Следобедът догаряше в средата на есента. Учениците се приготвяха за училище, а Саим седеше пред малкото магазинче за бижута, сгушено между хотел „Принцес” и Централната автогара. Мислеше за своите внуци.
Последните дни бяха повече от успешни. Купуваха обеци за първокласнички, колиета за гимназистки ...

В прозореца мръсен се взирам,
гледам живота пред мен
и търся, но не намирам,
любов, днес тъй си студен.
Сърцето си в ръцете ти сложих, ...

Една любов се лута недолюбена.
крие се във тъмните одежди...
За Нея има място в мъртвата поезия,
където са изгубени чувства във надежди...
Октомврийските нощи разстрелват, ...

И любовта, и омразата -
все от сърце.
По овразите стръмни
пълзим.
Ден из ден ...

Животе мой,защо ме мамиш
с безкрайна прелест и красота,
нагиздена като невеста
живях омаяна от любовта?
Защо посрещна ме със ласки ...

Казвате, че любовта е,
господа, илюзия,
суета на суетите -
фалш, мечта-утопия...
Че забравяли сме ние - ...

Отрова
Бавно се нижат минути необятни,
часове злокобно ме държат в плен,
отчаяно мисля за нашите мигове приятни,
но не радост, а болка вливат те в мен. ...

Ще ти разкажа за дъжда,
за тихото почукване в стъклата,
за бясното препускане в кръвта
от допира изгарящ на телата ни.
Ще ти разкажа за дъжда, ...

Стига! Сбогом! - ми казваш.
Ставаш. Тръгваш. Боли!
Сърцето във ужас се свива.
Потръпва. Трепери. Кърви.
Вятър вън се извива, ...

На него
Усмивката ти е като зората,
събужда ме от сън дълбок,
тя бързо стопля ми душата,
внася смисъл нов! ...

И в този час сърцето ми рискува.
Очите са отворени за път.
Павел Матев
Очите са отворени за път,
в който болката си да удавя ...

Ръката ми стиска парче от нощта,
умиращ порив с тишината,
процежда се бавно закъсняла сълза,
изпепелена се влива в мен самотата.
Зазидана сякаш в тъмно огледало, ...

Когато споменът избяга
и остане само тишина...
Не тъжи... аз съм още там...
Когато на сърце' ти ляга
и те притиска самота... ...

Как аз и ти сме бягали от себе си,
и в влюбено изгубена мъгла,
в полусън самодивски, отвлечени,
изживявали сме катаклизми - искаш да кажа, че било е така?
В нищо свято аз и ти не сме се удавяли. ...

ОБИЧТА НА ПТИЦАТА
Тя отвори рязко и спря колебливо, вцепенена на прага, с внезапно връхлетяло я чувство на виновност. Мъжът едва повдигна с ленива свенливост клепачи и я погледна втренчено, озадачено. Бялата призрачност на застиналия в движение силует се вряза като видение в очите му и в него се про ...

Силвия отиде да види кой звъни и едва когато посягаше към бравата осъзна, че все още държи пушката в ръка. Вече нямаше къде да я остави, тъй че просто наведе дулото надолу и отвори вратата. Отвън стоеше възрастният мъж, който бе идвал да оглежда апартамента преди два дни.
Тя отстъпи настрани, давайк ...

Искам да избягам
от този град студен,
искам да избягам
от клюкари тъпи,
от глупави интриги, ...

Кестените по Патриарха
пукат своите наболи салфетки
практикувщите претенции
рикошират розови като прасеца
стадото се разпръсна ...

Ти казваш,
> че го имаш.
Но имаш си какво? -
> една студена кукла
> ...

Аз тъ чакъм ут га
дъ мъ дръпниш -
ей тукъ
в шубракъ.
Хич ням` дъ изкрищя, ...

Земя, планета, земен рай.
Трева, простор общирен...
Птичи песни, зеленина докрай,
догде окото стигне.
Земя, планета, хорски сбор, ...

07.10.2008
Различна съм! Това ти пречи...
Проблем ли има, не разбрах?
Нима не ти омръзна вече
от кукли с много грим по тях? ...

„... Някой ден ще си мой!
Клада от страст в мене гори..."
В прегръдките ми,
чувствам, че трептиш,
докато свилени коси ...

Кафяви, пронизващи очи,
проникващи в моите дълбини.
Студени, безизразни, хладнокръвни -
следват всяка своя цел.
Манипулативни, обсебващи - ...

Подобно на старите войни бележа
греха на кръвта -
бод във помнеща плът.
Куража си сбирам по лунния резен,
тъй както делфините тръгват на път. ...

В тиха стая, боядисана в бяло,
(това е цветът на душите им),
отдадени на чувствата изцяло,
изпълват се напълно мечтите им.
Един мъж, една жена, ...

Има една светлина, която обичам - това си ти.
Усещам горещината под кожата ми.
Ти си римата, която имам до мен.
Ти си пулсът на стомахчето ми.
Топлината ме подлудява. ...

Приятелю защо в омраза ти живя
защо така себе си погуби
защо живя постоянно в заблуди
защо човешкото в себе си не събуди
Защо в доброто не повярва ...

(Обяснението по-късно)
Глава 1
Раждане на Първоначалието
1. Преди всичко бе Ган и Ган създаде световете.
2. Песента Му прозвуча надалече сред Полето на вечната пустош. ...

Просто седя си
и нищо не правя.
Просто си гледам,
всичко забравям.
Нищо не виждам, ...

Никой няма
и нищо.
Изоставих се,
сега се разнищвам.
Приятелства и любови - ...

Вечерта бавно отминава,
а тъгата в сърцето си остава.
Мислиш ли колко хора губят своите души,
докато се опитваш да заспиш?
Под звуците на тежката камбана ...

С миналото можеш да се простиш, но то с теб... никога!
Тя бе мадам от първа класа,
навремето избраха я за „Мис",
принцеса беше два-три часа,
изпълнила пореден свой каприз. ...

Красиво, но тъжно!
Заедно бяхме и дълго стояхме
пред зелен сфетофар.
Душите си сляхме,
заедно бяхме, ...

Променена съдба
Вяра нямаше семейство, не знаеше кои са родителите й. Домът, в който израстна беше за нея и майка, и баща. Там й дадоха и име, и презиме. Преди да го напусне, възпитателката я предупреди да внимава да не се поддава на съблазни, защото в жилите й тече кръвта на лекомислената й и безот ...