Стихи и поэзия современных авторов

257.6K результатов

Порода "Човек" 🇧🇬

Кой ни нарече висши същества,
каква ирония съдбата сплете?!
От биене в гърди и пиршества,
дали пораснаха ни умовете?
Препускане, потомство, суета, ...
885 5 4

Мълчание 🇧🇬

Най-силно мълча, когато боли.
Когато дълбоко не съм си простила.
Когато преглъщам непроляти сълзи
и покоя си още не съм преоткрила.
Най-силно се чувам, когато съм тиха. ...
811

Не виждаш ли 🇧🇬

Хей, ти, виждаш ли
ангелите в небето!?!
Какво?
Пак ли халюцинирам!?
Ей там са погледни! ...
1.3K

Стъпки в пясъка 🇧🇬

Нощ - морска, лунна пътека.
Вечер след вечер и преди 100 века
Бавно сменили се стари картини,
Още красиви дори след толова години...
Вятърът вдигнал няколко песъчинки, ...
1.2K 1 1

Но какво от това 🇧🇬

Няма да те видя сред листата,
но какво, но какво от това?
Макар да си девето чудо ти на света –
кой ли вярва днес в чудесата?
Измислени вселени измислят нас, ...
901

Среща 🇧🇬

Случайността е думичка такава,
Която винаги без обяснение остава,
И когато срещнеш си случайно любовта
Не е случайност драги, а съдба.
Не е случайност, че в ден обикновен ...
1K

Не стига ли? 🇧🇬

Защо ме гледаш така?
Не ме ли гледаше с тези очи,
когато ме лъжеше нагло,
че искаш да бъдеш със мен?
Защо ми протягаш ръка? ...
1.6K 1

Паричка 🇧🇬

ти си една такава
маргаритка
от цимента израснала
път си проправила
към сърцето ми градско ...
1.4K 1 3

Чудо 🇧🇬

Понякога е притеснително,
колко сме невежи,
само отрицателно да гледаме,
залети от брътвежи.
С обвивка от хумор, ...
1.1K 10

Игра на думи 🇧🇬

Бях тръгнал към крайградската си вила,
през рамото си бях преметнал вила,
нарамил раничка със мъничко храна,
в носа си чоплех раничка и свирках си с уста.
Небето бе с цвят син, но заваля ужасно, ...
1.2K

Как загрижен беше Рори и разбра какво да стори 🇧🇬

Слънце е изгряло вън.
А пред портата със звън
гостът ги предупреждава.
До прозореца застава
Меца. - Кой ли е това? - ...
1.2K 6 13

В твоя поглед езерно-дълбок... 🇧🇬

В твоя поглед
езерно-дълбок
виждам, мила,
всичката унилост,
сякаш някой ...
1K 4 3

Колко малко ни трябва 🇧🇬

Колко малко ни трябва да бъдем обичани –
две усмивки, две топли сърца
и безкрайната щедрост на страстно привличане
между влюбени мъж и жена!
Колко малко ни трябва и в дните отрудени ...
1.5K 4 6

Преди "Съдният ден" 🇧🇬

Неверието от душите си да изкореним,
и на негово място доверие да засадим.
В сърцата ни, гневът и алчността,
да заменим със съпричастността.
Думите си на две да съкратим, ...
1K

Зарево 🇧🇬

Когато някога обичам те, започва с днес.
И днес е утро, и се съмва.
Една звезда запазих от нощес
за някога, когато се сбогувам.
В деня, във който тръгне си от мене ...
997 4 10

Разчупен сън 🇧🇬

Този сън се разчупи мигновено в душата,
разпиля се на малки островърхи мечти.
Стъкловидно красиво разряза тъгата,
зашумя във кръвта с люлякови вълни.
Този сън ме отведе към тихи полета, ...
1.3K 1 3

Съкровено 🇧🇬

Твоето мълчание крачи през стихове.
Бръква в душата... Студът е на пост.
Зъзнат мислите разпилени в разпятие...
Всичките трепети са заключени в огромна сълза...
И приказката е затворена недочетена... ...
915

Вяра 🇧🇬

Вярата ти още ли е жива,
още ли с надежда те крепи?
Или отдавна тя се е стопила
и пътя ти осеян е с треви.
Още ли е твоята упора, ...
829

Съзрях и те съзрях 🇧🇬

Последният необитаем мъж си,
малкото ми,
писъчно нереален,
с натъртено сърце.
Не бях жива преди да те съзра. ...
976

Медицинско стихотворение 🇧🇬

Имате ли хапче за забрава?
Трябва ми веднага. Много спешно.
Пробвах вече с алкохол. Не става.
Май терапията е погрешна.
Много са страничните ефекти. ...
1.4K 3 6

Научи ме 🇧🇬

Научи ме да докосвам с пламък
тялото и ръцете ти, да воюват за теб.
Ти си пламъкът и жарта,
която ме научи да съм искрена.
Научи ме да съм спасена от лоши мисли. ...
1.1K

Една вечер от Вечността... 🇧🇬

Една вечер от Вечността...
Монотонно... Монотонно
плискаха в брега вълни...
Вечността над нас – самотно
от звездите заръми́... ...
960 1

Мечтана любов 🇧🇬

Във утро призрачно на полуздрач,
събужда изгрев тихи сенки.
Почуква нейде тайничко кълвач,
денят просветва в облаците леки.
Издига светлината нежните лъчи, ...
1.1K

Защо се заразих с любов, кажи? 🇧🇬

Дали с любов до теб се изкачих,
че няма връщане обратно,
как това чак сега открих
и погледнах надолу страшно.
Само за дни успях и се промених, ...
1.5K 1 2

Аз няма как да ти се случа 🇧🇬

Аз няма как да ти се случа -
вървим във опаки посоки,
когато ти си в Андалусия,
аз още съм във село Божек.
Не ме кани, кафе си имам, ...
822 2 4

Прокълнато благословен 🇧🇬

Мълчи нощта, а ти си влюбен и въздишаш,
ухае люляк. Тишина брои отзад, напред.
По сънищата снежнобели пишеш, пишеш...
Прокълнато благословен, побъркан...И поет.
И в тъмното на скритата в небето кула, ...
705 3

Безмилостен 🇧🇬

Пръстите отпускат тетивата...
и сякаш че рояк оси бръмчи.
Пронизал с изстрела си тишината,
той тръгва си. Дори за миг с очи
пътя на стрелата не поглежда. ...
1.2K 1 9

Безкрайност за двама 🇧🇬

Мислено с теб
си пия кафето.
Слушам с усмивка
птичия хор.
Вместо две устни, ...
1.4K 5 7

Щастие 🇧🇬

Любовта ти - маратон и взрив,
лумнал след библейско чакане.
Ябълка на Ева във утробата.
Отпреди змията и прокобата.
И осъмнах с дара на познанието. ...
1.1K

Измислено море 🇧🇬

Ще си измисля някакво море.
В момента точно, много ми е нужно.
Ще бъде нежно лятно. И ще е
усмихнато и синьо-теменужено.
Ще начертая две вълни и бряг, ...
1K 3 9

Топлина сияйна... Смисъл свят... 🇧🇬

Съдбата трудна е, но не присъда.
Дори с един процент и да зависи
живота ми от мен, с душа ще бъда,
а моята душа безспорно... ти си.
В безизходност и на ръба на бездна, ...
946 1

Рожден ден 🇧🇬

С лъчи посрещам нов ден,
стопли ме пролетната зора,
че на тази дата съм роден
и за нея стих сега творя.
Станах на тридесет и пет години, ...
878

Поетите не са това, което бяха 🇧🇬

Поетите не са това, което бяха
откакто влязоха във интернет.
В една реалност като се събраха
заринаха се... под тонажна смет...
Едни твърдят, че са най-талантливи, ...
931 1 18

Усещане за цялост си! 🇧🇬

Сега стоя отново тук.
Където теб те няма още.
Където спира всеки звук,
освен на стоновете нощем.
Причуваш ми се. Непонятно. ...
874 3

Поредна нощ 🇧🇬

Поредна нощ
Фасът във ръката ми догаря,
срещу мене чашата стои.
Празна е. Душата ми изгаря.
Ало, келнер, пак я напълни! ...
935