Ела, аз будна съм от снощи,
но затворена е входната врата.
Ключът е в теб, ти пазиш ли го още?
Ръждясала е входната брава...
Отдавна тука никой не е влизал. ...

Два гълъба и един отстрани...
Колко грозна и тъжна картина.
Бяха ято преди няколко дни,
бяха всички приятели...
Две листа на клон от дърво, ...

Два гълъба се гонят...
Колко мила гледка!
И кръгове въздушни правят.
За нас на другите разказват...
Два гълъба се спират. ...

За пред хората си спомен -
изживян, изтръгнат и бездомен.
А още тебе пазя в мен,
заради това е тъжен моя ден.
Но не трябва да издавам моята тъга, ...

“ЕВЕЛИН”...
Спря се... Не вярваше на очите си. Дишането й се учести. Значи, все пак го направи. Гледаше книгата през стъклото на отсрещната книжарница. Жена... Скала... И ръце, протегнати към небето. Душа, изгаряща за полет... Това бе Тя...
“Ще напиша книга за теб! Въпреки, че ти си приказка, която ...

Ти си
един вик, преборил границите
един стих, слял се с времето,
една надежда, вплела се в историята,
една сълза, изгубила смисъл, ...

Стоиш до мен, не казваш нищо.
Стоя до теб - и аз мълча.
Усмихвам се, по навик сякаш
и опитвам да стопя леда.
Стоиш до мен, не казваш нищо, ...

Колко ти струва,
когато си тъжна, да се усмихваш?
Колко ти струва момчето,
което обичаш, да забравиш?
Колко ти струва да простиш непростимото? ...

Днес сайтът не е същият
Не зная дали това е есе, или просто размисли на лист хартия. Не зная и дали мястото му е тук. Но сега - няколко дни след урагана от скверни слова, който премина през страниците на сайта, се чуствам длъжен като част от това голямо семейство, да кажа няколко думи за случилото с ...

Как да погледна друг,
след като вече нямам очи?
Как да се влюбя пак,
след като вече нямам сърце?
Ти го уби. ...

Защо ли маска сложила си на душата,
защо в пашкул старателно я ти обви?
Защото се страхуваш да обичаш
и плашиш се, друг ще я рани?
Изгряха две слънца през зимата студена, ...

Да ме приласкаеш в нощите самотни,
да галиш с поглед моите очи
и после да отпиваш до забрава
вълшебен сок от радостни сълзи.
Да ни поеме бясно вихъра ...

Отново върна се при мен. Защо ли?
Да задоволиш инстинкта си? Нима?!
Но аз човек съм, не животно
и нося в себе си душа.
Да бъдеш с мен не ще те моля, ...

Ти помниш ли онези вечери,
пияни от любов и огън див?
Телата ни в едно преплетени,
пулсиращи, изгарящи в екстаз?
И после тръгваше в нощта, ...

Bullet
I think I should go and leave you alone, yeah
Stop this game and hang up the phone, and more
I should go into the night alone, get inside of this cyclone
It's like I wanted to break my bones to get over you ...

Морето нежно ме привика.
Отне ми чайката гласа.
Вълните със солта ме покориха,
а слънцето ми промени лика.
Сега съм само стон на бяла пяна, ...

Винаги ще помня аз вълните
И морето в онзи хубав миг.
Никога не ще забравя
Аз очите ми и хубавия смях.
Грееше в небето слънце ...

Ти ставаш, а аз си лягам...
Заспивам тихо в теб...
Затварям здраво двете си очи
и твоето време настава.
Ти си горчива и ...

Queen And David Bowie - Under Pressure
Pressure pushing down on me
Pressing down on you no man ask for
Under pressure
That burns a building down ...

Ръце към теб протягам -
празно е, не те докосвам.
Очи към теб отправям -
в тъмнината не те виждам.
Искам да те чуя - ...

Гласът ти, още отеква в стъклата,
а светът ни разби се в тази лъжа,
че има време, но то изтече като пясък,
както отражение на половинчата красота.
Вече няма нищо, няма обич и теб ...

От как съм в сайта - изпростях!
Направо, вече думи нямам,
Дарината ша композира влак,
за Варната багажа стяга.
Незабравимата, май са забрави, ...

Слепи мечти се разхождат край хората,
търсят проглеждане, търсят света,
слепи очите – широко отворени,
глъч и суетност, навред сивота.
Слепи мечтите, от завист простреляни, ...

КОЙ
Кой казва, че сърцето забравя,
че болката стихва в ранни зори,
че живот има даже тогава,
когато обичаш, а обичан не си!? ...

БРЕМЕ
Сърцето ми се свива в спазми,
очите ми се пълнят със сълзи,
а навън вихрушка вее
и вали, вали, вали... ...

СТРАХ
Страхувам се очите си отново да затворя.
Страхувам се отново да заспя,
че не желая мъртъв във съня си да те срещам,
студения дъх на смъртта около теб да усещам. ...

На Тройо
Когато ти шепна в просъница «миличко» - чуваш ли?
През всичките дълги, безсънни, безрадостни дни?
Когато целувам ти снимката, чувстваш ли устните,
що денно и нощно те търсят, но все са сами? ...

Мисълта ми
пада тежка,
сякаш есенна
... (угриженост),
щом мисля ...

Ако можеха да говорят,
дали биха ни казали всичко
или и те биха скрили по нещо.
Ако можеха да говорят,
дали бихме ги разбрали ...

ИМПРЕСИЯ
ДЪЖДОВНИ КАПКИ,
РОСНО Е НАВРЕД,
ГЪЛЪБЧЕ БЯЛО,
НОСИ НИ КЪСМЕТ... ...

Защо, когато на някого се доверя,
получавам единствено лицемерие,
шут отзад и нож в гърба
и купища презрение?!
Нима аз съм толкова различна, ...

На морския бряг
Звездите блещукат в небето
и пръскат топли искри.
Студено и тихо, морето
разбива в скалите вълни. ...

Да се чисти, дошло е време
в душата ми. Дявол да го вземе!
Напред, с голямата метла,
тъмните си кътчета да измета.
Ей там, в далечното кюше, ...

Те имат всички права:
да обичат, да мразят,
да нижат раздробеното време
на евтини броеници от псевдосензации.
Думите правят доброто момиче ...

СЛУЧКА!
(почти детско)
Днеска слънчице чудесно
облаче с лъчите плесна!
Облачко се натъжи ...

Винаги искаме да сме по-силните, по-можещите, по-знаещите, по-... просто по-добрите. Дали успяваме? Не се ли изгубваме някъде между опитите и страданията да сме винаги на върха. Стараеш се да си първи, заобиколен само от усмивки и щастие. Трудно е да искаш нещо, което никога не би могло да се получи ...

Целуна ме смъртта в огледалото
с последна целувка на мрака.
В огледалния свят на началото
се раждам отново - не плача!
Огледално проблясват мечтите, ...

Самота. Самотата тежи.
Самотата е тежка, когато останеш сама.
Стоиш в мрака и единствена тя е
твой партньор тази вечер.
Самота - защо е измислена? ...

Как бързо времето отмина,
като пясък през детските пръсти…
А бяхме плахи и невръстни,
когато с теб, учителко, се запознахме –
ти с нас направи първите си стъпки. ...

На върха на карфица,
облян във пот
твориш изкуство
и даваш живот...
Сред хаоса на дните, ...