Из архивите ми - лирика, с извинение 🇧🇬
Има някаква зараза в писането. И ти, невинната душица с нежно-розови мисли за красивия свят, четеш, четеш, четеш поезия – а накрая те прокъсне /както викаше баба ми за разслабването/, пък пропишеш. Поезия! Или поне в някаква образноподобна форма. Та – и мен така! За което се изв ...