Защо ни трябваше измамна глъч
и непрогледен мрак в тунел, измислен,
щом няма да просветне лъч,
и глас от стон на щастието, истинско?
Защо се хванахме като удавници, ...
Живея във поробена страна,
страна в която всеки е предаван,
страна в която само младостта
е ценност на живота – свръхнаграда.
Живея, а умирам всеки ден ...
Ще ме оставиш ли сама да спя
във тази тъй гореща вечер!?
Нима не чуваш тихия ми зов в нощта!?
Приласкай ме в жарка страст облечен!
Не ме оставяй никога сама, ...
Понякога държа се безобразно
и с криви ноти в прави петолиния
и в гневен стих написан, да те дразни,
изписвам ти присъдата – под линия.
Понякога си спомням младостта си, ...
Ще бъде едно много студено лято.
Ще се пресяга със сенките на дърветата да се завие.
Ще си ляга преди слънцето да напусне земята
и на топло в скалистите пукнатини ще се свие.
А може би точно, защото ще е премръзнало, ...
Не искам да живея в свят като този -
свят основан на измами и лъжи!
Свят, в който оценяват личността ти по имуществено състояние,
социален статут и пари!
Не искам да живея в свят като този, толкова много ми тежи...., ...
Съблякла грях и без съпротива
гола красотата си отива.
И само мъжки погледи я мият
преди на огъня езиците да я отпият.
Не е палачът той, а "ангела Господен" ...
Все повече в очите ми възкръсва
небето на проходилия Господ.
Звездите като котки ме прегръщат
и пада светлината им по ноти.
Въздържам се от сложни изречения ...
Родих се в самотата ти случайно...
Ти чакаше ме... Притаил бе дъх...
Усмихваше се... Вдъхваше ми тайно
аромата – момичето от дъжд...
Ръце протегна и по тях се стекох... ...
Какво прави през онези три дни,
през които бе мъртъв?
Може ли да останем вечно млади и безрасъдни?
Може ли тялото да не предава духа?
Може ли старостта да се спре на прага на Твоята възраст? ...
Пристъпила последно до върха -
на сантиметри пропастта си дреме,
а тя спокойна, в меланхолия жена
донесла бе това, което тегне.
Оттук небето близо се видя ...
Там тара там, там там там...
Тумба лум, тумба лумба, лум...
Тара тара, тара ра ра.....
Тъпани и барабани кръвта ми вълнуват.
Все по-бързо я завихрят! ...
Опитах се да дам на вярата си име.
И знам, че всички я наричат Бог.
За някого е крава, с напращяло виме,
за други - вол, скопен е и безрог.
Опитах се надеждата си да опиша. ...
Заградена от решетки на затвора,
крещя с пълно гърло,
ала никого и нищо не чува моя вик.
И липсват всякаква следа от хора,
чувствам като вечност всеки миг. ...
Тя захвърли в килера пантофките стъклени
и направи от тиквата коледен пай.
Не копнееше принцове в утрото сънено,
със претенции сложни за приказен рай.
От тъгата изплете несбъднато щастие. ...
Ти да не мислиш, че с теб пък можем
да бъдем щастливи в живота, заедно?
Аз съм с характер, ужасно сложен,
и от много горещото, правя хладно.
Даже не знам защо пиша стихове ...
Ще има пак след мене дъжд, луна, зора.
Той, Раят, е измислен дар за всички смъртни.
Животът е безкрайно дълга самота,
стаена тихо в болния ни кътник.
Боли ни не самотното и бездиханно време, ...
Ти бе ранена птица в нощта , погали ме хаотично с усмивка.
Хаотично е нали ?
Навънка хаос от любовни лирики ме обсипаха със зимен прашец.
Ах , любов - неразкрита но крехка , като сметана.
Трепериш, но изгараш по мен. ...
Сънувах, че са цъфнали * салкъмите,
Балканът грее. Булка в снежно бяло.
Събудих се. Цъфтят, ама налъмите...
Прескочи такт сърцето ми примряло.
В съня видях гора и сини камъни, ...