на известната песен! :)

Едва на разсъмване беше любов -
греховният сън се избистри.
Като някакъв тих благослов
заваляха мечтите - пречистени.
Стана бяло, прозрачно и тихо, ...

Облича Я и дълго не Я сваля.
Постоянно гледайки се в огледалото,
обича с ръце да Я погалва
и да ги приплъзва лекичко по тялото.
Обича Я. Най-много Нея - ...

ВИНО И БЛАГОСЛОВ
Аз те чакам по първи петли
в пелената на нашето утро
и размитат космични метли
на тревогите гневните мутри. ...

музика и текст
Теодора Трайчева (13)
СЛЪНЧИЦЕ, КАЖИ МИ, КОЙ В СЪНЯ ТЕ ГАЛИ,
КОЙ ТЕ БУДИ СУТРИН, КОЙ ЛЪЧИТЕ ПАЛИ,
КОЛКО СИ ВИСОКО ГОРЕ В НЕБЕСАТА ...

Изпитанието идва като буря.
То връхлита
бързо,
с лекота...
То е непознато и отваря ...

Припявам си песничка стара
пред чаша горчиво кафе,
допушвам поредна цигара
с любима китара в ръце.
Танцуват по струните нежни ...

"Здравей, Любов!"
Кажи ми тези думи само.
И остави ме да те любя нежно, бавно...
Потъни в очите ми влюбени и щастливи.
Вгледай се във блясъка, който те облива. ...

Обичам на воля и уединение
да следя с тъга и умиление
как вечер тиха креп смъква
над моя роден край полека
и тайно сенки се промъкват ...

Я запей ми песен от душа,
та възпей ми родната земя,
думите си не скъпи,
в песен всичко разкажи.
Разкажи за родните поля, ...

Недей тъгува, не тъжи,
прости на лятото, че си отива
и първите снежинки закачливи
с усмивка посрещни.
Самотните сърца и зли, и плахи, ...

Раняван ли си някога така,
че и слънцето да ти тежи,
да търсиш близка топлина,
допирайки се до залепнали лъчи.
Раняван ли си някога така, ...

Една усмивка, от която боли,
едни очи, които те осъждат, а за теб са важни...
Любов безкрайна, силно гори,
изпепелява ми сърцето и сега ми е тъжно...
Да имаш до теб любовта мечтана, ...

"Ангели"
Небе, изпълнено със огън,
облаци, окъпани във светлина,
изливат силата си ангели,
но гневни са им думите, ...

Чувствителна и цветна, и въздушна,
ще я откриете сред хората обикновени,
пак бързайки замислено за някъде,
разпръсква Доброта по пътя си!
Минавайки след нея, всички засияват, ...

Не искам да ми казваш колко съм красива
Без теб тази фалшива красота нищо не струва
Не искам звездите нощем с моето име да наричаш
Да ме гледаш с поглед мил с очи блестящи
Не ща и да ме галиш с длани нежни да ме целуваш с устни горящи ...

Спомен
с дълбока болка
по напусналата ни завинаги
Ваня Карамфилова
литературен кръг Свободна мисъл ...

Ще дойда при тебе, Ще дойда при тебе
като циганско лято, като циганско лято,
миг преди зимата. миг преди зимата.
Ще дойда при тебе, Но да взема, ще дойда,
ще дойда, когато аз някога дадох ти ...

Защо така позволих ти да си тръгнеш,
без да си кажем даже сбогом...?
Защо поне за миг не се обърнеш,
нима сгрешила съм тъй много?
Когато най-силно беше ми нужен, ...

Двама
(на момчето, което ме накара отново да пиша)
Ден след ден слънцето умира
в огъня на сияйни си лъчи
и с утрото възкръсва пак ...