Тази вечер ще флиртувам със съдбата.
Ще ѝ покажа защо при мене е дошла.
С чаша вино ще я посрещна на вратата.
Жадно ще ме гледа и няма да е сама.
Дяволът повлякла – за опашката го води. ...
Нощта е по-коварна от отрова,
изпуска тъмнината на талази.
Луната ѝ – посърнала виновно,
зад гъсти облаци в небето лази.
В такава нощ сънят ми е наказан ...
По бреговете на мълчанието ми седиш,
разпитваш мислите си за причини...
Не се научи да броиш,
разкъсани от теб картини...
Аз не наказвам лошото с подобно! ...
Кутията с най-вкусниете бонбони е една...
Когато свърши кутията с най-вкусните бонбони,
аз зная от какво най-много те е среах,
изяде последния, но пак с надежда я отвори,
знаейки, че няма отново да вкусиш от тях... ...
Луд ли си?... Приятели да си останем?!
Любовта със патерици ли ще я превързваш?!
Аз измяната ти имам да преодолявам!
Как смееш?! Как изобщо дръзваш?!
Как предлагаш след предателство, ...
Есента рисува с жълти акварели,
с аления цвят на залеза тих,
уморения полет на листа умрели,
шепнещи с вятъра нежен стих.
Есента рисува стъпки по плажа, ...
Йеронимус Бош ми прожектира сън в съня ми.
Сюрреализъм, провиденчески следи.
Грехопадения, молитви, омерзения,
безумието днешно е видял преди.
Наяве си измислям обяснения. ...
В очите й долавях лека скука...
Син облак дим над нея се изви...
Разчетох: „К`во ли правя с тебе тука?!...”
Досада на лицето се яви...
И трябваше да предприема нещо, ...
Зад своята маска лицето си крия
( незнаен се скитам в градà ).
След мен се обръща и гледа ме злобно
невежата сива тълпа.
В очите ѝ аз съм нелепа издънка ...
Мислев ќе те сакам до смртта
и два-три чекори понатаму,
а се предадов на краток занес.
Сега кога ќе ги затворам очите
ја слушам својата мирна совест ...